Разпореждане № 22761 от 14.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22761 гр. София, 14.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20221110110921 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу А. С. Б..

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер на 522.69 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата 200 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.

Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 19.04.2017 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.

Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна 1 поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т.

3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.

Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.

Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съществува обоснована вероятност, че тази клауза е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.

Освен това такса за разходи в размер на по 2,50 лева на ден за всеки ден забава без краен предел е определено в договора единствено като средство за възмездяване на разходи за извънсъдебно събиране, без да е уточнено какво представляват действията по събиране, които вземането възмездява, и каква е тяхната стойност. Клаузата се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговото задължение, да заплаща необосновано високо обезщетение. От своя страна клаузата на чл. 21, ал. 5 от Договора, в частта относно разходите за дейност на служител при предсрочна изискуемост, е неравноправна на основание общата норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на своите задължения, да заплаща разходите на кредитора за възнаграждение на неговите служители или изпълнители, независимо дали и доколко тяхната дейност е свързана с процесната хипотеза на неизпълнение.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в частта, с която се претендира неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 28.01.2022 г. на (фирма), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. С. Б., за сумата в размер на 522.69 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата 200 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 19.04.2017 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3