Решение № 101 от 24.06.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 106/2026
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1, т. 4 · Закон за горите
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Кърджали, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500106 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 41/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 420/2025 г., Районен съд - Момчилград е признал уволнението на С. А. С. - Т., обективирано в Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., издадена от Директора на Т.
„Д. - М.“, за незаконно, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Съдът е отменил е Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на С. А. С. - Т. с Т. „Д. - М.“ и е възстановил С. А. С. - Т. на заеманата до уволнението длъжност „**********“ в Т. „Д. - М.“, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ. Съдът е осъдил е Т. „Д. - М.“ да заплати на С. А. С. - Т., сумата в размер на 11 491.18 евро, представляваща обезщетение за периода от 01.07.2025 г. до 01.01.2026 г., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, както и сумата в размер на 1 227.10 евро, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Момчилград сумата в общ размер на 490.33 евро, представляваща държавни такси за уважените искове.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство - Т. „Д. - М.“, който чрез процесуален 1 представител го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, с искане за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като неоснователни и недоказани.
В жалбата се сочи, че до 01.07.2025 г. С. А. С. е заемала длъжността „**********“ в Т. „Д. - М.“ въз основа на трудов договор № 13/13.08.2018 г. С Протокол № 19/25.06.2025 г. Управителният съвет на „Ю.“ - С. взел решение за закриване на длъжността „**********“ от щатното разписание на Т. „Д. М.“, считано от 01.07.2025 г. Въз основа на това решение, на С. А. С. била връчена Заповед № 3-15-115/01.07.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата).
Преди издаването на заповедта, на основание чл. 333, ал. 4 от КТ и чл. 49 от КТД, директорът на Т. „Д. - М.“ изискал съгласие от синдикалната организация (СО) по предложението за съкращаване на длъжността, която с писмо вх. № 15- 499/30.06.2025 г. СО е дала изрично писмено съгласие за съкращаването на длъжността „**********“.
Въззивникът намира за неправилни и в противоречие с действащото законодателство и съдебната практика, изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е установил с категоричност кога точно директорът на Т. „Д.
- М.“ е утвърдил новото щатно разписание, предвид липсата на изрично посочена дата на утвърждаване в документа, и надлежно дадено предварително съгласие на синдикалната организация по чл. 333, ал.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение конкретно с ищцата.
В жалбата се сочи, че компетентен орган за промяна на щатното разписание е Управителният съвет на Ю., гр. С., който съгласно чл. 170, ал. 1, т. 4 от ЗГ приема структурата и щата на централното управление и поделенията на държавното предприятие, включително на Т. „Д. - М.“.
Поддържа се, че единственият орган, компетентен да взема решение за закриване или разкриване на длъжности е Управителният съвет на Ю., а не Директорът на съответното поделение. Представеният по делото Протокол № 19/25.06.2025 г. от заседание на Управителния съвет на Ю. – С., безспорно установявал, че на 25.06.2025 г. е взето надлежно решение за закриване на длъжността „**********“ в Т. „Д. - М.“, считано от 01.07.2025 г., т.е. решението било прието от органа, на когото законът е възложил тази 2 компетентност, при спазване на установения ред.
Изтъква се в жалбата, че действията на директора на поделението имат изпълнителен и формален характер. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Правилника за организацията и дейността на „Ю.“, директорът на поделението изготвял и представял в централното управление длъжностното разписание на поделението, а съгласно т. 9 утвърждавал поименното щатно разписание на поделението. Поради изпълнителния характер на действията на директора, новото щатно разписание също носело дата 01.07.2025 г., т. е. датата, на която Протокол № 19/25.06.2025 г. на УС на Ю. предвижда решението да влезе в сила. В тази връзка по делото било представено и новото щатно разписание в сила от 01.07.2025 г., разписано от Директора на Т. „Д. – М.“. Въззивникът счита за нелогично и правно неиздържано да се изисква допълнителна дата на утвърждаване от директора, доколкото последният е формализирал вече взетото и влязло в сила решение на компетентния орган.
Счита и, че прилагането на завишен формален стандарт на доказване спрямо работодателя противоречи на принципа за равенство на страните в процеса.
