Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15086 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68595/2024
Вид
Решение № 15086
Подписан
28.07.2026
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15086 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110168595 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

28.07.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На десети февруари

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и шеста година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 68595 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. В. С., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор ...., за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 1 280 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Граждански договор № ЕА-02-05 от 1

01.02.2024 г. и Анекс от 01.04.2024 г., сумата от 60,09 лв. – лихва за забава за периода от 18.07.2024 г. до 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 18.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че в периода от 01.02.2024 г. до 31.05.2024 г. е била страна по Граждански договор № ЕА-02-05 от 01.02.2024 г., сключен с ответника, като е предоставяла правни консултации и е изготвяла документи. С допълнително споразумение към договора от 01.02.2024 г. бил изменен срокът на договора и размера на дължимото възнаграждение, а с последващо допълнително споразумение бил намален срока на договора. Твърди, че на 07.06.2024 г. ищцата получила възнаграждение за месец май в размер на половината от договореното, независимо от стриктно изпълнените задължения по договора от нейна страна. Изпълнението на договора било прието от ответника без възражение. Поради неполучаване на пълния договорен размер на възнаграждението, ищцата отправила покана за плащане до ответника, получена от последния на 11.07.2024 г.

Твърди, че и до момента на предявяване на иска ответникът не платил дължимата сума от 1 280 лв. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции като основателни и доказани, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва изпълнение на задълженията по сключения между страните договор през месец май 2024 г., като твърди, че представеният от ищцата доклад не бил подписан и не получил входящ номер в деловодството на дружеството. Оспорва приемане на доклада. Също така твърди, че липсвали доказателства за изпълнение на възложената работа. Оспорва представения с исковата молба доклад. Не оспорва сключване на Граждански договор № ЕА-02-05 от 01.02.2024 г. с ищцата за периода от 01.02.2024 г. до 31.12.2024 г., но твърди, че било налице некачествено изпълнение на възложената работа, поради което към договора било сключено допълнително споразумение от 01.04.2024 г., по силата на което срокът на договора бил съкратен до 31.05.2024 г., като било намалено и възнаграждението. Твърди, че през месец май 2024 г. задачите на ищцата били възлагани по електронната поща, като изпълнението било извършвано със закъснение. Оспорва твърденията относно изпълнение на възложените задачи в срок. Сочи, че през месеците февруари, март и април на 2024 г. ищцата е представяла подписани доклади, приети от ответника, след което на ищцата било изплащано възнаграждение. Излага твърдения, че посочените като изпълнени задачи за месец май 2024 г. били отчетени като свършена работа през месец април 2024 г. Независимо от неизпълнение на възложената работа през месец май 2024 г. ответникът изплатил възнаграждение на ищцата. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 280 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения заверен препис от Договор № ЕА-02-05 от 01.02.2024 г., сключен между страните по делото, се установява, че ищцата се е задължила по възложение на ответното дружество да извършва правни консултации и действия, възникващи в процеса на 2 работата, срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2 799 лв., платимо до 15о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася и след приемане на месечен отчет за извършената работа, като договорът е сключен за срок до 31.12.2024 г. Видно от представения заверен препис от Допълнително споразумение от 01.04.2024 г. към Договор № ЕА-02-05 от 01.02.2024 г., е променен срока на договора – до 31.05.2024 г. и размера на възнаграждението от 2 500 лв. месечно.

От представената справка от Търговския регистър се установява, че „Еко антрацит“ ЕАД е търговско дружество, регистрирано по надлежния ред с предмет на дейност: организация на проектирането, изпълнението и контрола на дейностите по техническа ликвидация и консервация за обектите на въгледобивните дружества, включени в списък, утвърден от министъра на икономиката и обнародван във вестник „Държавен вестник“ , техническа и биологична рекултивация и поддържане на рекултивирани терени, почистване и опазване на повърхностни и подземни води, строителство, научноизследователска дейност, дейности, свързани с отстраняването на последствията върху околната среда в резултат на експлоатацията на мини, кариери и други рудодобивни дружества, мониторинг, като към предмета на дейност е посочена нормативната уредба във връзка с извършване на конкретните дейности.

От представения заверен препис от доклад от 30.05.2024 г., изготвен от ищцата, се установява, че в същия са описани извършените от ищцата действия през месец май 2024 г.

