Определение № 7174 от 19.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7174 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110117183 по описа за 2025 година

Ищецът излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „,,,,“, местност „,,,,“, представляващ урегулиран поземлен имот X-3 от квартал 233 по действащия регулационен план, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София.

Твърди се, че между страните е бил налице продължителен спор относно границите и собствеността върху части от този имот, който е бил предмет на съдебно разглеждане по гр. д. № 50081/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, приключило с влязло в сила съдебно решение, потвърдено от въззивната и касационната инстанция. С това решение е признато правото на собственост на ищеца върху процесните реални части и е установено, че същите не принадлежат на ответницата.

Ищецът твърди, че въпреки постановеното и влязло в сила съдебно решение, ответницата ,,,, е продължила да ползва без правно основание части от имота на ищеца, като ги е приобщила към съседния имот и ги е използвала като част от застроената и функционално обслужваща площ.

Посочва се, че неоснователно ползваните реални части са конкретно индивидуализирани по местоположение и площ, като представляват реални части от УПИ X-3, кв. 233, подробно описани и отразени в схемите и заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Герова, приети в предходното съдебно производство и неразделна част от влязлото в сила решение. Тези реални части включват площи от 25,50 кв.м., 7,00 кв.м. и 5,00 кв.м., ситуирани по границата между имота на ищеца и съседните имоти, включително по уличната регулация, като същите попадат изцяло в границите на имота, собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху тези реални части през периода от 20.10.2021 г. до 20.10.2023 г., като ги е ползвала лично и в свой интерес, без да има валидно правно основание за това и без да заплаща каквото и да е обезщетение на 1 ищеца.

Поддържа се, че вследствие на това неоснователно ползване ищецът е бил лишен от възможността да използва собствените си имотни части съобразно предназначението им, поради което е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, равняващи се на дължимото възнаграждение за ползването на имота.

Ищецът излага, че размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване за посочения период възлиза на сумата 4 249,20 лв., изчислена съобразно пазарния наем на процесните реални части, тяхната площ, местоположение и предназначение.

С оглед на изложеното ищецът моли съда: да осъди ответницата ,,,, да му заплати сумата от 4 249,20 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на реални части от недвижим имот, находящ се в гр. София, район „,,,,“, местност „,,,,“, УПИ X-3, кв. 233, за периода от 20.10.2021 г. до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответницата ,,,,, ЕГН **********, действаща като ЕТ „....“, чрез пълномощници адв. ....... и адв. ....., в подадения писмен отговор твърди подробно следното:

Ответницата заявява, че по допустимостта на иска възражения не поддържа и изрично сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като активната процесуална легитимация на ищеца се преценява от твърденията, въведени с исковата молба.

По съществото на спора ответницата оспорва иска като неоснователен и поддържа, че не е налице неоснователно ползване без правно основание, поради което обезщетение по чл. 59 ЗЗД не се дължи. Тя развива теза, че за частите от терена, за които ищецът претендира обезщетение, съществува валидно правно основание ответницата да държи и да си служи с тях, защото върху тях попадат законно построени сгради или обслужващи ги площи, които ищецът следва да търпи като последица от възникнало и съществуващо ограничено вещно право на строеж, учредено от трето за спора лице, респективно от законово признатата допустимост на съществуващ строеж.

Ответницата обособява спорните площи по групи и излага самостоятелни твърдения за всяка от тях.

По отношение на реалната част с площ 10 кв. метра, за която твърди, че:

Попада под сградата, собственост на ответницата, ответницата заявява, че има право да си служи с тази част от чуждия имот, без да дължи обезщетение на ищеца, тъй като върху нея е разположена законно построена сграда, която не подлежи на събаряне нито изцяло, нито частично, поради което ищецът следва да търпи съществуването в имота си. Твъренията са, че ищецът следва да се съобрази с ползването от страна на ответника, доколкото ответникът имал законно изградена сграда върху тази част, което ползване следва да се търпи от ищеца. Не се оспорва ползването в процесния период.

По отношение на претендираната реална част с площ 8 кв. метра ответницата твърди, че има 2 право да ползва - като юридически факт на правото на ползване сочи индивидуален административен акт Разрешение за монтаж № 16 / 17.07.2006г. на ГА на район ,,,, СО и проект одобрен от

17.03.2006г. Не се оспорва ползването, доколкото е направено признание, че павилион (едноетажна сграда) е разполежен върху същите.

По отношение на претендираната реална част с площ 5 кв. метра ответницата твърди, че достъпът на ищеца до тази реална част не е ограничен от ответницата и ищецът има възможност да си служи с нея, като в същото време в северозападната част на имота на ищеца има декоративна стена от К.на зидария, изградена от самия ищец, и поради това именно ищецът се е лишил сам от възможността да използва посочената част, поради което липсва основание да се ангажира отговорността на ответниц. Този довод е заявен като пряко оспорване на причинната връзка между поведението на ответницата и твърдяното лишаване от ползване. Доколкото искът на ищеца не е пречки за ползване ( негаторен иск по чл. 109 ЗС , а за лишаване от плодове - граждански - наем, то ответницата следва изрично по реда на чл. 145 ГПК да изложи пред съда оспорва ли да се позлват от ответницата тези 5 кв.м., както и да изложи правно основание за ползване без да се дължи заплащане на обезщетение ( навместо наем).

