Решение № 5658 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5658 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 95941/12.08.2025 г. от длъжника по изпълнителното дело Е. К. Ю., ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Частният жалбоподател твърди, че изпълнението се насочва върху имущество, което е несеквестируемо – получаван хонорар като съдебен заседател. Моли за отмяна на действието по насочване на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал становище по подадената жалба.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима.

По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:

От представения препис от изпълнителното дело се установя следното.

В кантората на ЧСИ Б. по молба на Столична община и въз основа на наказателно постановление е образувано изпълнително дело срещу Е. Ю.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на постоянния й 1 адрес, съгласно справка в ГРАО, като същата е върната в цялост с отбелязване на обратната разписка като непотърсена. С разпореждане от 20.06.2025г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.06.2025г. при посещение в кантората на ЧСИ М. Б.. На същата дата - 30.06.2025г. длъжникът е депозирал молба за вдигане на запора. Подадената молба е била уважена и запорът е вдигнат от ЧСИ на 02.07.2025г., а удържаната сума от сметката на длъжника в размер на 22.07 лева е била възстановена на 30.07.2025 г .

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателката, която е длъжник по изпълнението твърди, че изпълнението е насочено върху несеквистируемо имущество, представляващо възнаграждение, получавано като съдебен заседател.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера на минималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход.

Съгласно ал. 2, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Според разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка (ал. 3).

Банката превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от възнаграждения за работа (ал. 4). В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК. Разпоредбите на чл. 446а ГПК са въведени през 2017 г. (ДВ бр.

86/2017 г. ), но във връзка с тях е приложима т. 13 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, според което задължение на съдебния изпълнител е да зачете несеквестируемостта, когато бъде уведомен от длъжника или от третото задължено лице и събере информация от банката или от работодателя, че средствата, върху които е наложен запор, представляват възнаграждение за труд, в който случай следва да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

Именно по този начин е процедирал съдебният изпълнител в хода на изпълнителното дело. След като бил уведомен от длъжника с молба от 30.06.2025г., че получаваните по запорираната банкова сметка суми са несеквестируем доход, още на 02.07.2025г. ЧСИ е вдигнал наложените запори 2 по отношение на постъпващите по сметката суми с произход хонорари, получавани от СГС, а преведената сума е била възстановена на длъжника. Не се твърди, а и не се установява по запорираната сметка да постъпват други несеквестируеми суми.

Налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл.

446а ГПК. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Доколкото по сметката на длъжника биха могли да постъпват и други /секвестируеми/ вземания или е налице възможност постъпилите несеквестируеми средства да не бъдат изтеглени в рамките на един месец, поради което биха придобили характер на спестявания, то налагането на запора върху сметката на длъжника не се явява незаконосъобразно действие.

Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че е недопустимо налагането на запор преди изтичане срока за доброволно изпълнение, тъй като то не държи сметка за последиците на това изпълнително действие, което препятства длъжника да изтегли суми от сметките си и прави непротивопоставими на взискателя последващи прехвърляния на вземането /чл. 453, т. 3 ГПК/. Несъстоятелността на това оплакване следва и от разпоредбата на чл. 428, ал. 2 изр. 2 ГПК, в която изрично е посочено, че с ПДИ на длъжника се съобщават наложените запори и възбрани тоест същите следва да се извършват, за да може задълженото лице да знае, че не може да се разпорежда със запорираните си вземания, респективно възбранени имоти.

Предвид изложеното подадената жалба от длъжника се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед произнасяне по жалбата и предвид неоснователността й, съдът приема, че искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Жалбоподателят разполага с възможността да поиска спиране на изпълнение по реда на чл. 389 ГПК в производството по иска по чл. 439 ГПК, какъвто 3 твърди, че е предявил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 95941/12.08.2025 г. от длъжника по изпълнителното дело Е. К. Ю., ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, с която се обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, както и инкорпорираното в нея искане по чл. 438 ГПК, като неоснователни.

Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4