Протокол № 1000 от 13.11.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 971/2025
- Вид
- Протокол № 1000
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Росица Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал.2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал.2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 54 · Кодекс на труда
- чл.57 · Кодекс на труда
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1000 гр. С., 13.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100971 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата М. К. К., редовно призована, не се явява и не се представлява.
От процесуалния й представител адв. И. С., АК-П. е постъпила молбастановище, за дава ход на делото в тяхно отсъствие, като е постъпила и молба за изменение на иска и писмена защита
За ответника ***, гр. С., представлявано от *** си Н. Г., редовно призован се явява пълномощник адв. С. Н., редовно упълномощена.
Вещото лице С. Щ., редовно призована, налице.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Н. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Н. – Оспорвам предявените искове. Поддържам писмения отговор.
На основание чл.146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
С исковата молба ищцата твърди, че е дългогодишен *** в *** град С., като същата е работила по трудово правоотношение с ответника, прекратено 1 със Заповед от 30.06.2023г. начл.326, ал.1 КТ, която прилага. Твърди, че видно от представена служебна бележка М. К. е била член на СД на НУС при *** град С. и добросъвестно е заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за *** е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. Считано от 01.01.2023г. до 03.07.2023 г. / момента на прекратяване на трудово правните отношения! са изминали точно шест месеца, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Сумите, които претендираме представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите произтичат от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото, както следва: Иск по чл.128, т.2 от КТ - разлика между изплатено и дължимо трудово възнаграждение /основно и допълнително/ за периода 01.01.2023г. до 03.07.2023 г. - 2060,00 лева, ведно с дължимата лихва за забава, считано от влизане в сила на Анекса до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; Иск по чл. 222, ал.З от КТ - 4024,02 лв. - разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с дължимата лихва за забава от влизане в сила на Анекса до депозиране на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата
Твърди, че Колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Сочи съдебна практика.
Ищцата твърди, че правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc” или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.
2
Сочи, че в процесния период, несъмнено е била в трудово правоотношение с ответното училище и е член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея. Като съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора.
Сочи, че с придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА.
Ищцата твърди, че предвид изложеното, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала М. К.. Сочи се съдебна практика.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът заявява, че не оспорва, че ищцата е изпълнявала длъжността „***“ по трудово правоотношение с ответника до 04.07.2023 година, като със Заповед №РД-08-981/30.06.2023 година, трудовото й правоотношение е прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че ищцата е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители, считано до прекратяване на трудовото й правоотношение - 04.07.2023 година. На основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на ищцата е определено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал.2 и ал. 3 от КТ. Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г. е било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието, на което основание е сключен анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, с който е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието - не по-малко от 15%.
Ответникът сочи, че в чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгласно Анекс № ДО 1 -192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01- 269/06.12.2022 г., подписан на 10.08.2023 г., се предвижда в ал. 2, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г 3 на индивидуалните работни заплати на заетите в системата. Т.е., с анекса се внася изменение в КТД, като се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г за работните заплати на заетите в системата на образованието. Като Директорът на *** се е съобразила с писмо изх. №80812- 41/25.08.2023 година на дирекция „Правна“ към МОН и не е предприела изплащане на процесиите суми. В цитираното писмо е посочено, че не съществува възможност лицата с прекратени трудови отношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението за минал период от време.
Прието е, че към датата на подписания анекс - 10.08.2023 г., ищцата не е в трудово правоотношение с ответника, не е член на синдикална организация, не е заето лице в системата на образованието.
Ответникът твърди, че съгласно текста на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г. е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г на ИРЗ на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогически персонал и съответните им разходи за осигурителни вноски и именно към тази дата - 10.08.2023 г. се определя кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството работници и служители в тази система. Прието е, че действието на посочения КТД по отношение на ищцата е от момента на влизането му в сила до момента, в който ищцата е загубила качеството си на член на синдикалната организация-на 04.07.2023 г. Преценено е. че датата 01.01.2023 г. не е дата на влизане на договорни клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността-10.08.2023 г. Лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към тази дата, не попадат в кръга работници и служители, чиито възнаграждения следва да бъдат увеличени.
Твърди, че се касае за юридически факт, възникнал след прекратяване на трудовото правоотношение и именно той е основанието за увеличение на размера на трудовото възнаграждение. Като изложените съображения касаят и предявените искове за получаване на разликата в следващото се обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ.
Относно претендираните лихви за забава, ответникът твърди, че считат, че считано от 11.08.2023 г. до депозиране на исковата молба, процесиите суми се дължат при поискване, като за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени, при което важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - от датата на поканата, каквато в случая липсва.
Моли да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на ответника направените разноски по водена на делото.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на 4 насрещните права и възраженията на ответника; Предявените от ищцата искове са с правна квалификация по чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл.
224, ал.1 от КТ,чл. 86, ал.1 от ЗЗД
3. Права и обстоятелства, които се признават; СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО
И
НЕНУЖДАЕЩО
СЕ
ОТ
ДОКАЗВАНЕ
В
ПРОИЗВОДСТВОТО, че страните в настоящото производство за процесния период са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е била служител на училището, като е изпълнявала длъжността „***„ в *** град С., както и че трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №РД-08-981/30.06.2023 г.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Съдът обявява, че му е служебно известно обстоятелството, че на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Р. Б. /СДСОРБ/, от друга страна работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01 - 269/06.12.2022 г., както и че с анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността *** е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г.поради което същите не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване в производството по делото, че през процесния период е била член на СД на НУС при ***гр. С.; размера на получаваното в процесния период трудово възнаграждение; размера на полученото при пенсионирането й обезщетение за неизползван платен отпуск, размера на обезщетението получено при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст; размера на претенциите.