Решение № 273 от 24.02.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 273

Видин, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

Членове:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА канд № 20267070600061 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от пълномощник на Председател на УС на АПИ, против решение № 355/02.12.2025 г. по АНД № 1135/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция пътна инфраструктура, с който на ЕТ „Влади – М. Димитров“, със седалище и адрес на управление -гр.Хасково представлявано от М. А. Д., на основание чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.187а, ал.2,т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

Касаторът, чрез пълномощника си излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като иска да бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да се потвърди ел.фиш. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Окръжна прокуратура Видин редовно призовани представител не се явява.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд Видин и наведените от касатора твърдения намира за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, участник във въззивното производство, в рамките на законния срок за оспорване, до компетентен съд, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, като задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така определения предмет на настоящото дело съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

От фактическа страна съставът на Районен съд Видин приел за установено, че на 27.11.2022г. в 14:28 часа, ППС влекач - ВОЛВО ФХ4Х2 Т с регистрационен № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20100, брой оси — 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, се е движел в община Видин, по път 1—1, при км 23+485,с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Събрани са доказателства, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП),тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен ЕФ №**********, с който, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП му било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в издаване на електронен фиш за деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по време на действие на редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 10.02.2023 г., която предвижда този ред (с електронен фиш) само за деяния, квалифицирани по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Едва от 13.02.2024 г. с изменението, публикувано в ДВ, бр.13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е приравнен този процесуален ред и за деяния от категорията на процесното нарушение.

Този извод се споделя от настоящия касационен съдебен състав. Следва да се има предвид, че липсата на процесуална възможност за издаване на електронен фиш за деяния по чл.179, ал.3б от ЗДвП се отнася до всички нарушения, извършени до 13.02.2024 г., спрямо които законът повелява да бъде прилаган единствено общия ред за реализиране на административно наказателната отговорност: съставяне на АУАН и издаване на НП. Едва след влизане в сила на изменението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024 г. се въвежда възможност за издаване на електронен фиш, но това се отнася само за нарушения, извършени след тази дата.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Следва да се има предвид и, че в Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден и в противоречие с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на възражението, че РС Видин е приел, че е изтекла абсолютна давност, то видно от същото такива мотиви изобщо няма.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат разноски. Претендират се разноски за адвокатски хонорар в размер на 350.00 евро за касационната инстанция. Неоснователно е възражението за прекомерност на същото от процесуалния представител на касатора, предвид фактическата и правна сложност на спора и действително положените усилия от пълномощника на ответното дружество по защита правата на неговия доверител.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 355/02.12.2025 г. по АНД № 1135/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция пътна инфраструктура, с който на ЕТ „Влади – М. Димитров“, със седалище и адрес на управление -гр.Хасково представлявано от М. А. Д., на основание чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.187а, ал.2,т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София да заплати на ЕТ „Влади – М. Димитров“, със седалище и адрес на управление -гр.Хасково представлявано от М. А. Д., разноски по делото за касационната инстанция в размер на 350.00 евро - адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: