Решение № 685 от 21.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Б., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200501212 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от М. К. К.-А., сЕГН ********** и Л. Т. А., с ЕГН ********, и двамата с адрес: гр.С., ул.“С.“ № 11, като взискатели по изп.дело № 37/2023г. по описа на ДСИ при РС С., с която се обжалва Разпореждане от 13.10.2023г. на СК при РС С., в частта, с която е отказал продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното производство.

Твърди се в жалбата, че с изпълнителен лист от 14.06.2019г. по в.гр.д.№ 273/2019г. по описа на ОС Б. и изпълнителен лист от 29.05.2020г., издаден по гр.д.№ 686/2017г. по описа на РС С., пред ЧСИ Ш.Д. е било образувано изпълнително дело срещу ЕТ „К.Д.“ С., представляван от К.Л.Д.. Сочи се, че с изпълнителния лист от 14.06.2019г. длъжникът е осъден да предаде на жалбоподателите владението на 100 кв.м., представляващи част от недвижим имот с идентификатор УПИ ХХХ в кв.121 по регулационния план на гр.С., сега с идентификатор **************, върху които има изградена „Постройка за продажба на кафе и закуски“, а с изпълнителния лист от 29.05.2020г. длъжникът е осъден да заплати на взискателите сумата от 3387 лв., сторени по делото разноски пред двете съдебни инстанции и сумата от 1200 лв. разноски за защита пред ВКС.

Твърди се, че по искане на взискателите делото е било изпратено от ЧСИ Д. за продължаване на действията по изпълнението пред ДСИ при РС С..

Обжалва се разпореждане от 13.10.2023г. при образуваното пред ДСИ изп.д.

№ 37/2023г., с което ДСИ отказва да продължи изпълнителното производство относно непаричното вземане по преобразуваното изпълнително дело, поради липса на протокол по чл.434 ГПК за отложеното за 20.10.2023г. изпълнително действие – въвод във владение в процесния имот, в случай, че такъв не е извършен и поради неясно очертани обективни предели на изпълнителния титул на непаричното вземане, касаещи процесния имот, предмет на въвода, 1 както и в частта, с която отказва да продължи изпълнителното производство и относно паричното вземане за насрочения на 20.10.2020г. опис на движими вещи на длъжника, поради липса на разпореждане за отлагането му, поради нередовно призоваване на страните.

Сочи се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Иска се отмяната му и задължаване на ДСИ да продължи действията по изпълнението. Твърди се, че по същество отказът на ДСИ представлява отказ да изпълни служебните си задължения, пречещо да се реализират претенциите по издадените изпълнителни листове. Твърдят, че вземанията им не са реализирани, като се иска продължаване на изпълнителното дело с реализиране на правата им на взискатели.

При поддържане на твърдения в тази насока се иска отмяна на постановеното разпореждане от ДСИ при РС С. и продължаване на изпълнителните действия.

Ответната по жалбата страна – длъжникът по изпълнителното прозиводство – ЕТ „К.Д.“, не е изразил становище по жалбата в срока по чл.

436, ал.3 ГПК.

Към жалбата, на основание чл.436, ал.3 ГПК, са приложени мотиви от ДСИ при РС С. О.М. с изложени подробни съображения с обосноваване тезата за неоснователност на оспорването.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

По молба на жалбоподателите, подадена пред ЧСИ Ш.Д. на 21.07.2020г. е поискано образуване на изпълнително прозиводтво срещу ЕТ „К.Д.“, като към молбата са представени два изпълнителни листа. С изпълнителния лист от 14.06.2019г., издаден по в.гр.д.№ 273/2019г. по описа на ОС Б. длъжникът е осъден да предаде на жалбоподателите владението на 100 кв.м., представляващи част от недвижим имот с идентификатор УПИ ХХХ в кв.121 по регулационния план на гр.С., сега с идентификатор **************, върху които има изградена „Постройка за продажба на кафе и закуски“, а с изпълнителния лист от 29.05.2020г., издаден по гр.д.№ 686/2017г. по описа на РС С. длъжникът ЕТ „К.Д.“ е осъден да заплати на взискателите сумата от 3387 лв., сторени по делото разноски пред двете съдебни инстанции и сумата от 1200 лв. разноски за защита пред ВКС.

