Определение № 221 от 21.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. ХАСКОВО, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600199 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор от РП – Хасково, ТО Свиленград против Определение № 48/02.03.2026 г., постановено по ЧНД № 106/2026 г. по описа на РС - Свиленград, с което е отменено Постановление от 20.11.2025г. на прокурор от РП – Хасково, ТО - Свиленград за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП 290/2025 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград за престъпление по чл. 194, ал. 1 и чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс.

В протеста се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че в хода на разследването били извършени всички обективно възможни действия по разследването и процесуално-следствени действия, били събрани необходимите доказателства и било установено, че не е извършено престъпление от общ характер по глава V от НК. Излага се, че в хода на досъдебното производство пострадалата постоянно променяла твърденията си за извършеното спрямо нея престъпление. В началото била твърдяла, че св. П.М. бил взел от нея сумата от 14 000 лева и златен синджир, като е използвал сила, след това заявява, че доброволно му е дала посочената сума. При извършена очна ставка между пострадалата Р.А. и св. М., пострадалата заявила, че доброволно му дала процесната сума, защото имала чувства към него и същият не я е удрял или принуждавал да му я даде. Никога в твърденията й не фигурирали данни за извършено от св.М. престъпление измама, като такива нямало и по досъдебното производство. Прокурорът счита, че при установената в 1 досъдебното производство фактическа обстановка и от събраните доказателства се установява, че в конкретния случай не е извършено престъпление от общ характер. По така изложените аргументи се отправя искане до въззивната инстанция да се отмени обжалваното определение на РС - Свиленград и да се потвърди постановлението на прокурора от РП – Хасково, ТО - Свиленград за прекратяване на наказателното производство.

Против протеста в законния срок не са постъпили възражения.

Окръжен съд Хасково, след като се запозна с материалите по делото, изложените в атакуваното определение на първоинстанционният съд изводи и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното:

Частният протест е допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок, с него се обжалва определение от категорията на обжалваемите и изхожда от субект, който има право на жалба срещу така постановения съдебен акт.

Разгледан по същество, настоящият състав на Окръжен съд Хасково го намира за основателен по следните съображения:

ДП № 290/2025 г. г. по описа на РУ на МВР - Свиленград е образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК, в случаите на неотложност с извършване на първо действие по разследването - разпит на свидетел и съставяне на съответния протокол на 07.07.2025 г., и водено за това, че на 03.07.2025 г., в гр.

С., обл. Х., е отнета чужда движима вещ - пари в общ размер на 14 000 лева от владението на Р.М.А., ЕГН: ********** от гр. С., с намерение противозаконно да бъде присвоена - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

На досъдебното производство няма привлечен обвиняем.

По същото са разпитани свидетелите Р.М.А., Ц.А.Г., А.А.Т., П.Д. М., извършена е очна ставка между Р.М.А. и П.Д. М., извършени са огледи на веществени доказателства – документи, мобилен телефон, компакт диск, с изготвени фотоалбуми на съответните веществени доказателства, като са събрани и необходими писмени доказателства. Така проведеното разследване по ДП дава основание да се приемат за установени следните факти:

През месец април 2025г. свидетелите Р.М.А. и П.Д. М. започнали да контактуват помежду си, като подържали кореспонденция по „Фейсбук“ и други мобилни приложения. За за първи път се видели в гр.Д. на 18.04.2025г., в апартамента на М., от когато започнали връзка и подържали интимни отношения. За известно време двамата преустановили контактите един със друг. На 02.07.2025г. св. М. се свързал със св. А. от телефона на свой приятел и се разбрали вечерта да се срещнат в гр. С., като и двамата щели да бъдат заедно със свои приятели. На уговорената среща на паркинга на магазин „Ж.“ в гр. С., св. М. пристигнал със свой приятел св.А.Т. в автомобила на последния. Свидетелката А. била на уговореното място заедно със своята приятелка св. Ц.Г.. Двете се качили на задните седалки на моторното превозно средство и четиримата отишли в гр.Х., където били около два часа в заведение. На връщане свидетелите П.М. и Р.А. седнали на задната седалка в 2 автомобила. Като се върнали на паркинга на магазин „Ж.“ в гр.С., св.Г. слязла от автомобила и бавно тръгнала към дома си, очаквайки св. А. да я настигне.

Преди да се раздели със св. М., св. А. му предложила да заживеят заедно, като заминат за чужбина. Споделила му и ,че предния ден била взела кредит в размер на 14 000 лева, които щели да им стигнат за начало. Малко след това от дамската си чанта извадила три пачки с пари /сумата от 14 000 лева/ и ги дала на св. М., който ги взел и прибрал в джобовете си, като свидетеля Т., намиращ се през това време на шофьорското място не разбрал за това. Малко след това св. А. слязла от автомобила и настигнала св. Г., като двете се прибрали по домовете си, а свидетелите М. и Т. потеглили към гр.Д.. Два дни след като св.

