Решение № 32 от 13.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Тетевен, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100969 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът излага,че във връзка с Разпореждане по ч.гр.д. № ;/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е уведомен,че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлена изцяло,предявява установителния иск,предмет на делото.

Твърди,че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Р.

А. К./ответника/, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № „ на 23.05.2018г., по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на 1

Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл, 22 от ЗПК.

На 23.05.2018г. длъжникът К. е сключил договора,като е получил сумата от 1284.78 лева,задължил се е да я върне на 15 броя вноски по 92.82 лева в срок до 31.08.2019 година.Уговорен е фиксиран лихвен процент от 41,24%,както и годишен процент на разходите от 50%.

На същата дата 23.05.2018г. длъжникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“.Съгласно чл.3 от договора,Ай тръст се е задължило да платки всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 23.05.2018г. Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство,по силата на който Ай тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по цитирания договор за кредит.

На 23.03.2021г Ай Тръст е погасило дължимите от ответника суми по договора за кредит,както следва: 1284.78 лева главница по договор за кредит,189.42 лева договорна лихва за периода 23.05.2018г до 31.08.2019г.,772.10 лева обезщетение за забава за период 23.05.2018г до 31.08.2019 година.

На 23.02.2021г Ай Тръст е уведомило длъжника за извършеното плащане.

2

С Договор за цесия от 02.03.2021г Ай Тръст у прехвърлило своите вземания на „АПС Бета България“-ЕООД.Длъжникът е уведомен за цесията на посочената в него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 година..Ако се приеме,че уведомлението не е извършено надеждно ,то да се приеме за връчено с исковата молба.

Моли да бъде постановено решение, с което да се осъди със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника,дължимите суми на „АПС Бета България“-ЕООД,както следва: главница в размер на 1284.78 лева,възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1347.75 лева,договорна възнаградителна лихва в размер на 189.42 лева,начислена върху главницата за периода 23.05.2018г до 31.08.2019г,законна лихва за забава върху главницата в размер на 772.10 лева за период от 23.05.2018г до 28.06.2024г,лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията,законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 727.06 лева за период от 23.05.2018г до 28.06.2024г,лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията,както и за разноските по заповедното и исковото производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

Приложен е договор за потребителски кредит № 10833262:/23.05.2018г.,в който е отбелязано,че се сключва между „Кредисимо“-АД-София и ответника Р. А. К. от ;Лов.обл.,който е в незаверено копие, върху който е положен само подпис на кредитодателя/поне според отбелязването срещу „Кредисимо“ и липса на изписване на кредитополучателя.Към договора е представено приложение №1,в което са отразени следните параметри: размер на кредита 1284.78 лева,срок на кредита 15 месеца,брой погасителни вноски 15,лихвен процент по кредита 21,24%,годишен процент на разходите 50.00%. Последната погасителна вноска по кредита е 31.08.2019 година.

Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,също в незаверено копие,също с едностранно положен подпис на кредитодателя от дата 23.05.2018г.

Приложен е договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2018г.,сключен между Ай Тръст ЕООД и ответника,съгласно който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо,по силата н а който да отговаря пред него солидарно с ответника за изпълнение на всички задължения на ответника.Липсват подписи на страните по договора.Приложено е и приложение №1 към договора,в което е договорено възнаграждение за поръчителя в размер на 89.86 лева на месец за периода на действие на договора за кредит.

Приложен е Договор за поръчителство,сключен на 23.05.2018г. между Кредисимо АД и Ай Тръст ЕООД,съгласно който поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо 3 солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията на последния.

Приложен е в нeзаверено копие договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г между Кредисимо ЕАД ,Ай Тръст ЕООД и АПС Бета България ЕООД,за продажба на парични вземания на първите две дружества,като цеденти,на посочена стойност на цесионера,съгласно приложение №1 към договора.Липсва приложениеописания на вземанията,цедирани с цитирания договор.По заповедното производство липсва уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,респ.данни за връчване на длъжника/ответника,само твърдения в тази насока в заявлението.

По настоящето производство е приложено уведомление за цесия ,също без данни за връчване на длъжника.

По приложеното ч.гр.дело № ;/2024г по описа на РС-Тетевен е отхвърлено изцяло заявлението на ищеца/заявител/ за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумите,предмет на иска в настоящето производство.

Заповедният съд е дал указания,че в този случай заявителят може да предяви осъдителен иск срещу длъжника,разпореждането е връчено на заявителя на дата 25.09.2024г.,като исковата молба,предмет на настоящето производство е предявена в преклузивния едномесечен срок от уведомяването на заявителя.

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,е процесуално допустим,а разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:- съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно договорно отношение относно прехвърленото вземане. Претендираните от ищеца вземания 4 произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо“-ЕАД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.