По отношение на претендираната реална част от 2,5 кв. метра ответницата изрично оспорва твърдението да ползва тази реална част. Поддържа, че дори съдът да приеме наличие на ползване, обезщетение не се дължи, тъй като тази реална част попада в обхвата на прилежащата площ, необходима за ползването от страна на ответницата на двуетажната масивна сграда съобразно нейното предназначение. Налице са противоречиви твърдения на ответника - доколкото същия твърди че от една страна същите реални части попадат в обхвт на прилежащи части, необходими за ползване от ответницата на собствена нейна сграда, едновременно с това се твърди, че не се позлват, макар да са необходими, за съда не става ясно - ползват ли се или не се ползват.

В раздела по обстоятелствата, на които се основава искът, ответницата излага обобщено, че оспорва твърдението да владее без основание реални части от имот на ищеца, като твърди наличие на правно основание да владее процесните реални части, по изложените вече съображения. Оспорва и твърдението, че владее реални части в размерите, посочени в исковата молба, като заявява, че частите, с които си служи, са с по-малка площ от претендираната.

По доказателствата, представени с исковата молба, ответницата прави конкретни възражения. Оспорва представено писмо с изх. № АС-2401-41/7 от 07.03.2011 г. от началник отдел инж. С. Спасов, като твърди, че документът е нищожен, не представлява индивидуален административен акт и не създава права и задължения за ответницата, представлява единствено привидност за властническо разпореждане и не е издаден от материално компетентен орган по реда на чл. 225а ЗУТ, нито е предхождан от задължителната процедура по установяване на незаконен строеж, включително констативен акт, нито съдържа данни за валидно започнало административно производство, поради което не може да породи правни последици, каквито ищецът му приписва. Ответницата заявява, че 3 заповед за премахване на незаконен строеж за масивната двуетажна сграда не е издавана и не може да бъде издавана, тъй като сградата е построена законно и е въведена в експлоатация, и допълва, че не съществува правна норма, която да допуска отправяне на предупреждение за премахване без да е проведена процедура по установяване на незаконен строеж, подлежащ на премахване.

Ответницата заявява, че не може да изрази становище по констативен протокол № 8, посочен като доказателство към исковата молба, тъй като такъв документ не се намира в кориците по преписката и не е представен надлежно, като посочва, че ще изрази становище след като постъпи по делото. Отделно твърди, че в кориците не се намират и други доказателства, посочени от ищеца като номера в описа към исковата молба.

Ответницата оспорва да бъде приобщавано като доказателство по настоящото дело заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено по друго дело от вещото лице Лилия Герова, като поддържа, че експертиза от друг процес е недопустима като доказателствено средство в настоящото производство, като допуска единствено схемата на застъпване, която се намира на определена страница от заключението, да се цени доколкото представлява неразделна част от влезлия в сила съдебен акт по гр. д. № 50081/2013 г., но не и останалите констатации и изводи, съдържащи се в експертизата.

В заключение ответницата моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като излага искане за присъждане на направените от нея разноски, и представя списък от писмени доказателства, свързани с правното основание за строежа, статута на сградите и административните актове по устройството на територията.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 4249.20 лв. представляваща обезщетение за ползване на описаните в искова молба реални части от собствения на ищеца имот за периода от 20.10.2021г. до 20.10.2023г.

По иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже обедняването си с исковата сума и нейния размер, обогатяването на ответника, чрез спестени разходи, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.

Отделя за безспорно и ненужно за доказване, въз основа на чл. 298,ал.1 от ГПК , че между страните в настоящия процес е налице влязло в сила решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС, 51 състав, с кеото е признато за установено по отношение на ,,,,, действаща като ЕТ „....“, че към датата на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК СД „......“ (с променено през 2018 г. наименование „....“) е собственик на поземлени имоти с обща площ от 25.50 кв.м., представляващи реални части от УПИ Х-за КОО от кв.

233 по плана на гр. София, район „,,,,“, местност ж.к. „,,,,“, уважен е иск по чл. 53, ал. 2 (сега чл. 54, ал. 2) от ЗКИР, като съдът е установил между страните в процеса , че е налице грешка в кадастралната карта на гр. София, район „,,,,“, одобрена със заповед № РД-18-48/12.10.2011 4 г. на изпълнителния директор на АГКК, като процесните реални части от части от 10 кв.м., 8 кв.м., 5 кв.м. и 2.5 кв.м. , които са неправилно заснети като части от собствени на ответника поземлен имот с идентификатор *** вместо от имота на ищеца – УПИ Х-за КОО , както и че ответникът не оспорв да е полвала в процесния период застроените реални части/ за което ползване обаче твърди да има правно основание./ Следва да се приемат като доказателствата по делото : предсатвените с искова молба документи, с изключение на техническа експертиза по гр. д. № 50081/2013г., от която се приема схема, неразделна част от решението на съда.