Решение № 74 от 09.02.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Видин, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320101994 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. Д. П., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. „Христо Ботев“ бл. 3, вх. 2, ет. 3, ап. 6, чрез адв. Л. А. Г. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, район Изгрев, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит МАХ – 500048723 от 26.01.2022 г., по силата на който ищецът, като кредитополучател получил от ответника, като кредитор, сумата в размер на 500.00 лева, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 36.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.72 %.

Поддържа се също, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит, а съгласно чл. 9, ал. 2 от договора – такса за динамично плащане, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от погасителните месечни вноски, съгласно 1 погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, че ищецът е изплатил изцяло сумите по кредита, но поддържа, че начислените еднократно такси по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит описани по – горе, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват, а също, че претендираните еднократни такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит, по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което:

Да прогласи за нищожен процесния договор за потребителски кредит МАХ – 500048723 от 26.01.2022 г.;

Да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 24.24 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се пресъждане на разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като подържа от своя страна, че оспорваните такси по кредита съставляват част от общия разход по кредита за потребителя съгласно допълнителните разпоредби на ЗПК; че ищецът сам е пожелал да се ползва от допълнителните действия, за които се дължат такси, предварително определени в Стандартния Европейски формуляр, така че тези действия не са били предпоставка за отпускане на кредита и договорът е можел да бъде сключен и без тях.

Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира пресъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

2

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит № MAX_ 500048723, сключен на 26.01.2022 г. в размер на 500.00 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № MAX_ 500048723, сключен на 26.01.2022 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 500.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 6 равни погасителни вноски с обща стойност на плащанията 540.00 лева, от които дължима сума по главницата – 500.00 лева и лихва – 40.00 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит, за което му е начислена такса в размер на 91.00 лева, а съгласно ал. 2 е заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита, за което дължи 143.00 лева, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за кредит размерът на общо дължимото по кредита е 774.00 лева, разпределена сума от 6 бр. вноски по 129.00 лева.

Вноските са месечни, с начална дата на първа вноска 13.03.2022 г. и последна вноска на 13.08.2022 г. ГПР е 25.98 %. ГЛП е фиксиран – 26.93 %.

Вещото лице е посочило, че общата сума на направените от ищеца плащания по договора за кредит е в размер на 667.97 лева, като с нея е погасен пълния размер на главницата 500.00 лева, 24.24 лева – платена договорна лихва, 58.78 лева – платена такса – динамично плащане и 84.95 лева – платени такса – бързо разглеждане. Посочило е също, че преизчисленият ГПР с включена такса за бързо разглеждане 91.00 лева, такса за динамично плащане 143.00 лева е 387.89 %.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои 3 точно компоненти са включени в него и как се формира същия.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая, съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 387.89 %, като същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая, с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 25.98 % и възлиза на 387.89 %, който размер се установява от заключението на 4 вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по - голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика, с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В този смисъл, неоснователно е твърдението на ответника, че таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е и уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита.

5

В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса е недължима.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

При това положение съгласно чл. 23 от ЗПК ищецът - потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е 500.00 лева. От заключението на вещото лице се установи, че ищцата е внесла сума по кредита в общ размер от 667.97 лева.