Определение № 2420 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2420 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501976 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Стик - Кредит „ АД, ЕИК 202557159 срещу Определение № 7 127 от 09.06.2026 г. по гр.д. № 14 217/2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 51 003/20.05.2026 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 1 941/24.04.2026 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 153,39 евро с ДДС.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – адвокат Е. И. И., е депозирала отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 1 941/24.04.2026 г. по гр.д. № 14 217/2025 г. по описа на РС - Пловдив съдът е уважил предявеният от К. А. Т., ЕГН - ********** срещу „Стик Кредит „ АД, ЕИК 202557159 иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 24 ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 618 265/13.06.2020 г., предвиждаща заплащане от потребителя на неустойка за непредоставено обезпечение по кредита.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат Е. И., като съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие / ДПЗС / оказаната от адвоката на страната правна помощ е безплатна с посочване „ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА „.

С казаното решение е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 1

127 евро – с ДДС 153,39 евро, за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Стик Кредит „ АД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от дружеството Молба вх. № 51 003/02.06.2026 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото поради прекомерност, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определението № 7 127 от 09.06.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва защото: 1/ Предявеният иск представлява злоупотреба с право като заведен единствено с цел увреждане интересите на частният жалбоподател за сметка обогатяването на един и същи адвокат – ищецът - чрез този адвокат, имал и други заведени дела срещу дружеството за недействителност / нищожност на сключени между тях договори за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от същите, като в нарушение на изискванията за добросъвестност адвокатът не съединил разглеждането на всички дела в рамките на един, евентуално в няколко, но значително по малко на брой искови производства единствено с цел генериране на вземания за адвокатски възнаграждения. Настоява още, че договорът за безплатна правна помощ страда от порок, който го прави негоден да породи правната последица по чл. 38 ал. 2 от ЗА за заплащане възнаграждение на ищцовия адвокат от ответната страна. В тази насока се поддържа, че възнаграждението се дължи само ако безплатната помощ е оказана в някоя от хипотезите на ал. 1 на чл. 38 от ЗА, а в случая договорът съдържал само бланкетно посочване на основанието – чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА, без да е уточнено коя конкретна предпоставка от трите предвидени такива в правната норма е в случая налице. Освен това, договорът за безплатна правна помощ няма изискуемото се съдържание – няма дата, не е посочен предмета на делото и неговия номер, поради което счита да не може да се приеме, че правната защита е престирана именно за правния спор по настоящото дело, предвид че в същия вид и със същото съдържание били и договорите за правна помощ, представени по другите дела, заведени от ищеца чрез същия адвокат срещу дружеството. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 и въпреки ниската фактическа и правна сложност на спора го е присъдил в размер, близък до минимума от 205 евро / 400 лева / съгласно НВАР № 1/9.7.2004 г..

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща дружеството да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално изменение на решението чрез намаляване на това възнаграждение по размер.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т. 3 на чл. 38 ал. 1 от ЗА, която предвижда три основания – роднини, близки или друг юрист. Действително, в случая не е посочено кое от трите, но от друга страна е безспорно, че ищецът не е роднина на адвоката, нито е „ друг юрист „ . Като така основанието за безплатната помощ явно е „ близък „, което основание / както и основанието материално затруднено лице / не подлежи на обсъждане, съответно на проверка от съда - дори и при заявено от другата страна възражение , т.к. касае вътрешните отношения между страната и процесуалния й представител, в които съдът не може да се намесва, преценката дали помощта да е безплатна 2 или не в този случай е единствено на адвоката. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Според договора за правна помощ и пълномощното към него от дата 02.09.2025 г. на адвоката са делегирани от доверителя К. Т. права да завежда дела и да осъществява процесуално представителство по тях до окончателното им свършване във всички инстанции, като в ДПЗС е посочено, че помощта в конкретния случай се предоставя за процесуално представителство по дело пред РС - Пловдив. С оглед така делегираната представителна власт и завеждането на делото след делегирането й / ИМ е с вх. № 96 258/17.09.2025 г. /, липсата на дата в представения заедно с пълномощното Договор за безплатна правна помощ и непосочването на конкретния спор и на номера, под който е образувано процесното дело в РС – Пловдив / който не е имало и как да бъде известен на страната / , не се отразяват на действителността на оказаната правна помощ и процесуално представителство по конкретното дело и на факта, че същите са престирани безплатно.

Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ – на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 ЗА, без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права посредством образуването на множество самостоятелни дела с предмет прогласяване на недействителност на сключени от ищеца с ответното дружество други потребителски договори, респ. на отделни техни клаузи.

Касае се за различни правоотношения, произтичащи от отделни, самостоятелни юридически факти / договори /, пораждащи отделните материални права. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице, макар и поддържаните основанията за недействителност/нищожност на отделните договори да са идентични, съответно и предоставената правна помощ по всяко от делата. Това сходство не обуславя извод за недължимост изобщо на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, а е от значение при определяне размера на това възнаграждение.

Относно размера на адвокатското възнаграждение

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

При определяне на същото съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело. В случая делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък материален интерес – кумулативно, но тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА от 127 евро / 153,39 евро е с включено ДДС / - т.е. под минимума по казаната наредба, като в тази насока е съобразен и факта на множеството заведени от ищеца чрез същия адвокат отделни искови производства за прогласяване на недействителност/нищожност на сключени със същия ответник отделни облигации, по които обаче възведените за недействителността/нищожността основания са идентични, съответно и предоставената от адвоката на основание чл. 38 ал. 1 от ЗА безплатна правна помощ по всяко от делата. Ето 3 защо, настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Стик Кредит „ АД, ЕИК 202557159 срещу Определение № 7 127 от 09.06.2026 г. по гр.д. № 14 217/2025 г. на РС – Пловдив Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4