Определение № 68 от 30.01.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110200105 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Производството е образувано по жалба от Р. И. С. от гр. В. Т. срещу Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново от 08.01.2026 г. по преписка № 2907/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т.

1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-445/2024 г. по описа на РУ - Велико Търново .

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокуратурата. Жалбоподателката твърди, че деянието е извършено по „хулигански подбуди“ и следва да се преследва по общия ред, като поддържа, че прокурорът неправилно е кредитирал защитната теза на обвиняемата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 26.04.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 21.04.2024 г. в гр. В. Т., действайки по хулигански подбуди, е причинена средна телесна повреда на Р. И. С. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 от НК .

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: На 21.04.2024 г. на бензиностанция „***“ в гр. В. Т. е възникнал инцидент между жалбоподателката С. и лицето С. В. К. Въз основа на 1 видеозаписи и експертизи е установено, че около 13:56 ч. между двете жени е възникнала вербална комуникация, инициирана от К. по повод субективно възприето забавяне при ползването на бензиноколонка. Впоследствие К. е нанесла 5 броя удари в горната част на тялото на С.. От заключението на повторната тройна СМЕ се установява, че на С. е причинено пукване (фисура) на основата на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка – травма, която съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК .

Наблюдаващият прокурор правилно е съобразил, че липсват категорични доказателства за „хулигански подбуди“.

За да е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, деецът трябва да действа с пряк или евентуален умисъл за грубо нарушение на обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото. В конкретния казус водещият мотив е личен – провокация и раздразнение от предхождащ словесен спор за ред на бензиноколонка.

Инцидентът не е случаен акт на агресия, а е пряк резултат от възникнало субективно раздразнение у К., породено от забавяне при зареждането на гориво и разлято такова по автомобила . Налице е конкретен повод – спор за ползването на бензиноколонките, което изключва безпричинността на действията, характерна за хулиганството. Доказателствата сочат за проведена словесна комуникация непосредствено преди физическия сблъсък . Наличието на разменени реплики и жестове (независимо от техния точен прочит) пренася конфликта в сферата на личните отношения между двете жени . Конфликтът е с изключително ниска продължителност (21 секунди) и не е възприет като нарушение на общественото спокойствие от присъстващите свидетели. Макар инцидентът да се развива на обществено място (бензиностанция), свидетелите на място (св. Д. и св. Т.) заявяват, че дори не са възприели наличието на конфликт в момента на неговото протичане. Това потвърждава, че действията на К. не са били насочени към скандализиране на присъстващите лица или грубо нарушение на спокойствието на гражданите.

Съгласно заключението на повторната тройна СМЕ, на пострадалата е причинено „пукване (фисура)“ на фаланга на пети пръст, което не затруднява практически хватателната функция на ръката. Травмата правилно е квалифицирана като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК (болка и страдание, съставляващо разстройство на здравето извън случаите на 2 чл. 128 и чл. 129 от НК).

Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК, наказателното преследване за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи прокуратурата няма правомощия да поддържа обвинение по общия ред. Прокурорът правилно е спрял наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, за да даде възможност на пострадалата да защити правата си по частен път .

Съдът намира изводите на Районна прокуратура – Велико Търново за правилни и законосъобразни. Обстоятелствата, изложени в жалбата на С., не променят правната квалификация на деянието, тъй като личният характер на конфликта е водещ и неопроверган. С атакуваното постановление прокурорът е изпълнил задължението си по закон, като е разяснил на пострадалия правата му да подаде тъжба до съда в 6-месечен срок .

С оглед изложеното съдът приема, че фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор са правилни, поради което обжалваното постановление е законосъобразно, а жалбата – неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. И. С. от гр. В. Т. срещу Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 08.01.2026 г. по преписка № 2907/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал.

1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-445/2024 г. по описа на РУ - Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА обжалваното постановление .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3