Решение № 111 от 27.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100765 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124 от ГПК.

Ищецът П. М. П. от гр. Г.О., чрез пълномощника си адв. В. Н. САК излага в исковата си молба, че срещу него е образувано изпълнително дело №20137250400726 по описа на ЧСИ В.Г., по което взискател е ответникът „Банка ДСК" АД. Твърди, че делото е образувано за събиране на сумите по изпълнителен лист от 13.12.2012г. по ЧГрД №2482/2012г. по описа на PC Г.О., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: 21 670,00 евро - главница по договор за кредит от 09.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2012г. до окончателното изплащане; 3 336,87 евро - лихва за просрочие за периода 30.07.2011г.-06.12.2012г. и 1 917,27 лева съдебни разноски.

Счита, че вземанията са погасени по давност, тъй като давностният срок първо е бил прекъснат с образуване на изпълнителното дело на 30.04.2013г. и принудително изпълнение от 14.03.2018г., но след последната дата в продължение на две години, не били извършване изпълнителни действия, поради което счита, че на 14.03.2020г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищецът счита, че след като последното действие по принудително изпълнение е на 14.03.2018 год., с изтичане на общата погасителна давност от пет години, вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, но въпреки това продължава да се води изпълнителното дело от ЧСИ В.Г..

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по 1 отношение на „Банка ДСК" АД, гр. София, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 13.12.2012г. по ЧГрД №2482/2012г. по описа на PC Г.О., поради погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.

В с.з. в писмено становище, чрез пълномощника си, заявява, че изпълнителни действия след датата на прекратяване на изпълнителното производство ex lege, нямат правна стойност и следва да се считат за неизвършени и негодни да прекъснат давностния срок.

Ответникът в срок депозира отговор на исковата молба, в който чрез процесуалния си представител оспорва основателността на иска. Признава фактическите твръдения на ищеца относно снабдяването на първоначалния кредитор с изпълнителен лист, образуваното изпълнително дело, предпиретите в хода на същото действия, замяната на кредитора, сливането му с ответника, който отново става кредитор на ищеца. Не оспорва, че в периода 14.03.2018г.-14.03.2020г. не са извършвани действия по принудително изпъление по смисъла на тълкуването, дадено с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, но счита, че по време на извънредното положение въведено в страната заради COVID 19, всички срокове са спрели да текат. Отделно от това твърди, че и в случай на настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, защото дължи подчинение на намиращия се все още у него изпълнителен лист, като следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, а новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не. В тази връзка излага, че на 17.06.2020 г. е поискан запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД, наложен на 24.06.2020 г., когато давността отново е прекъсната, а на 28.07.2023 г. е депозирана молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение.

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск.

Претендира разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия в настоящото производство изпълнителен лист от 13.12.2012г. по Ч.Гр.дело № 2482/2012г. по описа на РС Г.О., по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, съдът е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 2 от ГПК № 3474/13.12.2012г., с която е разпоредено в полза на банката, ищецът П. М. П. да заплати следните суми: 21 670,00 евро - главница по договор за кредит от 09.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2012г. до окончателното изплащане; 3 336,87 евро - лихва за просрочие за периода 30.07.2011г.-06.12.2012г. и 1 917,27 лева съдебни разноски. Издаденият изпълнителен лист е за същите суми и въз основа на него кредиторът е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението. Образувано е изпълнително дело № 20137250400726 по описа на ЧСИ В.Г. с рег. № 725 с район на действие ВТОС, по което са извършени следните действия на принудително изпълнение: наложена възбрана на недвижим имот на 06.06.2013г., ведно с изпращане на ПДИ, вписана на 07.06.2013г.; опис на възбранения имот на 30.07.2013г.; обявени няколко публични продани на имота в периода 24.08.2013г. -05.10.2015г., като последната е успешна. На 22.12.2015г. е заличена възбраната върху този имот. С молба от 05.01.2016г. ответникът е поискал запор върху трудово възнаграждение на ищеца в „Кронос Дистрибюшън България“ ЕООД и запорът е наложен на 07.01.2016г.;, а с молба от 09.01.2016г.- на трудовото възнаграждение при „ Ник агро Сървис“ ООД, потвърден на 22.11.2016г.

