Решение № 532 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. В., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Нина Ив. И. като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101665 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от И. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., кв. „***, срещу ПРБ с адрес: гр. **** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ заплащане на следните суми:

- сумата от 70 000 лв. (35 790.43 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по ДП № 2275/2012 г. по описа на Второ РУ на МВР-В., ДП № 30/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-В., за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК, изменено в хода на съдебното следствие в такова по чл. 123, ал. 2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 28.07.2022 г. присъда по НОХД № 1203/2019 г. по описа на ОС - В., потвърдена с решение № 108/04.07.2022 г. по ВНОХД № 438/2021 г. по описа на АС – В.;

- сумата от 13 000 лв. (6 646.79 евро), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от същото незаконно обвинение имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по наказателното дело, както и

- сумата от 44 319 лв. (22 659.94 евро), представляваща обезщетение за претърпени в резултат от същото незаконно обвинение имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца трудово възнаграждение за периода от 20.01.2020 г. до 20.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията , считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 28.07.2022 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 26.09.2014 г. е привлечен като 1 обвиняем по ДП № 2275/2012 г. по описа на Второ РУ на МВР - В. за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за това, че: на 19.10.2012 г., в гр.

В. причинил смъртта на М.А.М. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - електротехническа дейност, представляваща източник на повишена опасност, като допуснал грешки при осъществяване на електрозахранването на ел. уред (бойлер), довели до офазяване на металния му корпус, с което е нарушил посочени законови разпоредби. По така повдигнатото обвинение му е взета и мярка за неотклонение „подписка“. На 02.10.2014 г. му е предявено разследването, като, с оглед направено от защитника му искане по чл. 229, ал. 2 НПК, делото е върнато за извършване на допълнителни действия по разследването с постановление на наблюдаващия П. от 21.10.2014 г.

С постановление от 12.03.2015 г. разследването по воденото ДП № 2275/2012 г. по описа на Второ РУ на МВР- В. е възложено на следовател при ОСлО при ОП - В., където е заведено под нов № 30/2015 г. и на 27.07.2015 г. ищецът отново е призован за разпит като обвиняем.

На 22.12.2017 г. пак е призован по ДП № 30/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – В. и с постановление за привличане на обвиняем е изменено вече повдигнатото му обвинение като такова за извършено престъпление по чл.

123, ал. 1, пр. 2 от НК, за това, че: на 18/19.10.2012 г. в гр. В., причинил другиму - на М.А.М., смърт поради немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност - електротехническа дейност при свързване и монтаж на бойлер електрически битов („БЕБ“ номер 72242.03), представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите (редакция от 12.10.2010 г.), Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (редакция от 25.02.2011 г.), Наредба № 1/27.05.2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради (редакция от 18.06.2010 г.), Наредба № 3 от 18.09.2007 г. за техническите правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи, Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн. в ДВ, бр.

81 от 18.10.2011 г., отменена), Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане (редакция от 08.05.2007 г.), Техническо описание и инструктаж за монтаж и експлоатация на бойлери електрически битови ( „БЕБ“ номер 72242.03).

На 21.01.2016 г. ищецът е призован за изземване на дактилоскопни отпечатъци от пръсти и длани на двете ръце.

На 11.01.2018 г. е разпитан като обвиняем по ДП и на същия и следващия ден – 11.01.2018 г. и 12.01.2018 г. му е предявено разследването.

На 16.03.2018 г. срещу него е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 318/2018 г. по описа на ОС-В.. Производството е продължило над една година, през която са проведени повече от седем открити съдебни заседания, и е приключило с оправдателна присъда № 28/29.03.2019 г. Последната е отменена с решение № 141/30.10.2019 г. по ВНОХД № 227/2019 г. по описа на АС- В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - В..

След връщането е образувано НОХД № 1203/2019 г. по описа на ОС- В., производството по което е продължило повече от пет месеца и приключило 2 отново с оправдателна присъда № 22/22.05.2020 г., потвърдена с решение № 260067/09.06.2021 г. по ВНОХД № 198/2020 г. по описа на АС - В..

Последното е отменено с решение № 60145/29.12.2021 г. по НД № 638/2021 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщането е образувано ВНОХД № 438/2021 г. по описа на АС – В. и с постановено по него решение № 108/04.07.2022 г. е потвърдена оправдателната присъда № 22/22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г. по описа на ОС- В.. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 28.07.2022 г.

Преди приключване на наказателното производство, въз основа на събраните по него доказателства и повдигнато обвинение на ищеца, родителите и наследници на починалото лице М.М. са предявили срещу възложителите на работата по монтаж на ел. бойлер, извършена от ищеца И.

Ж. В., искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа, по които искове е образувано гр.д. № 993/2015 г. по описа на ОС – В., като ищецът е участвал в производството като трето лице помагач. Делото е приключило с решение № 1561/25.10.2017 г., потвърдено с решение по в.гр.д. № 38/2018 г. по описа на АС- В., последното недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 2483/2018 г. на ВКС, с което ответниците са осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците обезщетение от по 80 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 19.10.2012 г. до окончателното им изплащане.

След влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е подал молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по горепосоченото гр.д. № 993/2015 г. на ОС – В. и с решение № 560/02.10.2024 г. по гр. д. № 2340/2024 г. на ВКС същото е отменено в осъдителните му части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщането е образувано гр.д. № 2417/2024 г. по описа на ОС – В., което е приключило с влязло в сила на 11.06.2025 г. решение № 522/12.05.2025 г., с което са отхвърлени предявените срещу възложителите главни искове по чл. 49 ЗЗД. Въпреки това междувременно те са предявили срещу ищеца, като изпълнител на възложената работа по монтаж на ел. бойлер, регресни искове по чл. 54 ЗЗД за заплатените от тях суми, за които са били осъдени с решението по гр.д. № 993/2015 г. на ОС – В., които искове са уважени по образуваните две дела по описа на ОС-В. – гр.д. № 2294/2018 г. и гр. д. № 88/2022 г. Въз основа на издадените изпълнителни листове по тях за образувани и две изпълнителни дела срещу ищеца, понастоящем спрени, по които е възбранено цялото му имущество и са предприети изпълнителни действия, като се е наложило да взема и заеми, за да внесе определените обезпечения пред съд и да бъде спряно изпълнението. Тези граждански дела все още не са приключили, като по гр.д. № 2294/2018 г. е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, а гр.д. № 88/2022 г. е висящо – върнато от ВКС за ново разглеждане на въззивния съд.

Ищецът поддържа, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство, продължило повече от осем години, е претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди.

По-конкретно сочи, че от м. 07.2019 г. е спрял да упражнява професията си на корабен електротехник, тъй като за изпълнението й се е налагало да 3 пътува в чужбина, което е било несъвместимо с характера на повдигнатото му незаконно обвинение. Заради последното изобщо не е работил до м. март 2021 г., а от 01.02.2022 г. се е наложило да започне работа на територията на страната, но при значително по-ниско трудовото възнаграждение. Твърди, че престижът му в обществото е бил накърнен, което от своя страна е довело до пропуснати възможности за професионална реализация и нарушаване на човешкото му достойнство. Сочи, че гневът и обидата от несправедливото обвинение, заплахата от присъда, образуването на граждански дела вследствие на привличането му като обвиняем, изнасянето на публична продан на недвижимото му имущество, оставането му без работа и значителната разлика между получаваното трудово възнаграждение в страната и в чужбина, е довело до влошаване на психическото и физическото му състояние. Изпитвал е усещане за безизходица, тревожност, безсъние, кошмари и физическо неразположение, изразяващо се в стягане в стомаха, шум в ушите, повишаване на кръвното налягане, сърцебиене и др. Наложило се е да се консултира с психиатър, който му е назначил лечение. Изпитвал е изключително силна тревожност, която е пренесъл и в семейството; станал е изключително нервен, раздразнителен и избухлив, вкл. заради финансовите затруднения, които преди не е имал заради високото възнаграждение, което е получавал.

Твърди, че във връзка с воденото НОХД № 1203/2019 г. на ОС – В. е заплатил адвокатско възнаграждение на ангажирания негов защитник в размер на 13 000 лв., което определя като претърпяна загуба.

Счита, че е претърпял и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото на 06.01.2020 г. корабният посредник „Софаут БГ“ ЕООД му е отправил предложение за подписване на срочен договор за заемане на длъжността „корабен техник“ с продължителност пет месеца, считано от 20.01.2020 г. и месечна заплата в размер на 5300 USD, но е отказал предложението поради образуваното срещу него наказателно производство и необходимостта от лично участие в насрочените открити съдебни заседания.

Намира, че така в пряка връзка с незаконно повдигнатото му обвинение е пропуснал сигурна и реална възможност за увеличаване на неговото имущество с процесната сума от 44 319 лв. (26500 USD), равняваща се на пропуснатия петмесечен трудов доход.

Отделно поддържа, че наказателното производство не е приключило в разумен срок, с което са нарушени и правата му по чл. 6 от КЗПЧ. Счита, че именно нарушеното негово право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е станало причина за двете образувани срещу него граждански дела и свързаните с тях изпълнителни производства, от които продължава да търпи вреди. В тази насока излага, че ако наказателното производство е приключило в срок до 01.01.2017 г., който счита за разумен, то той е щял да се ползва от задължителната сила на присъдата съгласно чл. 300 ГПК, респ. е нямало да изнасят имотите му на публична продан, от което е претърпял допълнителни имуществени и неимуществени вреди.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва като прекомерно претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв. Отделно намира, че неимуществените вреди са 4 недоказани, вкл. липсват ангажирани доказателства за датата, на която ищецът е привлечен като обвиняем, с оглед преценка за началния момент на търпените вреди и тяхната продължителност. Излага, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение, която по своето естество не е влошила начина му на живот и не е ограничила гражданските му права. Поддържа, че в наказателното производство са били конституирани частни обвинители, чието поведение е оказало влияние върху продължителността на наказателното производство, като П. не следва да отговаря и за тези техни действия. Намира, че същата не е пасивно легитимирана да отговаря и за вредите, причинени от водените граждански производства срещу ищеца. Изтъква, че ищецът е осъждан с влязла в сила присъда от 28.05.1986 г., като е реабилитиран за Д.ието, но фактът на осъждането му обуславя по-нисък интензитет на търпените вреди.