Определение № 96 от 22.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600094 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъдения К. Д. Г. против определение по ЧНД №310/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №380/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. Частната жалба на осъдения е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт. В нея осъденото лице твърди, че се чувства променен в положителна посока и категорично заявява, че няма да извърши каквото и да е престъпление. Моли въззивния съд да уважи жалбата му.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор К. С. е депозирала писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Като се позовава на задължителната съдебна практика, установена с ППлВС №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., приема, че констатацията за показано от осъдения добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. Изразява позиция, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице К. Г. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето окончателно поправяне. Обръща внимание, че при настоящата 1 оценка на риска, датираща от 2024г., е отчетено сравнително ниско понижение на стойностите в сравнение с оценката от предходния атестационен период – от 62 точки на 52 точки, като рискът от рецидив остава среден. Солидаризира се със становището на Началника на Затвора Бургас, който приема липса на осъзнати и устойчиви положителни промени в нагласите и уменията за мислене при осъдения Г.. Присъединява се към извода на първата инстанция, че фактът на изтърпяно повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода не е достатъчно, за да мотивира наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Заявява, че отсъстват доказателства за трайна, категорична и цялостна положителна промяна в съзнанието и поведението на осъдения, което сочи на липса на постигнат при него поправителен ефект.

Предвид на това, намира за правилно и обосновано заключението, че Г. не следва да бъде условно предсрочно освободен и се налага продължаване на работата с него в условията на затвора за окончателното му превъзпитание.

Приемайки, че спрямо лишения от свобода Г. не са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, прави извод за отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване.

По тези съображения предлага въззивния съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящата частна жалба е подадена от осъденото лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода К. Д. Г. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С присъда №7 от 15.01.2013 г., в сила от 29.03.2013 г. по НОХД №3378/2012 г. на Районен съд – Бургас, осъденият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

С присъда №974 от 07.11.2013г., в сила от 25.11.2013 г., по НОХД №556/2013 г. на Районен съд – Сливен, осъденият Г. е признат за виновен в 2 извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Г. е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №3378/2012 г. на Районен съд – Бургас и по НОХД №556/2013 г. на Районен съд – Сливен, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

С одобрено от съда споразумение №185 от 25.04.2014г. по НОХД №1777/2014 г. на Районен съд – Бургас, осъденият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.1 вр. чл.20, ал.2, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок седем месеца, което да се изтърпи ефективно. Това наказание е изтърпяно на 31.08.2014 г.

С определение №2199/2014 г. по НЧД №3786/2014 г. на Районен съд – Бургас, в сила от 14.01.2015 г., на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият Г. да изтърпи отложеното наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода ефективно при първоначален строг режим, отделно от наказанието от седем месеца лишаване от свобода по НОХД №1777/2014 г. на Районен съд – Бургас, което, както по-горе се отбеляза, е изтърпяно на 31.08.2014 г. Наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 04.08.2016 г.

С одобрено от съда споразумение №23 от 06.04.2023 г. по НОХД №380/2023 г. на Окръжен съд – Бургас осъденият Г. е признат за виновен в извършване на следните престъпления: по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, по чл.354а, ал.1, изр.2, пр.4 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим.

Осъденият Г. започнал да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас на 11.04.2023 г. при строг режим, като за трети път попада в затвор. От 12.01.2024 г. режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е променен на общ.

Към 28.03.2024 г. осъденият е изтърпял фактически 11 месеца и 17 дни, от работа има приспаднато време от 2 месеца и 27 дни или общо 1 година, 2 месеца и 15 дни, като остатъкът е 2 месеца и 15 дни. Към днешна дата неизтърпеният остатък от въпросното наказание е 1 месец и 20 дни.

