Решение № 135 от 11.03.2022, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 3920/2021
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 11.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- Магдалена Бориславова Младенова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Враца, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20211420103920 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 срещу Н. МЛ. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.*****, ул. „****“ № ***.
Ищецът Гаранционен фонд, гр. София твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на 26.02.2018 г., около 10:00 ч. в гр. Криводол, е била образувана щета № *****/***.***.**** г.
Ищецът изплатил обезщетение за причинени имуществени вреди в размер от 1 044,48 лв. за увредения при ПТП лек автомобил „******“ с рег. № *** **** ***, собственост на А. А. А..
Сочи, че виновен за процесното ПТП е ответникът Н. М. Б., който управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № *** *** *** и движейки се по ул. „Цар Самуил“ в гр. Криводол, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил правомерно движещия се лек автомобил „******“ с рег. № **** *** ***, като така причинил процесното ПТП. Твърди, че ответникът в нарушение на 490 КЗ /чл. 260 КЗ отм./ управлявал автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към часа на ПТП. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, последният не е погасил задължението си. Моли съда да осъди ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Видно от констативен протокол за ПТП № *********/26.02.2018 г. на 26.02.2018 г. около 10:00 часа в гр. Криводол, на ул. „Цар Самуил“ на мост над р. Лева е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „*********“ с рег. № **** ******* ****** с водач Н. М.
Б. и лек автомобил „****“ с рег. №*** *** *** с водач А. А. А.. Съгласно отразеното в протокола лек автомобил „*****“ с рег. № *** *** *** е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и е блъснал насрещно движещия се лек автомобил „********“ с рег. № **** ***** ****, като е реализирал ПТП с материални щети. За лек автомобил „*****“ с рег.
1
№ **** **** ** видимите щети според протокола са преден ляв фар, предна броня, преден ляв калник и др., а за лек автомобил „******“ с рег. № ** *** ***** – преден ляв калник, предна лява гума и джанта, предна лява врата и др. Видно от протокола за лек автомобил „*****“ с рег. № *** *** *** липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от приетата по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № ***/***/****, за лек автомобил „****“ с рег. № *** *** ***, е сключен на 26.02.2018 г., като началото на действие на застраховката е на 26.02.2018 г. в 10:51 часа, а краят на действие – на 25.02.2019 г. в 23:59 часа.
Установява се, че вследствие на уведомление за имуществени вреди от А. А. А., собственик на лек автомобил „****“ с рег. № *** ***** **, при ищеца била образувана щета № ******/23.03.2018 г. От изготвения доклад по щета се установява, че на лек автомобил „*******“ са причинени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като е определено обезщетението в размер 1 044,48 лв.
За определяне на размера на причинената имуществена вреда е изготвен опис, както и заключителна техническа експертиза.
От представеното преводно нареждане от 27.04.2018 г. се установява, че сумата от 1 044,48 лв. е наредена от Гаранционен фонд по сметка на А.А.А. /собственик на увредения автомобил/. Като основание за превода е посочено: обезщетение по щета № ******/***** г.
По делото е приета и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд, като не са налице данни поканата да е получена от ответника.
По делото е прието като доказателство писмо от ОД на МВР – Враца, сектор Пътна полиция от 20.04.2018г., с което ищецът е уведомен, че на лицето Н. М. Б. е съставен АУАН серия **** № ****** от ***.****.*** г. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № *****-*****-*****/***.***.*** г. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, което е връчено на 20.03.2018 г. и влязло в сила на 28.03.2018 г. На лицето Н. М. Б. е съставен АУАН серия ** № ***** от 26.02.2018 г. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № ***-***********/***.***.*** г. на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, което е връчено на 20.03.2018 г. и към настоящия момент се обжалва в Районен съд – Враца.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7, във вр. с чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 044,48 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110188/23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" – арг. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ. Следователно възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки: 1./ ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП, като ищецът носи тежестта да докаже 2 тези юридически факти.
Установи се по делото, че с преводно нареждане от 27.04.2018 г. ищецът е заплатил в полза на увреденото лице А. А.А., собственик на лек автомобил „******“ с рег. № *** **** ***, процесната сума в размер на 1 044,48 лв., като посоченото основание за плащане е: обезщетение по щета № ***/***** г. С това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното материално право.
За реализираното произшествие е съставен протокол за ПТП след посещение на мястото от полицейски служител. В константната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се полза не само с обвързваща съда формална доказателствена сила, относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Когато протоколът е съставен след посещение на мястото, полицейският служител удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други /в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 1506/2013 г. на ВКС/ . В съставения в случая протокол като причина за настъпване на ПТП е посочено поведението на ответника, като участник № 1, който поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и е блъснал насрещно движещия се лек автомобил „*******“ с рег. № **** * ***, като е реализирал ПТП с материални щети. Протоколът е подписан от ответника по делото. В случая доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Доколкото обаче ответникът не е оспорил посочения в протокола механизъм на настъпване на процесното ПТП и доколкото видно от представеното писмо от ОД на МВР – Враца, сектор Пътна полиция от 20.04.2018г. се установява, че на лицето Н. М. Б. е съставен АУАН серия *** № ****от **.**.** г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № ***-***-***/***.**.*** г. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, което е връчено на 20.03.2018 г. и влязло в сила на 28.03.2018 г. , съдът приема, че вредите да са причинени от делинквента-ответник чрез неговото виновно и противоправно поведение. Предвид това, съдът намира за доказан и втория елемент от фактическия състав на спорното право.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България – в този смисъл е отразеното в протокол за ПТП*******/***.**.** г.
Съгласно приетата по делото справка от информационната система Гаранционен фонд договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № *****/***/***, за лек автомобил „*******“ с рег. № **** ********, е сключен на 26.02.2018 г., като началото на действие на застраховката е на 26.02.2018 г. в 10:51 часа, а краят на действие – на 25.02.2019 г. в 23:59 часа. Следователно към момента на реализиране на ПТП – на 26.02.2022 г. около 10:00 часа /отразен в протокол за ПТП 1612791/26.02.2018 г./ деликтната отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента не е била обезпечена. Поради изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от фактическия състав на спорното материално право.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране 3 отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице ищец Гаранционен фонд за заплатената сума от 1 044,48 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 150,00 лв. /50,00 лв. –държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП/.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, ул. „******“ № ****** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл.
558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 1 044,48 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение на А. А. А., по щета №*******/****** г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „******“ с рег. № *** *** ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Н. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, ул. „*******“ № ***** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Разпечатката съдържа 41 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/328fb10c-fcc9-4a2e-99cf-4cb5a2145291