Решение № 1413 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110115878 по описа за 2021 година

Предявени са съединени осъдителни искови претенции от Р. М. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна чрез упълномощен проц.представител адв.С. К. от АК Бургас срещу Прокуратура на РБ с искане съдът да постанови решение с което осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, която сума представлява сбора на заплатените адвокатски възнаграждения в хода на досъдебно производство № 14183/2010 г. по опис на РУП Несебър, на осн.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева за неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в тежко умишлено престъпление – основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и обезщетение за неразумен срок на разследване, продължило шест години – основание по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху всяка главницата, считано от 19.07.2017 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване досъдебното производство до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира разноски за настоящото производство.

Твърденията от които ищецът черпи права са следните:

През м. юни 2010 г. ищецът Р. бил призован в РУ на МВР Несебър за даване показания по повод закупен имот година преди това, разследвано от полицията по съмнение за измама, при което са му снети обяснения като свидетел и е дал сравнителен материал за графична експертиза. Година и половина по - късно му било повдигнато обвинение за измама в особено големи размери, при което той дал обяснение как и при какви обстоятелства е закупил процесния имот и тогава установил, че всъщност той самия е обект на въпросната измама, тъй като закупеният имот му е бил продаден чрез съставени 1 неистински документи, от което е претърпял имуществени вреди. Макар да бил убеден в липсата на вина от негова страна се обърнал към адвокат С. К., който да го представлява по досъдебното производство, с оглед предприетите спрямо него действия от страна на органите за което му заплатил възнаграждение 300 лева. В хода на производството бял призовавани още два или три пъти за допълнителни действия по разследването и тогава отново е заплатил на адвокат К. по 100 лева за идването му от Бургас до РУ на МВР в к.к.

„Слънчев бряг". Общо заплатената сума е 600 лева. Независимо от положените от защитника му усилия, в случая на образувано вече досъдебно производство в продължение на три - четири години не се случвало нищо съществено, поради и което и адвокат К. два пъти е подавал пред Прокуратурата искания за по - ефективно разследване и приключване на досъдебното производство. Същото било прекратено след три години. По негово искане за изплащане на обезщетение за неразумен срок по административен ред било прието от компетентния орган, че искането е просрочено и преписката прекратена. Това от своя страна открива възможността за предявяване на иск пред съда както за неоснователно повдигнатото обвинение в престъпление, поддържано в продължение на цели пет години, така и за нарушено право за разглеждане на делото в разумен срок. Така действията на прокуратурата се оказали неоправдани, предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото и физическото състояние на ищеца, особено след привличането му като обвиняем за нещо, което не е извършил. Отделно, свързаните с провежданото разследване действия довели и до 2 неоправдани с нищо разноски за ищеца, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения на ангажирания със защитата му адвокат, доколкото е бил принуден да ги заплатя за да получи адекватна защита по образуваното и водено срещу него досъдебно производство. Заявява, че вина за това положение имат служители на ответната прокуратура, които не само повдигнали и поддържали срещу него абсолютно неоснователно обвинение, но и в продължение на години не предприемали необходимите процесуални действия като съобразят събраните по делото доказателства. Единствено въз основа усилията на защитника му се стигнало до прекратяване на неоснователно воденото срещу мен досъдебно производство. В уточняваща молба се сочи, че спрямо ищеца Р. Р. е повдигнато обвинение на 16.12,2011 г. по чл. 212 ал. 4 в вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 3245 от 2009 г. по описа на тогава Районна прокуратура Несебър, сега ТО в РП Бургас. На 19.03.2012 г. му е повдигнато ново обвинение по чл. 210 ал. 1 т.2 и т. 5 от НК, като отново е разпитан по предмета на обвинението. Имало е още едно призоваване за провеждане на очна ставка с друго лице - също обвиняем по делото - Борислав Борисов, който обаче не се явил в РУ Несебър и по тази причина очната ставка не се състояла, но се е наложило ищецът да пътува от гр. Варна до к.к.Слънчев бряг, където се е водело досъдебното производство. Не твърди, че е имало предприемане на действия по принуда, независимо от това, че дори и самото повдигане на тези обвинения си е било доста стресиращо и притеснително през целия период на разследване до известяването за прекратяването на делото. Досъдебното производство е прекратено по отношение на ищеца с довод, че същият не е знаел, че имотите, които им предлага за покупка обвиняемият Борисов не са му били предоставени за продажба от собственичката им и че не са били 2 изобщо предмет на продажба, при това с неистински пълномощни. След петгодишно разследване, с Постановление от 11.07.2016 г. на прокурор от РП Несебър е прекратено производството по отношение на Р., като препис от същото е връчено на 11.07.2017 г. на съпругата му и предвид неговото необжалване то е влязло в законна сила на 19.07.2017 г.

Така досъдебното производство по отношение на ищеца Р. Р. е продължило цели шест години, през което време с него не са били извършвани някакви съществени процесуални действия, но така или иначе е бил създаден дискомфорт от повдигнатите обвинения по доста сериозни текстове на НК, предвиждащи значителен като вид и обем наказателна репресия, а това освен всичко друго е било и съчетано с продължителния като време и неразумен срок на разследване. Воденото досъдебно производство спрямо друг от обвиняемите -Борислав 3 Борисов е било внесено с обвинителен акт и образувано НОХД № 823 от 2021 г. по описа на PC Несебър, като с определение от 03.11.2021 г. делото е прекратено и върнато на прокуратурата за доразследване с неизвестни мотиви. Моли за уважаване на предявените искове като ответникът му заплати съдебно-деловодни разноски за производството.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез прокурор от РП Варна.

