Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 623 от 15.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11511/2021
Вид
Решение № 623
Подписан
15.11.2021
В сила
15.11.2021
Състав
Мариана Георгиева, Виолета Йовчева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20211100511511 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 538, вр. чл. 278 от ГПК.

С решение от 19.05.2021г., постановено по гр.д. № 5340/2021г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, е отхвърлена молбата на П. ПЛ. Г., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка – Н.А.Н., с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК за даване на разрешение за продажба на съсобствен лек автомобил.

Срещу решението е подадена жалба от П. ПЛ. Г., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка – Н.А.Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.

Конкретно се поддържа, че единствената предпоставка, която следва да бъде преценена от съда в производството по чл. 130, ал. 3 от СК, е дали разпореждането не противоречи на интереса на детето. Очевидно било в конкретния случай, че разпоредителната сделка не противоречи на интересите на детото, напротив. Било установено, че молителката е на 14 години и не би могла да ползва наследеното от нея МПС, а в същото време има нужда от средства за живеене. Освен това, вещта, за чието разпореждане се иска разрешение, е от таково естество, че се обезценява и амортизира, поради 1 което е необходимо да бъде продадена понастоящем с оглед по-високата й парична стойност в сравнение с тази след 4 години, когато молителката ще е вече пълнолетна и ще може да се разпорежда без разрешение на съда. Освен това се поддържа довод, че в закона не е въведено изискване непълнолетното или малолетното дете да приеме наследството по опис, за да може да се разпорежда с наследственото имущество. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 538, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 130, ал. 3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Даването на такова съдебно разрешение е свързано с охраняване интересите на детето и създаването на гаранции при извършване на актове на разпореждане, засягащи неговото имущество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.

130, ал. 3 от СК от П. ПЛ. Г. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Н.А.Н., с искане за даване на разрешение от съда за продажба на притежаваните по наследство идеални части от лек автомобил описан в молбата.

От удостоверение за раждане издадено на 16.02.2007г. от Столична община - район "Младост" се установява, че родители на детето П. ПЛ. Г. са Н.А. Г. и П.И.Г.. Бащата П.Г. е починал на 08.12.2020г., което обстоятелство се установява от представеното удостоверение за наследници от 15.12.2020г.

По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС от 16.02.2017г., сключен с нотариална заверка на подписите, въз основа на който П.И.Г. е придобил правото на собственост върху лек автомобил Опел, модел Зафира, рег. № СВ **** ВС.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 130, ал. 3 от СК по съображения, че не са 2 представени доказателства за приемане по опис на наследството, оставено от П.Г., съобразно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ЗН. При липсата на приемане на наследството по опис е направен извод, че недееспособното лице не може да се разпорежда с идеални части от моторното превозно средство, оставено в наследството на наследодателя.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 от ГПК препраща към същите. Действително по въпроса дали при издаване на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 от СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно лице, е налице противоречива практика и е образувано тълкувателно № 1/2021г. по описа на ВКС, ОСГК, по което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение. Въззивният съдебен състав споделя формираната съдебна практика, съобразно която при издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК е необходимо да се представи доказателство за приемане на наследството по опис. За да стигне до този извод съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Посочената разпоредба е императивна, а приемането по опис е изрично приемане, поради което се налага извод, че е изключена възможността недееспособни лица да приемат наследството с конклудентни действия, каквото би представлявало евентуалното разпоредително действие /продажба/ на идеални части от МПС. Освен това, ако се уважи молбата по чл. 130, ал. 3 от СК и се извърши разпоредителна сделка при липса на приемане на наследството по опис, биха могли да се увредят интересите на детето, тъй като в този случай то би отговаряло пред евентуалните кредитири неограничено.

В случая молителката е недееспособна /непълнолетна/, но липсват доказателства да е приела по опис наследството, оставено от П.Г.. Ето защо 3 молбата по чл. 130, ал. 3 от СК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Настоящото производство е охранително и не създава сила на пресъдено нещо съгласно чл. 538, ал. 3 от ГПК, поради което не съществува пречка да бъде подадена нова молба, когато бъде осъществена процедура по приемане на наследството по опис.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20120116 от 19.05.2021г. , постановено по гр. д. № 5340/2021г. по описа на СРС, ГО, 158 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4