Решение № 663 от 17.10.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 66/2025
- Вид
- Решение № 663
- Подписан
- 17.10.2025
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 199 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 213а · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 663 гр. Враца, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Стефка Б. Радева в присъствието на прокурора В. В. П. и М. Анг. М. като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420100066 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 2, ал.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на Н. Б. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. срещу Прокуратурата на Република България.
Ищцата твърди, че на 15.12.2020 год., на основание чл. 212, ал. 1 НК е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т.
5, вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, затова че при условията на продължавано престъпление, с цел лицето Г. П. Б. от гр. Враца да бъде принудено да се разпореди с вещ същият бил заплашен с противозаконно действие с тежки последици, като това деяние било извършено от длъжностно лице. Поддържа, че преди образуване на досъдебното производство от страна на органите на полицията била извършена проверка, в резултат на което ищцата установила, че разследването е насочено срещу нея. Твърди се в исковата молба, че на 08.03.2022 год. ищцата била привлечена в качеството й на обвиняема, като тези процесуални действия били извършени в присъствието на упълномощен от нея защитник, на когото заплатила възнаграждение в размер на 1 000,00 лева. Ищцата посочва, че 10.06.2022 год. ищцата отново била разпитана в качеството й на обвиняема, а на 14.07.2022 год., в присъствието на нейния защитник и било предявено и разследването. Ищцата поддържа, че направила искане за прекратяване на воденото срещу нея досъдебно производство. Твърди, че след приключване на досъдебното производство и изпращането му на наблюдаващия прокурор на 25.08.2022 год., същият се произнесъл с постановление за прекратяване и 1 отмяна на наложената мярка за неотклонение "подписка". Сочи се по-нататък в исковата молба, че постановлението за прекратяване било обжалвано от лицето Г. Б., с оглед на което били събрани нови доказателства и извършени допълнителни процесуалноследствени действия. Излага се, че 14.03.2023 год. ищцата за трети път била привлечена в качеството й на обвиняема, за което заплатила на защитник сумата от 1 200,00 лева.
Посочва се, че на 02.05.2023 год. ищцата била разпитана, а на 11.09.2023 год. й било предявено разследването. Ищцата твърди, че след направени от нея доказателствени искания, които били уважени и след събиране на нови доказателства, на 03.10.2023 год. разследването й било предявено отново. Поддържа, че отново направила искане за прекратяване на воденото срещу нея досъдебно производство. Излага твърдение, че по време на разследването и бил изискан сравнителен материал - глас, за изготвяне на фоноскопска експертиза на предоставени от лицето Г. Б. аудио- и видеозаписи.
Твърди, че след отказ от нейна страна, с определение от 14.11.2023 год. на Окръжен съд Враца било разрешено принудително изземване на сравнителен материал. Поддържа, че след като отказала да даде образец, експертиза не била изготвена. По-нататък в исковата молба се излага, че 04.12.2023 год. производството срещу ищцата било прекратено. Сочи се, че постановлението за прекратяване било обжалвано от ищцата с искане за изменение на основанието за прекратяване. Поддържа се, че с определение от 18.01.2024 год. на Окръжен съд - Враца постановлението било потвърдено, като същото било обжалвано от Г.
Б. пред Софийски апелативен съд, който оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
Ищцата поддържа, че през времето, в което същата била обект на разследване и по отношение на нея, в качеството й на обвиняем са предприети описаните в исковата молба процесуално-следствени действия изпитвала силно притеснение, не можела да се храни, да спи и да работи, затворила се в себе си и спряла да контактува с близки и познати, често плачела. Твърди, че през процесния период отслабнала, не излизала никъде извън работата си, срамувала се от хората, тъй като процесният случай станал достояние на нейни колеги и близки, изпитвала притеснение как ще приключи воденото срещу нея досъдебно производство. Посочва, че през процесния период и във връзка с досъдебното производство срещу нея, лицето Г. Б. предоставял различни записи от разговори с нея, направени без нейно знание и съгласие, въз основа на които същият правил искания за допускане на експертизи, които били уважавани от съответния наблюдаващ прокурор.
