Решение № 99 от 07.05.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Шумен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500160 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Г. Я. Н. и С. Я. Н., действащи чрез пълномощника – адв. Г. К. от САК срещу решение № 267/16.09.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта, в която предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен и в частите, с които предявените от тях срещу „Проласа“ ЕООД гр. Шумен обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл.

1-во вр. чл. 87 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД са отхвърлени.

Жалбоподателите излагат, че постановеното решение се явявало неправилно. На първо място считат, че ищците не разполагат с правен интерес да предявят отрицателен установителен иск, тъй като не са доказали наличието на свое защитимо право. Позовават се на направено от тях пред първоинстанционния съд възражение с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК за недействителност на решение на Поземлена комисия гр. Каспичан № 10109/10.04.1998 г., по силата на което било възстановено правото на собственост върху процесния имот на наследодател на ищците. Сочат, че НПРС изобщо не е обсъдил това възражение в мотивите си, като го поддържат изцяло, твърдейки, че индивидуалният административен акт бил постановен от незаконен състав. Намират за недоказано твърдението в исковата молба, че ищците владеят обсъждания недвижим имот, находящ се в с. ..., обл. Шумен и понастоящем. Поради това считат, че депозирания установителен иск е неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В случая, съдът се произнесъл по предявените от жалбоподателите обратни искове срещу ответника „Проласа“ ЕООД гр. Шумен, като 1 уважил този за разваляне на сключения между тях и дружеството договор за продажба на процесния недвижим имот, но отхвърлил претенциите за връщане на продажната цена и за обезщетение за претърпени вреди в резултат от неизпълнение на задълженията на продавача по договора. Считат изводите на съда за отхвърляне на исковете за неправилни. Излагат подробни съображения.

Молят въззивния съд да постанови решение, по силата на което: да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен отрицателния установителен иск срещу жалбоподателите, като в такъв случай обезсили решението, с което е уважен техния иск за разваляне на договор за продажба; в случай, че потвърди решението в цитираната му част, да отмени първоинстанционния акт, в частите, с които са отхвърлени обратните искове и да ги уважи изцяло, като им бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – П. И. Д., действащ чрез пълномощника си – адв. С. З. от ВАК подава отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна.

Съдът констатира, че ищецът по гр.д. № 348/2023 г. по описа на НПРС И. Д. Х. е починал на 09.09.2024 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, „Проласа“ ЕООД не взема становище по депозираната въззивна жалба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. Д. Х. и П. И. Д. срещу В. Р. Б., „Проласа“ ЕООД гр. Шумен и Г. Я. Н., а впоследствие и срещу съпругата на последния – С. Я. Н., с искане да бъде признато по отношение на същите, че те не са собственици, на следния недвижим имот, находящ се в с. ..., обл. Шумен: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с. ..., обл. Шумен, находящ се в землището на с. ..., местност „.....у“, с площ 10297 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – нива. Отправено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт ...., том 2, рег. .... дело № 258/2020 г. на нотариус рег. .... на НК. Твърденията в исковата молба са, че ищците са законни наследници на Ж.П.Х., която придобила правото на собственост върху описания имот въз основа на възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, за което било постановено решение № 10109/10.04.1998 г. на Поземлена комисия гр. Каспичан. Въз основа на същото, бил съставен и нотариален акт ...., том 28, дело ....1998 г. на нотариус при НПРС. През м. декември 2022 г. П. Д. бил призован и разпитан в качеството му на свидетел, като в хода на разпита му пред орган на МВР разбрал, че лицето В. Р. Б. се снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху процесния 2 имот. След извършени от негова страна справки, установил, че действително бил наличен такъв нотариален акт – от 28.09.2020 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. С последващ нотариален акт от същата дата, Б. продал имота на „Проласа“ ЕООД гр. Шумен, на чието дружество бил едноличен собственик на капитала. На 03.11.2020 г. юридическото лице продало имота на ответника Г. Н., който към тази дата бил в граждански брак със С. Я.

Н.. Ищците твърдят, че ответникът Б. никога не е владял имота, напротив, от възстановяване на правото на собственост това сторили първо наследодателката им, а впоследствие и те, като сключвали договори за наем. Тъй като посоченият ответник не бил придобивал собствеността върху обсъждания имот, то и не е могъл да се разпореди с него, както и последващият продавач – „Проласа“ ЕООД. По този начин, никой от ответниците не притежавал право на собственост върху земеделския имот.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците В. Б. и „Проласа“ ЕООД не са депозирали отговор на исковата молба.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците Г. и С. Н.и, чрез пълномощника си – адвокат, са депозирали отговор на исковата молба. Същите оспорили предявената претенция, като на първо място заявили, че ищците не разполагат с правен интерес да депозират отрицателен установителен иск. Въвели възражение с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК за нищожност на решението на поземлената комисия, с която завършило реституционното производство в полза на наследодателката на ищците.

Направили и възражение за придобИ.е на имота въз основа на изтекла придобивна давност.