По въпроса за предварителното съгласие на синдикалната организация по чл. 333, ал. 4 от КТ, въззивникът сочи, че в Т. „Д. - М.“ е съществувала само една щатна бройка за длъжността „**********“, която е заемана единствено от ищцата С. А. С., поради което съгласието на синдикалната организация за съкращаване на длъжността е фактически и правно идентично на съгласие за уволнението именно на ищцата. Изтъква се в жалбата, че синдикалният орган е взел своето решение при пълно знание, че длъжността е заемана само от ищцата; че ищцата е член на синдикалната организация; че предметът на съгласието е предложението на работодателя за съкращаване на тази конкретна длъжност, поради което логически невъзможно било съгласието да касае друго лице. Твърди се, че правилото на ТР № 4/2013 г. е насочено към хипотезите с множество щатни бройки. Според жалбоподателя смисълът на предварителното съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ е синдикалният орган да упражни реален контрол върху целесъобразността и законосъобразността на предстоящото уволнение преди то да бъде извършено.
Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата С. А. С., в който се 3 излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят Т. „Д. – М., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата С. А. С., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба, като поддържа представения писмен отговор по съображенията, изложени в него. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да съобрази неговата правилност, взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – Момчилград е образувано по предявени от С. А. С., чрез адв. М. П. от АК – П., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ: за признаване за незаконно и отмяна уволнението й, обективирано в Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., издадена от директора на Т.
„Д. – М.”; за възстановяването й на заеманата при ответника длъжност преди уволнението и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение.
4
От фактическа страна по делото не е спорно, че между Т. „Д. – М.”, като работодател, и ***. С. А. С. - Т., като работник, е сключен Трудов договор № 13/13.08.2018 г., по силата на който последната е заела длъжността „**********“. Във връзка с оптимизиране на структурата, намаляване на разходите и повишаване на ефективността на работа в *******, директора на Т. „Д. – М.” отправил искане до Управителния съвет на „Ю.“ – гр. С., чрез докладна записка изх. № В-15-856/16.06.2025 г., длъжността „**********“ да бъде съкратена, при което общата числеността на персонала да бъде намалена с 1 служител и стане от 39 на 38 служители / л.30 от първоинст.д./. В тази връзка е представено становище от служител на „Човешки ресурси“ в Ю. – гр.
С., адресирано до директора на Ю., в което е изразено положително такова, с довод, че „… задълженията на ********** и ****** са почти идентични и се припокриват.“.
На 25.06.2025 г. на свое заседание, Управителният съвет на „Ю.“ – гр. С., по т.2 от дневния ред е разгледал предложението на директора на Т. „Д. – М.” за промяна на длъжностното разписание на *******. Взел е решение да се закрие една щатна бройка за длъжността „**********“. Взетото решение е било сведено до знанието на директора на Т. „Д. – М.” с писмо изх. № В-15856 #2/26.06.2025 г., като в същото било указано, че директорът следва да изпрати / разбирай да изготви и да изпрати- бел. съда/ един брой коригирано длъжностно разписание в Ю. – гр.С..
По делото е представено без дата, подписано от деловодител човешки ресурси, гл. счетоводител и директор длъжностно разписание на Т. „Д. – М.”, в сила от 01.07.2025 г., от което се установява, че длъжността „**********“ не съществува, но и че числеността на Държавното горско стопанство е 42 служители, вместо посочената в искането от директора численост от 38 служители /л.49 от първоинст.д./
Не е спорно в производството, че към 01.07.2025 г., между Т. „Д. – М.” и синдикалната организация при *******, чийто член е ищцата С. А. С. - Т., е имало подписан, действащ Колективен трудов договор от 26.02.2025 г.
Установява се, че Директорът на Т. „Д. – М.” е поискал „…съгласие за съкращаване на щатна длъжност…“ – „**********“ от синдикалната организация- СО на КНСБ чрез писмо изх.№ 15-149/17.06.2025 г. /л.29 от първоинст.д./. На 30.06.2025 г. синдикалната организация провела заседание, 5 на което взела исканото решение, давайки съгласие за съкращаване на длъжността „**********“, и което съгласие било сведено до знанието на директора на Т. „Д. – М.” с писмо вх. № 15-499/30.06.2025 г.
С процесната Заповед № З-15-115/01.07.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, поради съкращаване на щата на същата длъжност, като на служителя следвало да бъдат изплатени: обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, възлизащо на 3 565.80 лева и обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск от 5 работни дни в размер на 849 лева. Заповедта е връчена на служителя-ищца на 01.07.2025 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Установено в производството е също, че по подадена информация в ТД на НАП, към 01.07.2025 г. в Т. „Д. – М.” е прекратен един трудов договор със С. А. С. - Т. и един нов е сключен със С. Ю., назначен на длъжност „********“ в *******.
С Разпореждане № 081-00-1179-1/13.08.2025 г. на ТП на НОИ – К., на С.
А. С. - Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.07.2025 г. до 30.06.2026 г. в размер на 104.64 лв. (53.51 евро) дневно.
Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32935a55-819d-4b37-8ab4-13ccf2c2793e