Решение № 159 от 20.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500217 по описа за 2026 година

С Решение № 178/06.04.2026 г. по гр. д. № 401/2025 г. Великотърновският окръжен съд осъдил „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, да заплати на А. С. М. от гр. Велико Търново, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, по посочена банкова сметка, сумата от 15 338.76 евро, с левова равностойност от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от настъпило на 11.04.2025 г. застрахователно събитие - ПТП в гр. Горна Оряховица, на ул. „Вичо Грънчаров“ до дом № 23, причинено от водач на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ВТ 93****, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над уважения размер от 15 338.76 евро, с левова равностойност от 30 000 лв., до предявения пълен размер от 20 451.68 евро, с левова равностойност от 40 000 лв.

Осъдил „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. С. Н. И. от АК – Велико Търново, за осъществената от него безплатна правна помощ на ищцата А. С.

М. сумата от 1 560 евро (3 051.09 лв.) адвокатско възнаграждение, дължимо на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА, а в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТОС), на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 613.55 евро (1 200 лв.) ДТ за производството по делото; сумата от 191.74 евро (375.01 лв.) възнаграждения за вещи лица съразмерно с 1 уважената част от иска, както и сумата от 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдил А. С. М. да заплати на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата от 102.26 евро (200 лв.) общ размер на направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 15 338.76 евро (30 000 лв.) до пълния предявен размер от 20 451.68 евро (40 000 лв.), е подадена от ищцата А. С. М. чрез пълномощника адв. Св.

И.. Счита решението в обжалваната част за неправилно. Необосновано и в нарушение на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил несправедлив размер на обезщетението. Не е съобразил настъпилите тежки увреждания на здравето и психиката на ищцата, които са с постоянен характер. Според вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, подобрението при ищцата не е пълно; обемът на движение на горния крайник е непълен, а пълно възстановяване няма да настъпи. Вещото лице е заявило също така, че твърдяната хронична болка ще остане с постоянен характер – при промяна на времето, при натоварване и интензивно движение. Следва да се съобразят и психическите последици от ПТП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение в размер на още 5 112.92 евро – разликата над 15 338.76 евро до 20 451.68 евро, като присъди и направените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. И..

Не е постъпил отговор от ответника „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Въззивната жалба е неоснователна.

Ищцата А. С. М. е предявил против „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.04.2025 г. в гр. Горна Оряховица, на ул.

„Вичо Грънчаров“ до дом № 23, причинено от водач на л. а. „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ВТ 93****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Първостепенният съд е уважил иска до размер на 30 000 лв. (15 338.76 евро) и в тази част решението е влязло в сила. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася 2 само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за размер над 30 000 лв.

Установено е следното от фактическа страна:

Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото и не е спорен пред настоящата инстанция . Не се спори и наличието на валидно сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, управлявано от делинквента, към датата на ПТП.

От представените писмени доказателства (медицински документи) и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните увреждания: фрактура на дясната ключица в средната й трета, кръвонасядане, оток и хематом на лява лицева половината, хематом на лявата половина на шията 8x8 см., хематом на ляв лакет с охлузна рана 3x4 см., охлузване и хематом под ляво коляно 6x6 см., разкъсно-контузна рана и хематом на дясно коляно, сутурирана, хематом на дясна китка дорзално с охлузване на кожата, хематом на дясна предмишница 2x3 см., както и хематом в областта на дясна ключица и шия 10x12 см. В резултат на уврежданията е затруднено движението на десен горен крайник за срок между 6 и 8 месеца. В същия срок е и възстановителният процес от травмите. Приложено е адекватното в такива случаи консервативно лечение на фрактура на ключицата с налагане на имобилизираща превръзка тип „осмица“, тъй като за пациенти в напреднала възраст или с придружаващи заболявания е рисково да се извършват интервенции под обща анестезия. Ефективен костен калус се получава 4-6 месеца след травмата и настъпва функционално възстановяване на ключицата, без провеждане на курс по физиотерапия и рехабилитация. Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 12.02.2026 г., при който е констатирало, че е образуван ефективен костен калус със сферична форма около 3 см на мястото на фрактурата и релативно скъсяване на ключицата 1-2 см, което обаче не нарушава нейната функционалност (функционалното действие на рамото на горния крайник).

