Решение № 147 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110204561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Строй Контрол Сервиз” ООД, против Наказателно Постановление № ВН-25-ДНСК – 93/ 09.10.2024г., издадено от Началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, на „Строй Контрол Сервиз” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

С жалбата се иска цялостна отмяна на постановлението, като се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесулните правила свързани с липса на конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и такива свързани с неправилно приложение на материалния закон, като се твърди че описаното нарушение не е било извършено.

За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди се, че нарушението безспорно е извършено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по 1 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: „СТРОЙ КОНТРОЛ СЕРВИЗ" ООД, в качеството му на консултант, по смисъла па чл.166. ал.1. т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, притежаващо удостоверение № РК-0281/17.06.2019г., издадено от ДНСК, е извършило оценка за съответствието на инвестиционен проект (ОСИП) по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ - като комплексен доклад, за строеж: „Много фамилна жилищна сграда" в У ПИ XXI1-523 (поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***). кв.25 по плана на селищно образувание /СО/ „Пчелина", гр. Варна, в нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ.

На основание чл.142, ал.4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/

В случая обаче, такава проверка реално не е извършена. Предвид липсата на задължителната проверка на съответствието на инвестиционните проекти с ПУП, изготвената от „СТРОЙ КОНТРОЛ СЕРВИЗ" ООД, оценка е непълна, неточна и незаконосъобразна - изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ. проверката е установено, че за УПИ XXII-523 /с идентификатор Т0135.3506.523/, кв.25, СО „Пчелина", гр. Варна има одобрен ПУП - ПРЗ с решение № 2427-7 по протокол № 32 от21.09.2005г. на ОС на община Варна, влязъл в сила на 02.05.2006г., съгласно констативен протокол, съставен от служители на община Варна.

Съгласно приложената графична част - неразделна част от ПУП-ПРЗ, са определени ограничителни линии на застрояване на 3 метра от уличните и страничните регулационни линии и на 5 метра от регулационна линия към дъно на имота. Устройствената зона е ЖМ с показатели както следва: максимална плътност на застрояване (ПЗ) - 30%; максимален коефицент на интензивност на застрояване (Кинт) - 1; минимална задължително озеленена дворна площ - 50%; максимална височина до 10 метра; характер на застрояване - ниско; начин на застрояване - свободно. По аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10м; 2. средно застрояване с височина до 15м. В случая, имотът предмет на инвестиционно проектиране е 2 разположен в устройствена зона ЖМ с характер за ниско жилищно застрояване. При определяне височината на сградата, следва да се прилага чл.24. ал. 1 от ЗУТ, съгласно който „височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи: до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи". Според легалното определение за „кота на средното ниво на прилежащия терен", дадено в §5, т.52 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, това е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част „Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект''. Съгласно инвестиционния проект по част „Архитектура" строежът предвижда изграждането на четириетажна сграда, с един полуподземен и три надземни етажа. Не са предвидени стрехи и корнизи и затова „височина" на сградата, определена по правилото на чл.24, ал.1 от ЗУТ, се явява найвисоката точка на ограждащите стени.

Въз основа на съставения акт, против жалбодателя е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ. Поради това и на основание чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ на жалбоподателя е била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото 3 наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от началник на ДНСК-София, съгласно Заповед на Началника на ДНСК-София.

Актът също е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на производството нарушения на правилата на ЗАНН. Както в акта за нарушение, така и в наказателното постановление е посочено място и време на извършване на деянието – а именно – гр.Варна и дата 13.03.2024г., която е посочена като дата на изготвяне на комплексния доклад от жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ изпълнителното деяние се изразява в „извършването на оценка" за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му изискванията към строежите. С изходирането му от консултанта, проектът се предоставя в употреба за нуждите на възложителя за иницииране на производство по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл консултантът няма отношение към момента и намерението на възложителя да го ползва. В тази връзка моментът на входиране на доклада в общината стои извън волята и контрола на сочения за нарушител, за да бъде възприеман като дата на извършване на нарушението.

С изготвянето на оценката действието е довършено. То не е довършено в последствие с представянето й пред компетентните органи, тъй като действията по представянето не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а и това са действия, които както беше посочено и по-горе, не се извършват от санкционираното дружество, а от възложителя, носещ това задължение. Действително, след представяне на оценката и в производството по проверка законосъобразността на издаденото разрешение за строеж пред особената юрисдикция, става възможно да се установи дали при изготвянето й са допуснати нарушения, но това обстоятелство е от значение за момента на откриване на нарушението, във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН, а не довършва нарушението, тъй като 4 оценката е вече изготвена. Обратното разбиране би довело до ситуация, в която нарушението започва да се извърша от едни субект -дружеството консултант, а се довършва от друг субект - възложителя, който го представя.

Точно в този смисъл ВКС е постановил и Определение № 60071/16.06.2021 г. по дело № 471/2021г. В тази връзка съдът намира, че датата на извършване на нарушението е правилно определена.

Неоснователни са и твърденията, че в акта и постановлението не е посочено място на извършване на нарушението, тъй като и в двата акта е посочено изрично, че проверката е извършена по представени документи в Община – Варна и РДНСК – Варна, част от които е изготвената оценка за съответствие от „Строй Контрол Сервиз”ООД, чието седалище и адрес на управление е в гр.Варна. Именно предвид това в НП като място на нарушението е посочен град Варна. Това сочи, че мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано, като без значение е дали то е извършено в офиса на дружеството или на друго място в града. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на чл. 42, т. 7 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради липса на описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението. От съдържанието на акта и постановлението се установява, че са описани всички съществени белези на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени и конкретните разпоредби, които са нарушени. На следващо място в чл. 40, ал. 4 ЗАНН изрично е предвидено, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е настоящия случай. Наказващият орган е извършил разследване на спорните обстоятелства, съдържащи се в депозираното срещу акта възражения. Това се установява от текста на постановлението, в което именно те са били посочени и след обсъждане мотивирано приети за неоснователни. Поради това съдът не приема възраженията в тази насока за основателни.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаното в постановлението нарушение е било извършено от „Строй Контрол Сервиз” ООД. Съгласно ал.5, на чл.142 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие със: Оценката обхваща проверка за съответствие с т.1. предвижданията на подробния устройствен план. Съдът намира, че дружеството –жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение, след като от събраните в хода на съдебното 5 производство гласни и писмени доказателства се установява, че то се е доверило на отразените в издадената виза за проектиране обстоятелства, без да извърши съответната проверка. Следва да се има в предвид, че задачата която му е била възложената и изискванията на закона са консултанта да извърши оценка за съответствие на изготвения инвестиционен проект, тоест той е длъжен да провери всички факти и обстоятелства, който са посочени в проекта, включително и относно налице ли е действащ ПУП, кога и с кои административен акт е одобрен, влязъл ли е в сила и налице ли е съответствие между предвижданията на ПУП и проекта. Доколкото в това производство експертния съвет на одобряващата администрация, съответно лицензираната фирма-консултат имат задължението да извършат цялостна проверка на инвестиционния проект, включително и на данните посочени във визата за проектиране. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че след като от събраните в хода на производството доказателства се установява, че въззивника е изготвил оценка за съответствие на инвестиционния проект, в която по отношение на предвижданията на ПУП неправилно е прието, че е налице съответствие, то той е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с оспореното наказателно постановление, като причините които са довели до тази неправилна преценка са ирелевантни.