Оспорва изцяло предявените искове като счита същите и за недопустими. Оспорва същите както по основание, така и по размер. Възразява, че са настъпили описаните в молбата вреди, както и че същите са в пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата. Ищецът е имал качеството на обвиняем за период от 4 години и действията на Прокуратурата са оправдани. Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в молбата, както и за доказване на иска. Моли за отхвърляне на претенцията и заплащане на разноски. Възразява срещу иска като сочи, че не са представени доказателства за действителната дата на връчване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, липсват и доказателства за датата на влизане в сила на постановлението. Налице са доказателства, че то е издадено на 11.07.2016 г., а исковата молба е изготвена на 01.11.2021 г. и депозирана в PC - Варна с вх.

№41270/02.11.2021 г. С оглед горното в условия на евентуалност прави възражение за погасяване на тази претенция по давност. 2. липсват и представени надлежни доказателства досежно размера на претендираната сума. Ищецът и процесуалният му представител са се задоволили единствено да отправят твърдения, за заплатени възнаграждения за адвокатска помощ в рамките на воденото наказателно производство. В т.1 от TP №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГК на ВКС, са указани възможните доказателства за заплатено възнаграждение за адвокатска защита - договор за правна помощ с отбелязване на начин на плащане (в брой или по банков път), като самият договор следва да е приложен по делото, по което е извършен разходът. Нещо повече, съобразно трайно установената съдебна практика, този договор за правна защита следва да е изготвен върху одобрена от ВАС бланка от прономерован и прошнурован кочан и са има всички реквизити на първичен счетоводен документ. Голите твърдения, че е уговорен и заплатен определен хонорар; не съставляват годно доказателство в тази насока, а още по-малко за реално осъществена адвокатска помощ. 3. Относно предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5001 лв. счита, че същия е недопустим и неоснователен 3 защото в исковата молба и в уточняващата такава се сочат обстоятелства, като предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в психичното и физическото състояние на ищеца, особено при привличането му като обвиняем, което несъмнено повлияло върху психиката му, по отношение на които не са ангажирани и представени доказателства и то като пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата. Следва да се подчертае, че основание за предявяване на такъв иск са единствено незаконосъобразни действия на представители на ответника и е недопустимо ангажиране отговорността на Прокуратурата за оправдани или неоправдани действия. Липсва конкретизация какви точно тревоги и притеснения е изпитал ищеца. Претендират се неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата, свързана с воденото наказателно производство и следователно не може да се приеме, че попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Р България, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ.

Осъждането на държавата по ЗОДОВ само по себе си има ефект и на овъзмездяване. За това, като база за паричния еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди служи и стандарта на живот, икономическия растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Доказателства в тази насока не сз ангажрани от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството му. Съобразно трайно установената съдебна практика (Решение №832/10.12.2010 г. по н.дело N§593/2010 г., IV г.о. на ВКС паричното обезщетение за моралните вреди следва да, съответства на необходимото за преодоляването им. При липсата на доказателства за твърдените от ищеца неимуществени вреди, при несъстоятелността на някои от наведените в исковата молба доводи, то размерът на предявения иск е значително завишен и претендираното парично обезщетение е в дисхармония със справедливостта. Следва да се има предвид, че в хода на наказателното производство спрямо Р. не е взета най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража", а „подписка", която явно не е довела до ограничаване на правата и свободите му. Не се твърди и делото да е било медийно разгласено, още по-малко от представител на Прокуратурата, както и да са настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца. Освен това, наказателното производство е било водено срещу повече от едно лица, като от изготвения и приложен протокол на ИВСС може да се направи извод, че 5 ищецът е бил в процесуалното положение на обвиняем в периода от 16.12.2011 г. до 11.07.2016 г., т.е.-около 4 години и половина, което не е неразумен срок, като спрямо ищецът се извършени само няколко процесуални действия (привличане като обвиняем, разпит в това качество и предявяване на разследването) и делото е било спряно за част от периода. При това, следва да се, има предвид, че разпитите на обвиняемия и предявяването на разследването са законово вменени процесуални задължения на Прокуратурата, тъй като те са основните средства за реализиране правото на защита на обвиняемия, като предявяването на разследването е поставено в зависимост от неговата воля. Поради това Прокуратурата не би следвало да носи отговорност за изпълнението на тези си задължения, още по-малко, когато са извършвани процесуално-следствени действия с участието на 4 обвиняемия въз основа на неговото желание. Следва да се има предвид и че се, касае за досъдебно производство с повече от един обвиняем, което е било с фактическа и правна сложност. При това, от съществено значение е, дали Прокуратурата добросъвестно и ритмично е извършвала процесуални действия. В конкретния случай няма представени от ищеца доказателства, за умишлено забавяне на наказателното производство или забавяне, което се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на органите по разследване. 2.2.