На 13.08.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 088474/21.07.2020г., с която на длъжникът е поканен да изпълни задълженията в двуседмичен срок от получаване на поканата, в противен случая е указано, че ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез въвод във владение на процесния недвижим имот , който ще се извърши на 04.09.2020г. от 10:30 часа.

Видно от протокол от 04.09.2020г. за предаване владение на недвижим имот насрочения за тази дата въвод не е осъществен, а е отложен за 05.10.2020г. , за която дата всички присъстващи страни са били уведомени.

Насрочения за 05.10.2020г. също не е извършен, а също отложен за 20.10.2020г. от 11 часа, видно от протокол от 05.10.2020г. за предаване владение на недвижим имот.

На 12.10.2020г. от взискателя М. К. К.-А. е постъпила молба с вх.№ 16400, с която е поискала извършване на опис на движими вещи на длъжника.

Въз основа на тази молба ЧСИ Д. е насрочил за 20.10.2020г. от 11 часа принудително изпълнение – опис на движими вещи на длъжника на адреса, посочен в молбата на взискателя.

Видно от протокол от 20.10.2020г. за опис на движимо имущество ЧСИ Д. насроченото изпълнително действие не е извършено, поради констатиране 2 на ЧСИ, че страните не са редовно призовани.

На 2305.2022г. с молба с вх.№ 08949 от взискателя М. К. К.-А. е поискано извършване на нови справки за открити сметки на длъжника и налагане на запор върху тях. Върху тази молба едва с резолюция с дата от 23.05.2023г. от ЧСИ е указано да се уведомят взискателите за внасяне авансово на дължима държавна такса. Няма данни по делото това указания на съдия – изпълнителя да е съобщено на взискателя за изпълнение.

С молба с вх.№ 17501/05.10.2023г. взискателят М. К. К.-А. е поискала прехвърляне на изпълнителното дело към ДСИ към СИС при РС С., която е уважена от ЧСИ и делото е препратено на 13.10.2023г. и образувано пред ДСИ при РС С. под № 37/2023г. на същата дата ДСИ при РС С. е постановил Разпореждане, с което на основание чл.426, ал.2 вр. с чл.427, ал.5 и чл.101 от ГПК е отказал да продължи изпълнителното производство относно непаричното вземане по преобразуваното изпълнително дело, поради липса на протокол по чл.434 ГПК за отложеното на 20.10.2020г. изпълнително действие – въвод във владение в процесния имот, в случай, че такъв не е извършен и поради неясно очертани обективни предели на изпълнителния титул за непаричното вземане, касаещи процесния имот, предмет на въвода.

Със същото разпореждане в т.3 от него отказано да се продължи изпълнителното производство относно паричното вземане по преобразуваното изпълнително дело за насрочения на 20.10.2020г. опис на движими вещи на длъжника, поради липса на разпореждане за отлагането му, поради нередовно призоваване на страните.

Така установеното сочи на следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани лица – взискателите по изпълнителното производство, срещу акт, който подлежи на обжалване – разпореждане на ДСИ, което по същество в обжалваната част - т.2 и т.3 представлява отказ по см. на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК на съдия –изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, както и при подаване на жалбата на 06.11.2023г. с вх.№ 1062 чрез ДСИ, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК – двуседмичен от получаване на съобщението за постановяване на обжалваното разпореждане на 23.10.2023г.

По същество – оспорването е основателно.