Експертът е установил тежки артрозни промени на дясната раменна става на ищцата, но поради липса на медицинска документация не може да отговори дали са свързани с претърпяната травма. Предвид възрастта на ищцата, счита, че най-вероятно са се появили преди това, като фрактурата на ключицата е усложнила състоянието на рамото. Вещото лице е установило също наличие на хипотрофия на мускулатурата на дясно рамо, особеност най-вече на мускулите, формиращи ротаторния маншон на рамото, като основна причина за хипотрофията е обездвижването след претърпяната травма. Според вещото лице наличието на намален обем на движение на раменната става е предизвикано от хипотрофията на мускулатурата на същата. В съдебно 3 заседание допълва, че принципно има видима деформация при заздравяването, но функционално ставата на ищцата е възстановена напълно, с минимално ограничаване на движенията в раменната става в крайните движения на отвеждане – вдигане на ръката нагоре. Не може, обаче, поради тежките артрозни промени на двете стави, да се разграничи кое се дължи на артрозните промени и кое на ключицата. Вещото лице е категорично, че функционално рамото е възстановено напълно (не са възстановени движения, които може да извършва само спортист в активния си период). Ще има последващи болки при смяна на времето, при по-голямо физическо натоварване и порезки движения, които могат да се овладяват с аналгетици или общоукрепващи медикаменти. Артрозните изменения предизвикват болка при хора на тази възраст, най-често в самите стави, а процесното увреждане е свързано с раменната става и се отразява на движението й. Вещото лице счита за нормално при такива травми на рамото рефлекторното пазене на ставата да предизвиква хипотрофия на мускулите.

От показанията на свидетелката Г. М. - съпруга на внука на ищцата, се установява състоянието й след инцидента. В спешното отделение ищцата била контактна, но неадекватна, плачела, била подута и посинена, имала ожулвания по ръцете, лактите и коленете, изпитвала силни болки. Ръката й била обездвижена, приемала медикаменти. След изписване от болницата в продължение на около три месеца за нея денонощно се грижела жена, защото не можела да се обслужва сама, да си готви. Свидетелката й пазарувала. След това се закрепила и започнала да ходи сама до тоалетна и баня. Преди инцидента ищцата се грижела за правнуците си през почивните дни, но сега това е невъзможно. Изпитва болки, не може да си вдигне ръката по-високо от рамото. Променила се, повече стои в къщи, емоционално нестабилна е, тъжна. Слиза пред блока с кучето си, но се разстройвала, защото си спомняла за инцидента. Често разказвала за него на правнуците.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на получени в процесното ПТП телесни увреждания и искът е доказан по основание. Според настоящия състав определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 30 000 лв. е съобразено с всички релевантни за определяне размера на заместващото обезщетение обстоятелства: вида на получените от ищцата увреждания, обема и интензитета на претърпените болки и страдания, проведеното лечение, степента на възстановяване, социалноикономическите условия в страната към датата на деликта. Така определеното обезщетение е адекватно спрямо доказаните по делото неимуществени вреди и отговаря на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при присъждане на 4 обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. С оглед на това, не са налице основания за увеличаване на обезщетението в размер до 40 000 лв., в каквато насока e искането на жалбоподателката.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Безспорно е, че получената при ПТП фрактура на дясната ключица в средната й трета, е причинила на ищцата болки с по-висок интензитет непосредствено след травмирането и по време на раздвижването. В рамките на около осем месеца движението на ръката е било затруднено, а в първите три месеца се е наложило да ползва чужда помощ в ежедневните си действия и да търпи неудобствата от това. В същото време, следва да се посочи, че ищцата не е била обездвижена, на легло, доколкото естеството на травмата не налага това. Останалите увреждания – хематоми, охлузвания и рани по лицето, шията, дясната предмишница, левия лакет, дясна китка и колената, са леки увреждания и са отшумяли в кратък срок. Проведеното лечение на травмата на ключицата е консервативно, с поставяне на имобилизираща превръзка, без оперативна интервенция. Според експертното становище ставата е напълно възстановена функционално, като настъпилото скъсяване на ключицата не нарушава функционалното действие на рамото. Действително, има ограничаване на движенията в раменната става при вдигане на ръката нагоре, в резултат на хипотрофията на мускулатурата, но вещото лице, извършило преглед на ищцата, определя това ограничаване на движенията като минимално. В обема на неимуществените вреди, които се покриват от определеното обезщетение в размер на 30 000 лв., се включват и психичните и емоционални страдания от получените травми – страха, притесненията, болезнените спомени за инцидента. Безспорно е, че уврежданията са предизвикали негативни последици в личния и социалния живот на ищцата, в контактите с близките й, които също се включват в размера на определеното от първостепенния съд обезщетение.