Акт от 07.12.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 271/2021
- Подписан
- 07.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 309 гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20212300500271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от П. С. Д. се обжалва Решение № 260250 от 25.05.2021 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 4553/2019 г., с което ЯРС ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29, ал.З от СК на С. К. Д. от гр.
*****, ж.к.******, бл.**, вх.*, ап.**, ЕГН **********, по-голям дял в размер на 3/4 от семейното имущество, придобито по време на брака й с П. С. Д. от гр.******, ж.к.******, бл.**, вх.**, ап.*, ЕГН **********, сключен на 15.12.2000 г., прекратен с развод с влязло в сила решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 3512/2018 г. на ЯРС и осъжда отв.П. С. Д. да заплати на ищцата С. К.
Д. направените по делото разноски в размер на 2850 лв..
Въззивникът счита решението за валидно и допустимо, но неправилно.
Възразява, че съдът неправилно е интерпретирал свидетелските показания на свидетеля Лисев и като резултат е стигнал до грешен извод за по-голям принос на ищцата. Във въззивната жалба е изложено още, че неправилно съдът е възприел обстоятелството, че имотът в село Кукорево е заплатен изцяло чрез изтеглени от сметката на ищцата средства в деня на изповядването на сделката и по отношение на нивата от приблизително 11 1 дка. в местността „Мишата", като е стигнал до този извод, като е кредитирал свидетелските показания на свидетелят Х., независимо от изрично предвидената забрана в чл. 164 от ГПК за доказване на подобни обстоятелства със свидетелски показания за суми над 5 000 лева. Въззивникът сочи, че твърденията на ищцата, че последната е закупила имота в с.
Кукорево за сумата от 24 000 лв., заплатена изцяло от нея, не отговарят на действителното поради факта, че за същия период, същата не е реализирала такъв доказан доход. Жалбоподателят твърди, че върху посочения по-горе имот имало построена сграда и че сградата е била построена изцяло с негови средства, което следвало и от показанията на св. Лисев, че получавал средства за изпълнението само от П. Д., а имотът бил придобит със спестявания на двете страни, които към 2010 година са били съпрузи. Според жалбоподателя необосновани, неправилни и неотносими са и мотивите, които е изложил първоинстанционният съд, във връзка с недоказването на размера на получените от него доходи за периода от 2013 до 2016 година. Посочено е, че съдът е задължил П. Д. да представи трудов договор с посочената в платежните нареждания компания, в случай че разполага с такъв, а при разпита на ангажираното от страните и съда вещо лице същият изрично е заявил, че съгласно действащото английско законодателство трудовият договор не е задължителен реквизит. Във въззивната жалба е посочено, че П.
Д. се е осигурявал периодично доходи, като се е занимавал с намирането на изгодни автомобили за последваща препродажба на територията на Европейския съюз, като освен това за времето си на престой в България, последният е бил дистрибутор на хляб, като е извършвал и дейност като автосервиз за периода от изграждане на грубия строеж на къщата в имота в Кукорево, до момента, в който същият е бил затворен по подаден сигнал от ищцата, поради нередовни документи за упражняване на тази дейност.
Въззивника е посочил, че съгласно Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение, с което се уважава иска на ищцата С. К. Д. с правно основание чл.29, ал.3 от Семейния кодекс и да осъди 2 въззиваемата да плати сторените от въззивника разноски в двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с разноските.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от С. К. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.*****" бл.**, вх.*, ап.**, чрез адв. В. К.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че обжалваното решението е правилно. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата се явява лично и с упълном. адв. К. в о.с.з.. Постъпила е молба от пълномощника на въззивника адв.Д., в която излага становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и иска присъждане на разноски по приложен към молбата списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са сключили граждански брак на 15.12.2010 г., прекратен с развод, допуснат с влязло в сила Решение № 885/2019 г. по гр.д. № 3512/2018 г. на ЯРС, видно от което, по вина на двамата. От брака е родено едно дете - К. П. Д. - на 27.02.2001 г., навършило пълнолетие на 27.02.2019 г. Безспорно е, че страните първоначално са живели в дома на майката на ищцата, както и че съпругата е заминала през 2006 г. за Англия, за да работи (както посочва и свид.******). Безспорно е преместването на съпруга и детето при нея за период от седем-осем години, до 2016 г. (свид.****** и К.). Когато детето е било малко, родителите на ищцата са помагали в грижите за него, понякога е помагала и майката на ответника (свид.******).
Няма спор, че страните са придобили по време на брака недвижимите имоти, описани в исковата молба. Видно от нот.акт № 74 от 28.08.2015 г., С.
К. Д. е купила лозе в с.Кукорево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, поземлен имот с идентификатор ***, в местността „Манаф чаир", с площ 504 кв.м., за сумата 117,94 лв.. Същата е закупила лозе в с.Кукорево, поземлен имот с идентификатор ***, в местността „Манаф чаир", с площ 526 кв.м., за 3 сумата 123,08 лв. с нот.акт № 76 от 28.08.2015 г.. Видно от нот.акт № 83 от 03.04.2017 г. ищцата е закупила лозе с идентификатор ***, в местността „Манаф чаир", с площ 526 кв.м., за сумата 124 лв.. С Нот.акт № 82 от 06.04.2017 г. се установява, че на С. К. е дарена 1/10 от 1/3 идеална част от нива в с.Кукорево, с площ 11,004 дка, в местността „Мишата", съставляваща имот № 021026 с данъчна оценка 65,30 лв., а с нот.акт № 83 от 06.04.2017 г. са й продадени останалите 9/10 от 1/3 идеални части от имота, за сумата 587,68 лв..