По същество с два изпълнителни листа от взискателите е поискано образуване на изпълнително производство и осъществяване на два отделни изпълнителни способа – въвод във владение за изпълнение на непаричното притезание по изпълнителен лист от 14.06.2019г. и опис върху движими вещи на длъжника, като отделен изпълнителен способ за реализиране на паричното притезание по изпълнителния лист от 29.05.20202г. Аргументи, че по двата изпълнителни листа следвало да се образуват отделни изпълнителни дела, съгласно ПАС, не са основание за отказване изпълнение на поискан от взискателя способ. По първоначално образуваното изпълнително дело пред ЧСИ Д. са предприети действия по изпълнение и реализиране на поисканите от взискателите два отделни изпълнителни способа – въвод във владение и опис на движими вещи на длъжника. За 20.10.2020г. действително липсва протокол, от който да се установи дали насрочения за тази дата въвод е проведен или това действие е отложено. Има само протокол, от който се установява, че не е проведен втория способ – опис на движими вещи, поради нередовно призоваване на страните. Фактът, обаче, че съдия – изпълнителят не е издал необходимите документи – протокол по см. на чл.434 ГПК, в който ясно и недвусмислено да се отразят действията и изявленията на страните, както и данни дали способът е реализиран, не може да се тълкува във вреда на взискателите. Последните са поискали и посочили изпълнителен способ, който е относим и допустим към всяко едно от притезанията, за които имат издадени изпълнителни листа и които изпълнителни способа към момента на преобразуване на изпълнителното дело под № 37/20203г. по описа на ДСИ 3 при РС С. са останали незавършени, висящи. Не може да се тълкува във вреда на взискателите обстоятелството, че съдия – изпълнителят е бездействал и не предприел действия по своевременно реализиране на поискан от взискател изпълнителен способ. Не е основание да се откаже осъществяване на изпълнителен способ и с мотив, че е неясен изпълнителния титул, при каквито част от аргументите е отказано изпълнение на въвод във владение.

Ако съдия –изпълнителят изпитва затруднения в определяне обективните предели на изпълнителния титул за непаричното вземане може да ползва познания на вещо лице.

Не е основание да се откаже изпълнение на поисканите и незавършени по независещи от вискателите причини изпълнителни способи, тъй като същите не са бездействали. Основание за перимиране не на способ, а на изпълнително производство и то по силата на закона без да е необходимо изричен акта на съдия –изпълнителя за това, настъпва ако в продължение на две години от последният наложен изпълнителен способ, с който е прекъсната давността, от взискателят не е поискан извършване на нов изпълнителен способ. В случая не е налице валидно наложен способ, тъй като поисканите такива от взискателите не са били довършени от съдия – изпълнителя.

Последното би имало отношение към ангажиране на съответната за това дисциплинарна или имуществена отговорност на съдия – изпълнителя, но не и до невъзможност на взискателя на реализира правата си по изпълнителните листове. Нещо повече – в случая от единия от взискателите в двугодишния срок от последното изпълнително действие по въвод във владение и опис на движими вещи е поискано извършването на нов способ относно реализиране на паричното притезание – запор на банкови сметки на длъжника, по което указанията на съдия –изпълнителя за внасяне на дължимите авансови такси няма данни да са съобщени надлежно на взискателите. При тези данни – според актуалната съдебна практика изпълнението се счита перемирано само когато от взискател е поискан изпълнителен способ, но той не е бил наложен от съдия – изпълнителя поради неизпълнение в срок на указания за отстраняване на нередовоностите по молбата за налагането му. В случая няма данни указанията за внасяне на такси по новия поискан способ да са съобщени на взискателя и той в срок да не го е изпълнил. Също така пак според съдебната практика, ако в рамките на изпълнителното производство, което е перемирано взискателят поиска извършване на изпълнителен способ, за съдия – изпълнителя няма основание да откаже изпълнението, тъй като се счита за сезиран, но по новия способ следва да образува отделен процеса, а не да продължава изпълнението под стария номер.