А. дала на св.М. сумата от 14 000 лева, той заминал за Р. И., където живеела друга жена, с която имал връзка и дете, което обстоятелство било известно на св. А.. Последната разбрала за заминаването на св.М. без да я потърси след процесната вечер и подала жалба в РУ - Свиленград, като посочила, че същият бил взел от нея сумата от 14 000 лева и един златен синджир без съгласието й.

Установената от настоящата инстанция фактическа обстановка не се различава съществено от тази, възприета от първоинстанционният съд и прокурора при РП – Хасково, ТО – Свиленград. Въз основа на същата, прокурорът приел, че св.А. изтеглила сумата 14 000 лева и я дала доброволно на св. М., поради което стигнал до извод, че не са налице доказателства, да е извършено престъпление по чл. 194 и чл. 198 от НК, като в последният абзац на постановлението посочил, че липсва престъпление от общ характер и на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с постановление от 20.11.2025г. прекратил наказателното производство, по досъдебното производство.

Постановлението е било обжалвано от пострадалата Р.А. по реда на чл.243, ал.4 от НПК пред РС - Свиленград и отменено с Определение № 48/02.03.2026г., постановено по ЧНД № 106/2026 г. За да отмени постановлението на прокурора, първоинстанционният съд е приел, че събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал не е пълен, тъй като всички действия по разследването били в насока разследване на престъплението „кражба“ или „грабеж“, но липсват доказателства в насока на други престъпления от общ характер, като например „измама“ или „обсебване“. Според първоинстанционният съд, следвало да се установи какви са били конкретните уговорки между пострадалата А. и св.М. във връзка с предадената сума от 14 000 лева, дали последният се е разпоредил с тази сума и за какво са използвани тези пари. Според съда, следвало да бъде изследвано дали отношението на св. М. към процесната сума, се е променило след получаването й, същият манифестирал ли е промяна на отношението към тази сума, налице ли е отказ да я върне, налице ли е користна цел свързана с намерение за личното му обогатяване за сметка на пострадалата и дали е било налице заблуждаващо поведение от страна на св.М. спрямо Р.А., с цел да я мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане. Поради това съдът е приел, че не са събрани всички необходими доказателства и не е налице пълно 3 изследване на същите, за да може прокурорът да извърши преценка за наличието на престъпление от общ характер, като е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че мотивите на прокурора в обжалваното постановление са концентрирани основно досежно липсата на доказателства за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 и чл.

198, ал. 1 от НК, а в останалата част са лаконични относно липсата на доказателства изобщо за извършено престъпление от общ характер, което обаче не води до пълна необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от прокурора постановление, за прекратяване на наказателното производство.

В хода на досъдебното производство, разпитана като свидетел пострадалата Р.А. дава действително противоречиви показания, като в първия разпит от 07.07.2025 г. въвежда твърдения за извършено престъпление по чл.194, ал. 1 от НК., същевременно във входирана на 08.07.2025г. жалба от 07.07.2025г. твърди, че била измамена от св. П.М., а в последвалия разпит от 08.07.2025г. е дала показания, за отнемането на процесната сума и бижута от св. М., чрез употреба на сила – престъпление по чл.198, ал.1 от НК. След това в проведената на 26.08.2025 г. очна ставка с последния, същата се отрича от заявеното в показанията си, твърди, че св. М. не й е посягал и не е отнемал от владението й сумата от 14 000 лева., както и бижута, като заявява, че доброволно изтеглила кредит в размер на 14 000 лева и доброволно предала тази сума на св. П.М., защото така искала и направила в името на любовта. В проведената очна ставка, пострадалата А. също ясно е заявила, че причината да промени показанията, които давала в хода на досъдебното производство е това, че св. М. заминал без нея, което я е ядосало и за това искала да му направи „мръсно“, като двамата имали желание да избягат и се оженят , а той тръгнал сам и тя го ревнувала поради което подала и жалбата в полицията.

Изложеното сочи, че мотивът на А. за образуване на процесното наказателно производство, очевидно не е, че е пострадала от престъпление от общ характер, а от ревност и в резултат на сложните отношения между нея и св. П.

М., по повод връзката им. Предвид посоченото от събраните доказателства не се установява да е извършено престъпление от общ характер, като всички конкретни твърдения за извършено от св. П.М. престъпление, се оборват от самата пострадала. Ето защо настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира, че в случая, фактическите положения направени в постановлението на прокурора, обективно съответстват на събрания по разследването доказателствен материал, без да са допуснати аналитични грешки. При разследването са извършени необходимите процесуално следствени действия и изводът на прокурора, за прекратяване на воденото наказателно производство, поради липсата на престъпление от общ характер, е правилен и обоснован. Поради това протестът на прокурора се преценява като основателен и следва да бъде уважен, а протестираното определение на РС – Свиленград, в което съдът е приел, че разследването не е изяснено изцяло от 4 фактическа страна и е дал конкретни указания които не се споделят от настоящата инстанция, като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени, и се постанови ново , с което да се потвърди постановлението, за прекратяване на наказателното производство по воденото досъдебно производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 48/02.03.2026г., постановено по ЧНД № 106/2026г. по описа на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.11.2025г. на прокурор от РП – Хасково, ТО – Свиленград, за прекратяване на наказателното производство, по ДП 290/2025 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5