По силата на Договор за цесия от 17.03.2017 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД като цедент и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД като цесионер, второто дружество е придобило вземането срещу ищеца-длъжник, видно от приложените по делото договор, приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 17.03.2017 г., потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД, уведомително писмо за прехвърляне на вземането до ищеца. Видно от приложените по изпълнителното дело сметки и отбелязванията върху изпълнителния лист, са получавани удръжките от трудовото възнаграждение до м. март 2018г. С писмо от 27.03.2018г. работодателят е уведомил ЧСИ, че ТПО на ищеца с него е прекратено от 12.03.2018г. и пояснение, че заплатата за м. март, платима през м. април е под МРЗ, поради което от нея няма да се направят удръжки.

С молба от 17.06.2020г. взискателят „ОТП Факторинг България“ е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като за целта се изготви справка за същите. На 24.06.2020г. са пуснати запорните съобщения за всички банкови сметки на длъжника. Нов запор върху трудово възнаграждение е наложен със съобщение от 13.09.2023г. до работодателя „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, запорът приет от работодателя.

С молба от 04.10.2023г. длъжникът е поискал констатиране прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като за периода 14.03.2018г.22.05.2020г. и в периода 14.07.2020г.-28.07.2023г. не са предприемани изпълнителни действия. С постановление от 09.10.2013г. молбата е уважена без да е посочено в мотивите за кой период се отчита бездействие на взискателя с израза „в продължение на две години взискателят не е депозирал молба с посочване на изпълнителен способ“ и изпълнителното производство е прекратено. Към този момент на мястото на „ОТП Факторинг България“ като взискател е конституиран правоприемникът му „Банка ДСК“ЕАД, който е бил 3 и първоначален кредитор и взискател.

Страните взаимно признават изложената хронология в развитието на изпълнителния процес и същата е безспорно установено обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност да се оспори вземането, предмет на изпълнението на основата на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. В случая е издадена заповед за незабавно изпълнение и на същата дата издаден изпълнителен лист. Не се установява да е подадено възражение за недължимост по реда на чл.414 ГПК.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти.

Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно - освен изтичане на определен период от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Предявеният иск е допустим, защото наличието на изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

По силата на чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в 4 случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Горното не се спори от страните, техният правен спор е относно настъпването на перемпция в хода на изпълнителното производство, като ищецът се позовава на липсата на изпълнителни действия в периода 14.03.2018г.-14.03.2020г. поради бездействие на кредитора и оттам излича доводи за нищожност на действията, извършени след 14.03.2020г. до изтичане на петгодишният срок от последното валидно, според него, действие.

Съдът намира доводите на ищеца за неоснователни. В случая не се спори, че на 14.03.2018г. е извършено погасяване на част от вземанията чрез принудително събиране, с което валидно изпълнително действие е прекъсната течащата в полза на ищеца погасителна давност по изпълнителното дело, като плащането е в резултат на удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца по наложен запор върху същото. И след тази дата обаче запорът върху трудово възнаграждение не вдигнат, като едва с писмо от 27.03.2018г. работодателят е уведомил ЧСИ, че ТПО на ищеца с него е прекратено, а с писмо от м. април го е уведомил, че заплатата за м. март, платима през м. април е под МРЗ, поради което от нея няма да се направят удръжки. Няма данни за постановление от страна на ЧСИ за вдигане на запора, но реалното уведомяване за невъзможността да бъде изпълняват е от 26.04.2018г. В периода до 13.03.2020г. няма данни да активност от страна на взискателя, но на последната дата и преди да са изминали две години бездействие на взискателя влиза в сила Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.