Видно от Нотариален акт № 172, том IV, дело № 515/2010 на нотариус рег.№322 с район ЯРС, с купувач ответника П. С. Д., са закупили дворно място в с.Кукорево, ***, с площ от 950 кв.м., поземлен имот № 307. Според нотариалния акт цената на дворното място е 2500 лв. - почти равна на данъчната оценка, а според Споразумение-разписка от 05.10.2010 г., подписано и сключено между страните по сделката, за дворното място и за незавършено строителство на сглобяемо хале, метална конструкция с излят бетонов фундамент е платена цена 24 000 лв.. По време на брака на 05.10.2010 г. (когато е закупен недвижимият имот в с.Кукорево) от банкова сметка във валута британски паунд /GBP/ в „ОББ"АД, с титуляр С.
Д., е изтеглена сума в размер на 11 111,11 GBP. Курсът на БНБ към тази дата е 2,25664 лв./1 GBP. Левовата равностойност на сумата е 25 073,78 лв. Също свид. Х., който е присъствал по време на сделката, установява, че цената на имота от 24 000 лв. е заплатена със средства, осигурени от ищцата.
Страните не спорят, че са построили в имота жилищна сграда в груб строеж. От показанията на свид. Л., който извършил строителните дейности, се установява, че това е станало преди шест години (т.е. към 2015 г.), като се е строило на етапи. На вещото лице по строително-техническата експертиза Н.
М. ищцата е посочила години на строежа - 2015 г. за част от сградата в груб строеж, вкл. и тухлените зидарии до таванска плоча, като през 2016 г. е изградена покривната конструкция, вкл. и покриването с керемиди.
Представени са Разрешение за строеж от 26.01.2015 г. за еднофамилна жилищна сграда със ЗП 74 кв.м, РЗП 168 кв.м., допълнено със Заповед от 25.05.2015 г. на гл. архитект на Община „Тунджа", издадена във връзка с изменения по време на строителството в одобрения първоначално инвестиционен проект. Не са предоставени на в.л. актове, свързани с етапите на извършеното строителство, вкл. и Акт обр. 14 за завършен груб строеж, 4 които следва да се съхраняват у възложителя по разрешението за строеж - ответника. Съгласно заключението на експертизата стойността на извършените през 2015 г. - 2016 г. строително-монтажни работи в дворното място в с. Кукорево по недовършената жилищна сграда е 35864,94 лв..
Със заключението на СИЕ се установява, че общата стойност на придобитото по време на брака недвижимото имущество е в размер на 25018 лв.. По време на брака ищцата С. Д. е реализирала доходи в България в размер 20715 лв. и във Великобритания в размер на 115624.71 GBP, равняващи се на 270981.24 лв., а отв.П. Д. е реализирал доходи в размер 47366.74 GBR, равняващи се на 117845.43 лв., видно от заключението на СИЕ. На 06.04.2017 г., когато е придобита собствеността върху нива в с.Кукорево, с площ 11,004 дка, в местността „Мишата", е изтеглена сума в размер на 2205,76 GBP.
Курсът на БНБ за 06.04.2017 г. е 2,28512 лв./1 GBP. Левовата равностойност на сумата е 5 040,43 лв. Св.Х. дава показания, че средствата за заплащане на цената на земеделските земи са осигурени от ищцата. Същите показания дава и св.К., която знае за средствата за една от закупените ниви, сделката за която е осъществена чрез агенцията за недвижими имоти, в която работи. свид. Л. сочи, че за работата му по строежа на къщата в с.Кукорево съпрузите са му плащали, след като С. Д. се е връщала от Англия. Тя присъствала при плащанията, като парите са му предавани на ръка от ответника,, който не е бил постоянно на строежа. Свидетелят не знае кой е заплащал цената на строителните материали. Част от материалите - дървени греди, подпори, е доставял бащата на ищцата с негово камионче. Идвал е да пуска и водата на строежа. Свидетелят сочи, че и ответникът е плащал за доставени материали.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№4161/28.10.2016 г.
С. К. Д. е упълномощила П. С. Д. да я представлява пред „ОББ"АД, като от нейно име и за нейна сметка има право да разполага, както намери за добре, със собствената й банкова сметка във валута „паунди" с посочен номер, като тегли и внася неограничено суми, нарежда суми по негова преценка, получава извлечения и подписва там, където е необходимо. Пълномощното е безсрочно, като е оттеглено със Заявление вх.№ 160-1068/29.05.2018 г. В.л. С.
Д. дава заключение, анализирайки приложените по делото заверени копия на Нареждане-разписка, извлечение от сметка и др., че П. Д. е изтеглил от банковата сметка на съпругата си суми в размер общо на 15204,99 GBP 5
/паунда/, равняващи се на 34 724,81 лв..
Няма спор, че в двора в с.Кукорево е построен и гараж, с разрешение за строеж от 27.06.2011 г. съгласно Констативен акт №1/14.09.2018 г. на Община „Тунджа", ползван към момента на проверката от административния орган като автосервиз, без да са издадени документи за въвеждане в експлоатация на гаража, поради което е забранено ползването му със Заповед № РД-07- 0925/19.09.2018 г. на кмета на общината. свид.****** сочи, че оборудването за сервиза, вкл. подемни машини е закупено със средства от ищцата и е разпродадено от ответника без нейно знание. По този повод е образувана преписка №858/2019 г. на ЯРП, по която е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. В преписката се намира и копие на Постановление от 12.02.2019 г. по пр.вх.№ 440/2019 г. на ЯРС, в което е цитирано изявление на П. Д., че съпругата му е участвала в закупуването на обзавеждането на помещението. Посочил е, че дейността в автосервиза е започнал през 2018 г.