Поддържа, че й се засилвали и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като за него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 5 до 13 години и глоба от 5 000,00 лева до 10 000,00 лева, както и възможна конфискация на 1/2 от имуществото й. Ищцата твърди, че обвинението било повдигнато в качеството й на длъжностно лице - началник на Общинска служба "Земеделие" - Враца, което щяло да окаже неблагоприятно отражение и върху професионалната й реализация.
Ищцата поддържа, че описаните негативни преживявания представляват неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия на длъжностни лица на ответника, поради което и следва да бъдат репарирани от него, предвид което и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от 2
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконни действия на длъжностни лица - прокурор от Окръжна прокуратура - Враца по образуване на досъдебно производство без наличие на законен повод и достатъчно данни, неколкократното привличане на ищцата в качеството й на обвиняема, както и във връзка с наложената мярка за неотклонение, явяване на разпити и други процесуално-следствени действия, както и сумата от 2 200,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено от ищцата възнаграждение за защитник, ведно със законната лихва върху всяка от двете претендирани суми за периода от влизане в сила на определението на Окръжен съд - Враца от 06.03.2024 год. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура - Враца е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Посочва се, че постановлението за прекратяване на производството срещу ищцата е е на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като от извършените процесуално-следствени действия не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление, поради което се изразява становище за недължимост на претендираното обезщетение. Посочва се, че освен допустимостта и основателността на претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за извършено престъпление от общ характер, както и техния размер. Поддържа се, че от исковата молба не става ясно по какъв начин действията на прокуратурата, насочени към събиране на доказателства и воденото срещу ищцата наказателно производство са довели до настъпването на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, излага се съображение, че същият е силно завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи, поради което същия се явява прекомерен. Поддържа се, че при евентуално уважаване на иск, отговорността на Прокуратурата на Република България следва да се ангажира от датата, на която ищцата е привлечена като обвиняема - 08.03.2022 год., а не от момента на образуване на досъдебното производство - 15.12.2020 год. Излага се, че ищцата не е ангажирала надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, ограничени контакти с близки и познати, променение отношение на същите към нея, както и това те да са пряко следствие от процесното обвинение. Посочва се, че в случая следва да намери приложение чл. 5 ЗОДОВ, тъй като ищцата с действията си по време на наказателното преследване е създала предпоставки за удължаване на същото във времето, като е отказала да даде образец от гласа си и не се е явила в лабораторията на НИК - МВР, като така е осуетила провеждането на сравнително идентификационно фоноскопско изследване по допусната и назначена фоноскопска експертиза, с което умишлено е възпрепятствала разследването и е удължила същото във времето. Поддържа се, че ответникът не следва да носи отговорност относно платеното възнаграждение за защитник във връзка с второто ангажиране на такъв, тъй като 3 ищцата очевидно не е била доволна от първоначалния си избор на защитник и е решила да замени упълномощения от нея адвокат по висящото досъдебно производствто.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума съставлява обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението срещу ищцата в престъпление, което не е извършила, като в същия смисъл е и искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират правното си основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.
За уважаване на предявения иск ищцата Н. Б. Т. следва да установи, че срещу нея е било повдигнато обвинение по досъдебно производство за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, затова че при условията на продължавано престъпление, с цел лицето Г. П. Б. от гр. Враца да бъде принудено да се разпореди с вещ същият бил заплашен с противозаконно действие с тежки последици, като това деяние било извършено от длъжностно лице, че е претърпяла описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че последните са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, което ищцата действително стори.
Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III г.о.) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 от Наказателно-процесуалния кодекс-отменен (НПК отм.), без уличеното лице да е било привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015 г. на ВКС, III г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, ІV г.о.).
Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника, че при евентуално уважаване на иск, отговорността на Прокуратурата на Република България следва да се ангажира от датата, на която ищцата е привлечена като обвиняема - 08.03.2022 год., а не от момента на образуване на досъдебното производство - 15.12.2020 год.