Решение № 153 от 20.04.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Червен бряг, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440101124 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - т. 12 и чл. 19, ал.1 от ЗПК, чл. 86 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *****, чрез адв. И. В. от АК-Плевен против "И************" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, жк. **************** представлявано заедно и по отделно от Г. Т. Т. и А. В. М. и „Ф***********“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, рн Люлин, жк. *********** представлявано от П. Б. Д. - управител, с правно основание:

Прогласяване на недействителен/нищожен Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023г., сключен с "И************" АД, с ЕИК ********* и признаване за установено, че е нищожен, обезпечаващ нищожна кредитна сделка Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 28.03.2023г., сключен с „Ф***********" ЕООД, с ЕИК ********, във връзка с която е образувано ГД № 1124/2025 г., по описа на Районен съд - Червен бряг.

Отправена е молба към съда да постанови Решение, с което: 1. да прогласи нищожността на целия Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023г., сключен с "И************" АД, с ЕИК ********* поради противоречието му със закона, с повелителните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и да осъди "И************" АД, с ЕИК ********* за връщане на сумата от 145,15 лева, представляваща недължимо платена лихва по договор за заем, като присъди на ищеца и законната лихва върху претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението; 2. да прогласи нищожността на целия Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 28.03.2023г., сключен с „Ф***********" ЕООД, с ЕИК ********, поради противоречието му със закона, с повелителните разпоредби на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, лишен от правно основание, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и да осъди „Ф***********" ЕООД, с ЕИК ******** за връщане на сумата 707,85 лева представляваща недължимо платена от ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, като присъди на 1 ищеца и законната лихва върху претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника "И************" АД, с ЕИК *********. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл.

10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - т. 12 и чл. 19, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, така и на осъдителния по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Излага подробни доводи за това. Претендира разноски.

ИЩЕЦА - А. Т. И., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - "И************" АД, с ЕИК ********* редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

ОТВЕТНИКА - „Ф***********" ЕООД, с ЕИК ******** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - производство по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - т. 12 и чл. 19, ал.1 от ЗПК, чл. 86 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД обективно и субективно съединени искове за прогласяване недействителност на Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023г., сключен с "И************" АД, с ЕИК ********* и признаване за установено, че е нищожен, обезпечаващ нищожна кредитна сделка Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 28.03.2023г., сключен с „Ф***********" ЕООД, с ЕИК ********. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

В конкретния случай с определението с рег. № 690/02.12.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 20.01.2026г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между А. Т. И., с ЕГН ********** и „И************" АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023г., както и че между А. Т. И., с ЕГН ********** и „Ф***********" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 28.03.2023г.

По делото е възложена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, следното:

1. От приетия Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023г., сключен между А. Т. И. и „И************" АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 1500 лева, със срок от 26 седмици, платими на 13 двуседмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 26.09.2023г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, 2 анюитетни (равни) вноски 126.55 лв.; обща сума за погасяване 1645.15 лв., от която лихва 145.15 лв. и годишен процент на разходите от 41,72 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И************" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

2. От приетия Договор за предоставяне на гаранция № *** от 28.03.2023г. сключен между А. Т. И. и „Ф***********" ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И************" АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 707,85 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 54,45 лева, с посочени падежни дати.

3. Съгласно Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023 г., в чл.2 от същия, Заемодателят предава на Заемателя сумата от 1500 лв., и съгласно чл.3, ал.1 страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на Заемателя и да погаси изцяло задълженията си възникнали по повод Договор за паричен заем № 4687616 в размерна 995.92 лв. Съгласно чл.3, ал. 2, след извършване на прихващането, задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемателят изплаща остатъка от заемната сума. Договорът има силата на разписка.

4. По предоставена справка от „И************" АД по Договор за паричен заем № *** от 28.03.2023 г., от А. Т. И. не са извършвани плащания за погасяване на задължения.

Дължимите суми по този договор са в размер на 1645.15 лв., от които 145.15 лв. дължима договорна лихва и 1500 лв. главница.

5. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено в ГПРто на Договора за паричен заем № *** от 28.03.2023г.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „И************" АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Ф***********" ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното:

На първо място няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази 3 недействителност.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7 - т. 12 и чл. 19, ал.1 от ЗПК.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41,72 %, а възнаградителната лихва - 35 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.