По време на престоя в Затвора Бургас осъденият Г. не е наказван и не е награждаван. Като личност е добронамерен и толерантен към останалите лишени от свобода, стреми се да спазва установените правила в местата за лишаване от свобода, отнася се с необходимото уважение към затворническата администрация.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в 3 системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклада на ИСДВ, в становището на началник на сектор „СДВР“ към Затвора Бургас, в доклада за пробационен надзор и експертната оценка на актуално психическо и емоционално съС.ие на осъдения Г., установяват следното:

Първоначалната оценка на степента на риска от рецидив на правонарушителя Г. отчела 62 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със завишени стойности били отношение към правонарушението, управление на финансите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене.

По повод подадената от осъдения Г. молба за условно предсрочно освобождаване, на 20.02.2024 г. е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, която е актуална и понастоящем. Отчетено е известно понижение на общите стойности в сравнение с първоначалната оценка – от 62 точки на 52 точки. Рискът от рецидив се запазил в средни нива. Като проблемни зони останали управление на финансите, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Като зони с гранични стойности са отчетени отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение.

Осъденият Г. не приемал изцяло отговорността за извършените престъпления и не осъзнавал в дълбочина факторите, допринесли за криминалното му поведение. Все още изпитвал сериозни затруднения при идентифициране на проблемните ситуации. Отчетена била относително слаба способност за разпознаване на проблемите и за вземане на адекватни решения за тяхното преодоляване по законосъобразен начин. Като дефицит била оценена и липсата на способност за осъзнаване на последствията, което предопределя висока вероятност от предприемане на рискови действия.

Прието е, че актуалният профил на нуждите на осъдения Г. налага необходимост от продължаване на системната и целенасочена възпитателна работа с цел преодоляване на констатираните дефицитни зони и негативи в поведението му, за да може да се изгради при него законосъобразен модел на поведение в условията на свобода. Формулиран е извод, че поставените с наложеното наказание задачи не са изпълнени, респективно не са постигнати неговите цели. Отразено е, че съобразно изготвения актуален профил на нуждите на осъдения Г. е изготвен втори план за изпълнение на присъдата, в който е предвидено продължаване на работата по проблемните зони. В новия план като цели са поставени осмисляне на последствията от употребата на наркотици и развиване на способност за разпознаване на проблемите. С цел формиране и утвърждаване на трудови нагласи и умения при осъдения Г., както и оползотворяване на свободното му време, той е включен в трудовия процес в затвора, където полага труд в бригада „Про пак“.

Проведеното психологическо изследване на актуалното психично и емоционално съС.ие на лишения от свобода Г. установило, че в контролирана среда той проявява сдържаност, търпимост, доброжелателност, както и 4 уважителност към администрацията. Емоционалната му сфера в условията на затвора е стабилна, осъденият се дистанцира от нерегламентирани взаимоотношения, добронамерен е в отношенията си с останалите, склонен е към поддържане на позитивни връзки и дистанциране от конфликтни ситуации. Изразява формално негативна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, но общият фактор за „социална желателност“ при него е нисък, не се стреми задължително да бъде забелязан и да се представи в социално-одобряема светлина. Трудовата му ангажираност му дава достатъчна сигурност, което намалява мотивацията му по време на изследването да се представи с идеален образ. Липсват данни осъденият Г. да е зависим от алкохол и наркотици, в затвора при него не са наблюдавани абстинентни прояви, но девиантното му поведение е свързано с наркотици.

Трудовата му заетост и осмислянето на свободното време в затвора стимулира доброто му поведение и повишава усещането му за сигурност.

Началникът на Затвора Бургас, инспекторът СДВР и началникът на сектор „СДВР“ са депозирали отрицателни становища досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения Г.. Приемат, че при него се наблюдават известни положителни промени, свързани с отношението към извършените престъпления, но е склонен да оправдава поведението си, продължава да не приема в пълна степен отговорността за криминалното си поведение, не осъзнава факторите, допринесли за извършване на правонарушението, рискът от вреди за обществото се запазва в средни стойности. В обобщение правят еднозначен извод за незавършен в пълнота процес на промяна и необходимост от допълнителна възпитателнокорекционната дейност спрямо осъдения.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3295bb7f-8daf-42a7-9a1d-34b1458b364c