Решение № 19283 от 25.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19283 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110111509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. №,, срещу Ц. Х. Д., ЕГН ******, със съдебен адрес: гр. София, ул. №, ет., офис ., и С. Л. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № ., ет. ., офис ., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците съответно за: сумата от 4 301,83 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата о т 37,86 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 727,00 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., и сумата от 8,43 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в, при следните квоти: за Ц. Х. Д. – 1/2, и за С. Л. В. – 1/2 В исковата молба ищецът излага, че ответниците, като собственици на процесния жилищен имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово 1 разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпили възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Х. Д. е подала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Заявява, че оспорва същите единствено по основание, но не и по размер, с изключение на погасената според нея по давност част от тях. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, като поддържа, че ищецът сам признава факта, че на името на друго лице – ответницата С. Л. В., е открита партида при топлопреносното дружество, респ. последната единствено има качеството на потребител на топлинна енергия. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Л. В. е подала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Заявява, че оспорва същите единствено по основание, но не и по размер, с изключение на погасената според нея по давност част от тях. Оспорва да е собственик или носител на вещно право върху имота, респ. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.

Позовава се на чл. 62 ЗЗП. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца.

Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника.

С определение № 25863/24.06.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца [ фирма ] ООД. Третото лице – помагач изразява становище за основателност на исковите претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 62282/2022 г. на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 16.11.2022 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Х. Д. и С. Л. В. за следните суми: сумата от 4 301,83 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата от 37,86 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 727,00 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., и сумата от 8,43 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., при условията на разделност: по 1/2 от всеки длъжник. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 62282/2022 г. на СРС, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата Ц. Х. Д. е депозирала възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми 2 при мотиви, че между нея и заявителя не съществува облигационна връзка и поради погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата С. Л. В. е депозирала възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми при мотиви, че между нея и заявителя не съществува облигационна връзка и поради погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.08.1989 г., въз основа на който ответниците Ц. Х. В. /понастоящем по фамилия Д. съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-/07.05.2013 г., издадено от Столична община – район „Люлин“/ и С. Л. В. са придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр.

София, ж. к., бл., вх., ет..

По делото е прието като писмено доказателство Заявление – декларация рег. № /27.01.2014 г. от С. Л. В., адресирано до изпълнителния директор на [ фирма ] ЕАД, с искане за откриване на партида на нейно име за процесния недвижим имот – апартамент с адрес: гр. София, гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , саморъчно подписано от заявителя, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 17.04.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к., бл., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

По делото е ангажиран Договор № Д-//09.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД – възложител и [ фирма ] ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – /10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от 01.05.2020 г.

По делото са представени и приети Обща фактура № /31.07.2020 г. и Обща фактура № //31.07.2021 г., с посочен в тях клиент С. Л. В..

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат .

От третото лице – помагач [ фирма ] ЕООД, с молба от 15.07.2024 г., са представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № . за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., с посочен в тях клиент С. Л. В., както и 2 броя протоколи за неосигурен достъп.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на пасивно субективно и обективно, кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните 3 материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.