Определение № 563 от 02.02.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Плевен, 02.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20224430104525 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Настоящото частно гражданско дело е образувано въз основа на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД.

Съгласно разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 / 2013г. в т. 12, са решени следните въпроси:

Как в исковия процес по реда на чл. 422 ТПК следва да се разпредели отговорността за разноските, направени в заповедното производство и в т. 13?

Подлежат ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, както и при прекратяване на производството по иска? В кои хипотези се издава обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр. 2 от ГПК?

ВКС е постановил, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с 1 изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба, или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство.

Поради горното, съдът намира, че на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, т. к. не е признато от съда, че вземането съществува.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 1847 от 14. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 3235 по описа за 2022 г, на ПлРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му от страните пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 2