Решение № 330 от 01.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20223100900255 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ.

Образувано е по молба на НИК-ВИ ООД, ЕИК 203293980, Варна, представлявано от управителя С. А. чрез упълномощения адв.В.С. от ВАК, с искане за откриване производство по несъстоятелност на дружеството поради настъпила през 2022г. неплатежоспособност.

В молбата се излага, че дружеството е в невъзможност да изпълни свои изискуеми търговски задължения, поради което е неплатежоспособно съгласно чл.607а от ТЗ. Твърди се, че състоянието на неплатежоспособност е проявено към 30.03.2022г. като считано от месец март 2021г. дружеството е преустановило търговската си дейност. Твърди се, че задълженията на дружеството възлизат на сумата от общо 87 215.73 лева, в които има и публични, и частноправни задължения както и такива към собствениците на капитала ФЛ.

Твърди се, че дружеството не разполага с никакви средства за покриване разноските в несъстоятелността, освен краткотрайни активи /суровини и материали/ на стойност от 1000 лева и др. вземания в размер на 5 000 лева.

Към молбата са приложени Уведомление до НАП за подаване на молба за откриване на производството; актуална справка за задълженията на дружеството към края на март 2022г. с посочени кредитори на дружеството; отчет за приходите и разходите за периода от януари 2022г. до март 2022г.; счетоводен баланс към 31.03.2022г., подписани от съставител и представляващ дружеството.

Съдът намира депозираната от молителя НИК –ВИ ООД молба за редовна. Същата е подадена от легитимирана страна по смисъла на чл.625 ТЗ, чрез редовно упълномощен 1 процесуален представител, в изискуемата форма и при спазване изискванията на чл.628 ТЗ.

В съдебно заседание молбата за откриване на производство по несъстоятелност на молителя НИК –ВИ ООД се поддържа чрез пълномощника адв.В.С..

Съдът, въз основа на изложените от молителя твърдения и доводи, събраните доказателства, включително по усмотрение на съда, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявена е за разглеждане молба на търговското дружество НИК-ВИ ООД, ЕИК 203293980, Варна, представлявано от управителя С. А. чрез упълномощения адв.В.С. от ВАК, за откриване производство по несъстоятелност на дружеството поради настъпила през 2022г. неплатежоспособност, на основание чл.625 и чл. 629, ал.1 от Търговския закон и чл.608 и чл.607а ТЗ.

В молбата се твърдят съществените за иницииране на производство по чл.625 ТЗ обстоятелства, а именно финансови затруднения на търговеца, считано от март 2021г., когато дружеството е спряло да упражнява дейност Твърди се, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност към 30.03.2022г., когато са съществували задължения в общ размер от 87 215.73 лева, от които 24 190.96 лева публични задължения и обективна невъзможност на дружеството да удовлетвори кредиторите си.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца, съответно последният да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

В случая, с оглед качеството на молителя на търговско дружество, е налице първата от посочените материални предпоставки за откриване на производството съгласно чл.1, ал.2 от ТЗ. Молбата е подадена от легитимирано лице, представляващо по силата на закона дружеството, чрез надлежно упълномощен адвокат с изрично пълномощно.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ установява презумпция, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Въз основа на извършена служебно справка по партидата на търговеца в Търговския 2 регистър на АВ, се установява че последният обявен от молителя ГФО е за 2020 година, поради което предвид подаване на молбата през 2022г., не е налице презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Не са подавани заявления за обявяване на следващи отчети на дружеството, които да са предмет на обработване.

Съгласно следваща презумпция по чл.603, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар."оборима презумция", като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но върху действителното състояние на търговеца и възможността му да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособност, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат текущите задължения. Молителят сам твърди, че е налице спиране на плащанията към март 2022г. и преустановяване на дейност една година преди това – през март 2021г. Това състояние на търговеца е предмет на установяване посредством допусната от съда служебно съдебно-счетоводна експертиза, която има за цел да изследва и посочи действителното икономическо и финансово състояние на молителя.

Съгласно чл.608, ал.4 ТЗ, търговецът е неплатежоспособен ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Тъй като настоящото производство е инициирано от молителя съдът намира тази презумпция за неприложима.

Съобразно твърденията в молбата по чл.625 ТЗ, молителят претендира откриване на производството по несъстоятелност единствено поради неплатежоспособност, поради което констатацията за наличие и на основание «свръхзадълженост» по смисъла на чл.607 и чл.742 ТЗ, не би се отразило по същество на произнасянето, макар да има косвено значение и за преценката на неплатежоспособността.

