Решение № 11544 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11544 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110120765 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на 23.12.2025 г. решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършване на делба на следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр.

С., ж. к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, с площ от 76,17 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни; помещения, при съседи: изток - разделна стена на съседен вход, запад апартамент №**, север - фасада, юг - фасада, заедно с избено помещение № *, с площ от 2,47 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад - преградна стена и асансьор, север - фасада, юг - мазе № *, заедно с 5,205% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота в гр.С., район И., ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. *, ап.

*, находящ се в сграда с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент

- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 76,17 кв.м., прилежащи части: избено помещение №1 с площ от 2,47 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на апартамента: на същия етаж: *** и ****, под обекта: няма, над обекта: ****, при квоти в съсобствеността по 1/2 ид. части за Д. Н. Д., ЕГН ********** и за Б. Г. Г., ЕГН **********.

За разглеждане във втората фаза е приета възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК от съделителя Б. Г. Г..

Приети за разглеждане са и заявени по ред на чл. 346 ГПК претенции по сметки и на съделителя Д. Н. Д., а именно претенция по сметки с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС за 1 осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер 5733 евро /при съобразяване на допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на претенцията в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на процесния имот – апартамент в периода от 14.08.2022г-17.03.2026г. и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати 1400 евро /при съобразяване на допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на претенцията в последното съдебно заседание/, представляваща мораторна лихва върху обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 14.08.2022г до 17.03.2026г.

От ищеца е направено и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответника да заплаща сумата от по 250 евро на месец до приключване на делбата /при съобразяване на допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на претенцията в последното съдебно заседание/.

По извършване на делбата съдът намира следното:

От приетото по делото заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот е реално неподеляем съгласно техническите правила и норми.

По отношение на пазарната цена на имота по делото са приети съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ц., и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К.. В първоначално приетото заключение вещото лице Ц. посочва, че средната пазарна цена на делбения имот е 140 682 евро. Заключението му обаче е било оспорено от ищцовата страна с аргумента, че не са съобразени реално извършени сделки. В тази връзка и представителят на ответника също посочва, че в случай, че се допусне повторна експертиза, същата следва да работи по реално извършени сделки, а не по офертни цени.

По повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К., е дадено заключение, че средната пазарна цена на процесното жилище е 147 700 евро, получена на база методът на сравнението и цена - 144 740 евро при съобразяване на данни за м.04.2026г за извършени сделки от Агенция по вписвания, като това заключение не е оспорено от нито една от страните.

При извършване на преценката по чл. 202 ГПК съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице К., като за целта на делбеното производство се съобрази посочената от нея пазарна цена от 147 700 евро, изчислена въз основа на Метода на сравняването. Аргумент да бъде възприето от съда заключението на вещото лице К. е не само това, че същото не е оспорено от страните. Съдът намира, че заключението на вещото лице К. е подробно и обстойно аргументирано с надлежно посочване на конкретните използвани от нея критерии при извършване на оценката. При преценка дали да се съобрази средната пазарна цена, изчислена от вещото лице К. на база Метода на сравнение и средната пазарна цена, изчислена на база реални сделки, съдът отчита обстоятелството, че посочената средна цена получена от реално осъществените сделки представлява механично изчисляване на различни цени от различни сделки, които макар и да са реални не могат да отразят 2 реалното състояние на процесния делбен имот. Видно от приложение № 4 към заключението цените, които са включени в използваната база за сравнение са например цени на „мазе“ /под номер 4 в таблица-приложение №4/, който имот не е съпоставим с процесния. Липсва и информация дали част от сделките макар и реално изповядани пред нотариус не съдържат в себе си като цена единствено данъчната оценка на даден имот, която оценка значително се различава от пазарната оценка, а е често срещана практика в гражданския оборот с цел избягване заплащането на по-високи нотариални такси. Именно за това от реално извършените сделки, съобразени от вещото лице при изготвяне на заключението, е видно, че има продажна цена на жилище с площ 78.87 кв.м -12 650 евро /позиция 13 в таблицаприложение №4/ или цена за апартамент с площ 79.36 кв.м – 9096.30 евро. Ето защо съдът намира, че най-коректно средната пазарна цена на имота е определена въз основа на Метода за сравняване. При него видно от изложеното от вещото лице К. в заключението се съобразява както стойността на офертите за подобни на процесния имоти, така и се прилагат коефиценти, които отчитат спецификата на конкретното жилище, неговото моментно състояние, местоположение и други характерни особености – площ, вид, конструкция и т.н.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказано, че пазарната цена на делбения имот е 147 700 евро.

По аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

Такава възможност е предвидена в чл. 349 ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция, която се явява основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.

В случая възлагателна претенция по чл. 349 ГПК е направена само от ответника Г. в производството. В разпоредбата на чл. 349 ГПК са предвидени две хипотези, при които е допустимо имот да се възложи на един от съделителите, като за осъществяването на всяка от хипотезите законодателят е предвидил наличието на законоустановени предпоставки, които са кумулативно дадени. В настоящия случай възлагателната претенция е направена на основание чл. 349, ал.1 ГПК.

Основателността на претенцията по чл. 349, ал.1 ГПК предпоставя процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на прекратена съпружеска имуществена общност; ако общността е прекратена поради развод, упражняването на родителските права върху родените в брака деца да е възложено на съделителя, направил претенцията; съделителят да не притежава друг жилищен имот.

По делото се установява, че процесният имот е неподеляем жилищен, съсобствеността върху който е възникнала след прекратена съпружеска имуществена общност съгласно влязло в сила на 10.09.2021 г. решение за развод, постановено по гр.д. № ***/2017 г. на СРС, *** състав. От същото е видно, че от брака на страните имат едно дете – Валери Б. Г., което към момента на прекратяването му е било малолетно и родителските права са били предоставени на съделителя Г.. По отношение на другото родено от брака дете – свидетелката Г.а следва да се отбележи, че същата към датата на прекратяването на брака 3 между родителите и е била пълнолетна. За основателността на претенцията по чл. 349, ал.1 ГПК обаче е от значение не дали към датата на прекратяването на брака е имало непълнолетно дете и родителските права са възложени на съделителя отправил искане за възлагане на имота, а дали към датата на приключване на устните състезания в производството по делба това дете е било непълнолетно. Именно във връзка с това в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г по тълк.д.№1/2004г на ОСГК на ВКС, е прието, че непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК / 349, ал. 1 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делбата в първата инстанция. В настоящия случай видно от представените по делото доказателства малолетният към датата на съдебното решение за развод Валери Б.ов Г., роден през 2004г, към момента на предявяване на иска за делба 11.04.2024г и към момента на приключване на устните състезания във втора фаза - 17.03.2026г отдавна е навършил пълнолетие.

Следователно в случая не е налице една от кумулативо дадените предпоставки за възлагане на имота на един от съделителите, а именно непълнолетно общо дете на страните към датата на приключване на устните състезания по делото. Предвид това претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.

При положение, че имотът е неподеляем, заявената претенция за възлагане е неоснователна, а броят на съделителите е по-голям от броя на имотите, което препятства извършване на делба чрез теглене на жребие или по реда на чл. 353 ГПК, то съгласно чл. 348 ГПК делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, като няма пречка всеки от съделителите да изкупи същия по реда на чл.354 ГПК.

По претенцията на съделителя Д. Н. Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползване на имота и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:

За да бъде уважена претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъде установено наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. страните да са били съсобственици на процесния имот през исковия период; 2.имотът изцяло да се е ползвал от Б. Г. през исковия период; 3. съделителя Д. да е отправила писмена покана до Г. преди началната дата на процесния период за осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане на обезщетение. В тежест на ищцата съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е и да установи размера на исковата си претенция.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на съделителя Г. е да докаже, че е предоставила възможност на Д. да ползва съсобствения им имот или че е заплащал дължимото обезщетение.

С оглед изложените в исковата молба и в отговора на исковата молба твърдения, и при съобразяване на събраните по делото доказателства съдът намира, че между страните е безспорно обстоятелството, че са съсобственици на процесния имот при квоти по 1/2 ид.ч.

Именно по отношение на това обстоятелство е постановено решението за допускане до делба на процесното жилище, с което са определени ковтите в съсобствеността.

4

Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че Д. е отправила до Г. покана да и заплати обезщетение за ползването на съсобствения им имот в размер на 400 лева, която покана е получена на 14.08.2022г. Това обстоятелство се потвърждава от приложената към исковата молба покана, с която съделителят Д. е заявила желание да и бъде заплащано обезщетение за ползването на делбения имот в размер на 400 лева на месец, като върху поканата е направено отбелязване, че същата е получена лично от Г. на 14.08.2022г.