В същия срок Н.и предявили, при условията на евентуалност, в случай на уважаване на претенцията на ищците по главния иск, срещу другия ответник по първоначалната искова молба – „Проласа“ ЕООД, искове, обозначени като „обратни“ с искания да бъде развален договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ....., том 2, дело ....2020 г. на нотариус рег. .... на НК; дружеството да бъде осъдено да им заплати сума в размер на 6094,60 лв., представляваща продажната цена, платена при сключване на договора за продажба на недвижимия имот и разноски в нотариалното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска; ответникът да бъде осъден да им заплати сума в размер на 5018,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците вреди от неизпълнението на задълженията на продавача по договора, изразяващо се в разликата в продажната цена на имота към датата на закупуването му и датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска, както и направените разноски по делото.

Първоинстанционният съд приел, че е надлежно сезиран с „обратен“ иск с правно основание чл. 189 вр. чл. 87 от ЗЗД и провел производство по чл. 131 от ГПК, разменяйки книжата и давайки възможност на ответника по него да депозира отговор. В предоставения едномесечен срок, ответникът не подал отговор на исковата молба.

С решението си, Районен съд – Нови пазар е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като с решението си ги е уважил спрямо ответниците Г. и С. Н.и. По отношение на ответниците В. Р. Б. и „Проласа“ 3

ЕООД счел, че исковете са недопустими, тъй като към датата на предявяване на иска са се разпоредили с процесния имот и не притежават право на собственост върху същия. Поради липса на правен интерес за ищците, прекратил производството по делото по претенцията срещу тези ответници. Приел е, че по делото не е доказано, че В. Б. владял земеделския имот в продължение на десет години, поради което не е доказано правото на собственост за никой от ответниците. Напротив, посочил, че от реституцията на имота до 2023 г. имотът бил владян от ищците и техния наследодател. По отношение на „обратните“ искове приел, че поради съдебното отстраняване на ответниците Г. и С. Н.и и заявеното от тях искане, то сключения между тях и другия ответник „Проласа“ ЕООД следва да бъде развален.

Касателно „обратните“ искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 87 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД, посочил, че са неоснователни и недоказани по размер доколкото предмет на договора били три недвижими имота и не било конкретицирано платената от купувачите сума за кой от трита имота е.

С определение № 957/03.12.2024 г. по делото, въз основа на депозирана молба с правно основание чл. 248 от ГПК от ищците по делото, НПРС допълнил постановеното решение, като осъдил Г. и С. Н.и да заплатят на П. Д. направените разноски по делото в размер на 535,00 лева.

С определение № 1000/18.12.2024 г. по делото, въз основа на депозирана молба с правно основание чл. 248 от ГПК от ответниците Г. и С. Н.и, НПРС допълнил постановеното решение, като осъдил П. Д. да им заплати направените разноски по делото в размер на 737,26 лева.

И двете определения са влезли в законна сила.

След указания на ШОС, първоинстанционният съд постановил и решение № 29/04.02.2025 г. за допълване на постановеното решение, като отменил определение, постановено в публично съдебно заседание на 07.03.2024 г. по делото, с което било открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване истинността на документи.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения установителен иск за собственост.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното /л. 217 от първоинстанционното дело/ решение № 10109 от 10.04.1998 г. на Поземлена комисия гр.

Каспичан е, че по силата на същото, на Ж.П.Х. било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ..., обл.

Шумен: нива от 10,298 дка, от които 7,493 дка четвърта категория и 2,805 дка седма категория, местност „.....у“, имот № 019002. Според скица на поземлен имот № 15531815/18.05.2023 г., изд. от СГКК – Шумен, понастоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор *** по КК на с. ..., с адрес с. ..., обл. Шумен, местност „.....у“, с 4 площ 10297 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. № АО-5421/28.11.2022 г., изд. от Община Тервел, че Ж.П.Х. починала на 22.11.2006 г., като оставила за наследници съпруга си И. Д. Х. и низходящия си П. И. Д.. По делото са представени пет броя договори за наем на описания недвижим имот, сключени в периода 2011-2016 г. между ищците и „БГ агро земеделска компания“ ЕООД, както и платежни документи, удостоверяващи плащането на уговорената наемна цена.

Видно от материалите по приложеното нотариално дело № 285/2020 г. на нотариус рег. .... на НК е, че същото е образувано въз основа на молба, депозирана от В. Р. Б. за издаване на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, за удостоверяване правото му на собственост върху три недвижими имота, находящи се в землището на с. ..., обл. Шумен, включително и процесния. На 16.09.2020 г. нотариусът разпитал свидетелите Ю.Ш.М., А.Ю.Б. и С.Х.М., които заявили, че Б. ги наема, за да обработват имотите му, находящи се основно в землището на с. ..., обл. Шумен, но имал и такива, намиращи се в с. .... В посоченото последно землище имал четири ниви от около 2005 г. Никой от свидетелите не описва имотите по местонахождение, площ и граници. Въз основа на извършената обстоятелствена проверка, с постановление по делото /недатирано/ нотариусът признал В. Б. за собственик на трите недвижими имота, представляващи земеделски земи и съставил нотариален акт ...., том 2, рег. .... дело № .....2020 г., в който било удостоверено правото му на собственост, придобито по давност. Съдът констатира от нотариален акт № 150, том 2, рег. ....2020 г., че В. Р. Б. продал на 28.09.2020 г. на „Проласа“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от В. Р. Б. пет недвижими имота, вкл. поземлен имот с идентификатор ***. Според представения нотариален акт ....., том 2, рег. ....2020 г. на нотариус рег. ... на НК, посоченото дружество продало на Г. Я. Н. три недвижими имота, вкл. и процесния.