Определение № 2577 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2577 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101212 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Я. А., против решение № 447 от 15.12.2023 г. по гр. дело № 612/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, постановено във фазата по извършване на съдебна делба чрез разпределяне на делбените имоти по чл.

353 ГПК, и изменено с определение № 52 от 26.01.2024 г. в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Извежда касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с наличие в делбения урегулиран поземлен имот само на една жилищна сграда, а не на две такива, и с приложимост на чл.

349, ал. 2 ГПК за имота като способ за извършване на делбата на поземления имот заедно с построените в него сгради, в която съдът няма правомощие да променя предназначението на сграда по арг. от пар. 127 ЗИДЗУТ и чл. 147а ЗУТ, за която липсва и провеждана процедура за признаването й на режим на търпимост. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалното основание, регламентирано в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси:

1. Възможно ли е във втората фаза на съдебната делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато неподеляемо дворно място, предназначено за жилищно строителство, застроено със сграда на основно и няколко на допълващо застрояване.

Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 89 от 12.07.2019 г. по гр. дело № 3607/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 96 от 01.07.2015 г. по гр. дело № 1116/2015 г. на ВКС, II г.о., и решение № 50156 от 16.01.2023 г. по гр. дело № 1

4161/2021 г. на ВКС, I г.о., и

2. Налице ли е основание за възлагане на имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на спор между страните, че съделителят е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството, когато съделителят няма друго жилище, и как съделителят доказва отрицателния факт, че не притежава друго жилище, освен неоспореното му твърдение от останалите съделители. Излага, че по този въпрос обжалваното въззивно решение е в противоречие с решение № 29 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 1729/2017 г. на ВКС, I г.о., т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 50156 от 16.01.2023 г. по гр. дело № 4161/2021 г. на ВКС, I г.о., решение № 9 от 12.03.2021 г. по гр. дело № 1469/2020 г. на ВКС, II г. о., и ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците по касационната жалба – А. Я. К., С. А. К., Т. М. И. и С. М. И., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор на касационната жалба, в който излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея касационни основания. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., при проверка по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството е във фазата по извършването на съдебната делба.

С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрален регистър на [населено място], представляващ УПИ *-* в кв. 23 по регулационния план на града, с площ от 376 кв.м, заедно с построените в него: еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м и идентификатор ****, намираща се на уличната регулационна линия на имота; едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв.м и идентификатор ****, погрешно отразена в КККР на [населено място] като сграда на допълващо застрояване - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, и означена на скицата към основното експертно заключение като МЖ 3, находяща се в дъното на поземления имот (ПИ) с идентификатор *** на южната граница с ПИ с идентификатор *** и на източната граница с ПИ с идентификатор ***, заедно с пристроения към нея от север санитарен възел със застроена площ от 6 кв.м, и едноетажна монолитна постройка - склад от западната й страна със застроена площ от 14 кв.м, представляваща източна част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], означена по скицата от същото експертно заключение като МС, и двуетажна стопанска постройка (монолитен етаж и паянтов втори етаж), със застроена площ 23 кв.м, представляваща западна част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], означена по скицата от експертното заключение като 2 МС, при дялове за поземления имот и двуетажната жилищна сграда от 10/16 идеални части за А. А., по 2/16 идеални части за А. К. и С. К. и по 1/16 идеална част за Т. И. и С. И., и за едноетажната жилищна сграда и двуетажна стопанска постройка от по 4/16 идеални части за А. А., А. К. и С. К. и по 2/16 идеални части за Т. И. и С. И.. Съсобствеността между съделителите е възникнала въз основа на извършено от наследодателите А. А. и М. А. дарение по НА № 125 от 27.04.1999 г. на 1/2 идеална част от дворното място и двуетажната жилищна сграда и 2 наследствено правоприемство от М. М. А., починала през 2003 г., и съпруга й А. М. А., починал на 01.11.2020 г., за останалата част от делбеното имущество.

При разглеждане на делото в първото заседание във фазата по извършване на делбата съделителят (ищец) А. А. е направил искане делбените имоти, представляващи поземлен имот със застроените в него сгради, като неподеляем жилищен имот, в който е живял заедно с наследодателя А. А., и поради непритежаването от него на друго жилище, да му бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Искането е оспорено от другите съделители – А. К., С. К., Т. И. и С. И., поради наличие в поземления имот на две сгради на основното (жилищно) застрояване и възможността за обособяването на два дяла от делбените имоти и разпределяне на същите с поставянето им в общ дял на намиращата се в дъното на поземления имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****.