Съгласно постоянната съдебна практика, неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуеми парични задължения към кредиторите си. За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущи задължения към кредиторите си на база реалната ликвидност на активите. Според решение №71/30.04.2015г. по т.д.№4254/2013г. на ВКС, І т.о., от значение относно преценката за неплатежоспособността са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущи задължения на предприятието, тъй като именно с тях търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички 3 елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства). Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност да се приеме за установено, ако с тях не се покриват текущите му задължения. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В решение по т.д.№ 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за отразяване действителното финансово - икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, неговата реализируемост и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставяне на активи спрямо парични задължения, аналогично на разрешението в реш. № 71 по т. д. № 4254/2013г. на I т. о. на ВКС, следва да се съобрази действителната ликвидност на актива, при това с реалната му пазарна /а не балансова/ стойност. Недоказаност съществуването и/или ликвидността на съответен вид актив изключва съобразяването му при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие.

В молбата си молителят е посочил като активи само краткотрайни такива – суровини и материали на стойност от 1 000 лева както и вземания в размер на 5000 лева.

От постъпила справка на ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция, се установява, че длъжникът няма регистрирани ППС, настояща или бивша негова собственост. /на л.40/ Не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 1991г. до февруари 2022г. и в Агенция по вписванията, съгласно чл.45, б.а и б.в от Правилника за вписванията.

От постъпила справка на Централен регистър на особените залози към МПр на РБ /на л.54/ се установява, че не е налице вписване на дружеството – молител като залогодател, ползвател по договор за лизинг, купувач по договор за продажба на имущество със запазване на собствеността или лице, спрямо което е наложен запор.

Не са налице висящи изпълнителни дела срещу длъжника – молителя съгласно справка от КЧСИ.

От постъпили Б.и справки се установява, че наличните Б.и сметки в Банка ДСК ЕАД са били закрити най-късно през м.10.2021г. и най-рано към април 2020г.

От постъпила справка на НАП, ТД –Варна /на л.96/ се установява, че по отношение 4 на молителя е налице образувано изп.дело на публичен изпълнител №3150009610/2015г. по описа на ТД на НАП – Варна, за вземане в размер на общо 21 252.61 лева – главница и лихви, по което е наложен запор върху вземанията на дружеството –молител по три посочени Б.и сметки в ТБ ОБЩИНСКА БАНКА, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД. На съответните банки са изпратени запорни съобщения от август 2016г. Към справката е налице приложено и съобщение от Юробанк България АД за липса на авоари на молителя по посочената Б.а сметка.

От изслушаната по делото Счетоводна експертиза /на л.61 и сл./, която съдът цени като обективна, компетентна и пълна, се установява, че спрямо молителя са налице предпоставките по чл.608 ТЗ на неплатежоспособност.

Дружеството не е подавало ГДД за 2021г.; не е регистрирано по ЗДДС, спрямо него не са извършвани ревизии и няма издадени РА и РД за периода от 2014г. до изготвяне на заключението; няма наложени обезпечителни мерки по просрочени публични задължения; няма образувани и висящи изпълнителни дела. В заключението е посочена структурата на активите на длъжника за периода 31.12.2018г. до 40.04.2022г. – приложение №1, табл.-2 към ССЕ, откъдето е видно, че сумата на актива към 2022г. е 6 000 лева, а в края на 2021 – 5 000 лева. В табл.5 от заключението са показани показателите за ликвидност на молителя за периода 2018 – април 2022г. като видно от същите е: коефициентът за обща ликвидност показва, че ако се осребрят всички краткосрочни активи, ще се покрият 0.75 лева от всеки лев задължения към 31.12.2018г., а за 2022г. – едва 0.06 лева. Коеф.за бърза ликвидност показва, че ако се съберат вземанията с наличните парични средства ще се покрият към 2022г. отново 0.06 лева от всеки лев задължение. Коеф.за незабавна ликвидност сочи, че към април 2022г. наличните финансови активи и парични средства не достигат за покриване на каквато и да е част от задълженията. Съответно коеф.за абсолютна ликвидност е на същите изключително занижени стойности. Тези стойности са незадоволителни за дружеството още към 2018г. /вж.л.68/ В приложение №5 и №6 вещото лице Б. е онагледило вземанията и задълженията на молителя към свързани лица по данни от счетоводството му. Логично на това редуциране на активите на молителя, показателите за ликвидност се влошават още повече. /табл.6 по заключението/ Вещото лице сочи, че за целия изследван период 2018г. 2022г., показателите за финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателна величина поради отрицателната стойност на собствения капитал. Считано от 31.12.2019г. дружеството е отчитало отрицателен финансов резултат. Показателите за ликвидност са под препоръчителните за целия период и дружеството не може да покрива задълженията си.