След приключването на съдебното дирене, в хода на което са събрани писмени и гласни доказателствени средства и прието експертно заключение с дадени изводи за неподеляемостта на урегулирания поземлен имот и построените в него две жилищни сгради, първоинстанционният съд с решение по чл. 353 ГПК се е произнесъл относно способа за извършването на съдебната делба на делбените имоти. При избора на способа за извършване на делбата е изложил мотиви, че основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура, и такава възможност е налице, когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, и в тези случаи делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно (съгласно разясненията на т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.) - чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, след съобразяване на предявените претенции по чл. 349 ГПК, като поставяне на общ дял на няколко съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена. Посочил е, че от включените в делбената маса имоти – дворно място и построените в него две жилищни сгради и стопанска постройка, възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е приложима само за жилищните сгради, които са неподеляеми, но за тях не са налице предвидените в закона предпоставки, тъй като съсобствеността върху двуетажната жилищна сграда не е възникнала само по наследяване и не е доказана липсата на притежание на друго жилище.

Приел за неприложими тегленето на жребие и публичната продан, като способи за извършване на съдебната делба на делбените имоти, поради по-малкия брой на допуснатите до делба имоти от този на съделителите, наличието на делбени имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, различни дялове на съделителите, ползването от съделителя А. А. на допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда, и възможността, предвид групирането на съделителите, всяка една от групите да получи реален дял от имотите чрез разпределението им по чл. 353 ГПК. При прилагане на този способ на извършване на съдебната делба на имотите съдът е постановил разпределяне в дял на съделителя А. А. (сега касатор) на двуетажната жилищна сграда и 135.5/376 идеални части от поземления имот, за които е посочил определянето им като припадащата се част от земята съгласно чл. 40, ал. 1 ЗС, в която в резултат на извършване на делбата чрез 3 разпределение на построените в нея сгради възниква хоризонтална етажна собственост и придобива статут на обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Разпределил е на ответниците А.

К., С. К., Т. И. и С. И. в общ дял едноетажната жилищна сграда и двуетажната стопанска постройка заедно с 240.5/376 идеални части от поземления имот, като неравенството в стойността на поставените в дяловете имоти е уравнил с пари – сумата 1852.25 лева, от която съделителят А. А. е постановено да заплати на съделителите А. К. и С. К. по 617.42 лева, а на съделителите Т. И. и С. И. - по 308.71 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на съделителя А. А., с която пред въззивната инстанция е навел оплаквания за неправилно възприемане от първоинстанстанционния съд на изводите на експертното заключение относно определянето на пазарната стойност на делбените имоти и вида на сградите и тяхното състояние и извършена погрешна преценка на предпоставките за възлагането на имота при преценката за притежаването на друго жилище.

С въззивното решение, предмет на касационното производство, Пазарджишки ОС е потвърдил изцяло решението на първата инстанция. За обосноваване на извода за правилно извършване на делбата чрез способа по чл. 353 от ГПК с разпределение между съделителите на обособените дялове от делбените имоти, представляващи поземлен имот и построените в него двуетажна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда и двуетажна стопанска постройка, въззивният съд е приел, че същият е съобразен с вида и предназначението на построените в неподеляемия урегулиран поземлен имот сгради и наличието на повече от един самостоятелен обект на право на собственост, каквито в случая представлявали посочените жилищни сгради. Изложил е за установено от експертното заключение и събраните други доказателствени средства във фазата по допускане на делбата, че едноетажната жилищна сграда с идентификатор ****, заедно с изградения към нея санитарен възел и източната част от допусната до делба стопанска постройка, която е самостоятелна сграда и представлява принадлежност към посочената сграда, има предназначението на жилище и въпреки застрояването и преустройването през периода от 1983 г. до 1992 г., т.е. през време на действието на ЗТСУ (отм.) и подзаконови актове по прилагането му, на изискванията на които тя е отговаряла, е нанесена погрешно в кадастралната карта като сграда с друго предназначение, а именно на стопанска сграда.

Посочил е, че въпросът за вида и предназначението на посочената сграда в имота като част от основното застрояване на делбения урегулиран поземлен имот, предназначен за жилищни функции с подробния устройствен план на [населено място], е разрешен със сила на пресъдено нещо по чл. 298, ал. 1 ГПК с решението по допускането на съдебната делба и следва да бъде зачетен от въззивния съд при условията на чл. 297 ГПК. Съобразявайки приетото за установено относно момента на построяване на двете жилищни сгради в поземления имот и тяхното състояние към момента на извършване на съдебната делба, въззивният съд е приел, че същите отговарят на изискванията на правилата и нормативите за жилища и жилищни сгради, установени в ЗТСУ (1973 г., отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (1977 г., отм.), както и на действащите такива и регламентирани в ЗУТ и Наредба№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и 4 нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което и представляват сгради на основното застрояване в поземления имот. При наличието на тези две жилищни сгради в поземления имот и заявеното от ответниците групиране и поставяне на делбени имоти в общ дял, въззивният съд е изложил, че съдебната делба следва да бъде извършена чрез разпределяне на делбените имоти по чл. 353 ГПК, при прилагането на който способ всяка една от групите съделители (съделителят А. А. и останалите съделители) получава реален дял от имотите.