От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата се установява, че на 07.06.2024 г. е получила по банковата си сметка с наредител ответното дружество сумата от 1 220 лв. с основание: „плащане по ГД ЕА-02-05 2024 г.“

От представения заверен препис от покана, изпратена на 10.07.2024 г. от ищцата до ответника и получена от последния на 22.08.2024 г., се установява, че ищцата е поканила ответника да й заплати сумата от 1 280 лв., дължима по сключения между страните договор.

Като доказателства по делото са представени диплома за висше юридическо образование на ищцата и удостоверение за придобита правоспособност.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че между страните е била водена кореспонденция по електронната поща, както и че ищцата е изготвила доклади за месеците март, април и май 2024 г., които е предала на ответника.

От разпита на свидетелката Чомпалова се установява, че през 2019 г. е била консултант в Дирекция „Обществени поръчки“ към БНР, а ищцата била директор на правния отдел и имала граждански договор с „Еко антрацит“ ЕАД, а работата на ищцата била свързана с обществените поръчки на дружеството. Свидетелката установява, че ищцата трябвало да работи с платформата за обществени поръчки, за което помагала свидетелката.

Също така установява, че работата със системата била трудна и изисквала време. Ищцата следвало да пусне две обявления в системата за приключени поръчки – едната за рудник „Елшица“, а втората за рудник „Медет“, като имала и задача да направи справка и за обществените поръчки, възлагани от дружеството до 2024 г. Сочи, че обявленията се публикуват в системата и всяко обявление има дата, като по обявленията може да се направи справка дали са публикувани в срок. Установява, че срокът произтичал от работата в системата. Съдът възприема показанията на свидетелката като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По откритото производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване на авторството на електронната кореспонденция, представляваща писма, изпратени по електронната поща от процесуалния представител на ответното дружество Костадин Хараланов до ищцата, в хода на производството пред настоящата инстанция не се събраха доказателства, оборващи 3 авторството на посочените писма. Ето защо съдът намира за недоказано извършеното оспорване.

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен договор, който намира правното си основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Спори се относно размера на платеното възнаграждение и качественото изпълнение на възложената работа за месец май 2024 г. от ищцата.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата в изпълнение на възложената й работа е изготвила доклад за извършената от нея работа през месец май 2024 г. Не се спори, че именно в резултат на изготвения от ищцата доклад ответното дружество е заплатило част от договореното възнаграждение. Ето защо съдът не възприема доводите на ответника за липса на подаден доклад от ищцата в изпълнение на чл.

5, ал. 2 от сключения между страните договор.

Съгласно с чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на доверените възнаграждение само ако е уговорено. Съгласно чл. 5, ал. 1 от сключения между страните договор и чл. 2 от допълнителното споразумение от 01.04.2024 г. между страните е било договорено месечно възнаграждение в размер на 2 500 лв. Размерът на договореното възнаграждение е за един месец и никъде в договора размерът на месечното възнаграждение не е обвързан нито със срочно изпълнение на поставени задачи, нито с количеството им, а още по-малко с тяхното качество. Още повече в договора липсва клауза, която да предпоставя заплащане на договореното възнаграждение с качество на свършената работа, а липсва и посочено лице, което да осъществява контрол върху качеството на свършената работа. Липсват и критерии, формиращи качеството на свършената работа. По силата на чл.

288 от ЗЗД възложителят е разполагал с възможността да оттегли поръчката. По делото липсват данни в тази насока. Извършеното частично плащане на дължимото на ищцата възнаграждение е индиция, че ответникът е получил доклад, какъвто е представен от ищцата, и въз основа на доклад за месец май 2024 г. ответникът е платил част от дължимото възнаграждение за месец май 2024 г., като по делото не се спори за извършеното частично плащане. По делото липсват доказателства относно плащане на остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 1 280 лв. Ето защо исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирания остатък от дължимото възнаграждение за възложена работа, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Видно от чл. 5, ал. 2 от процесния договор възложителят следва да плати договореното възнаграждение до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Ето защо ответникът е изпаднал в забава на 16.06.2024 г. Доколкото лихва за забава се претендира за периода от 18.07.2024 г. до 18.11.2024 г., то претенцията се явява основателна. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя лихвата за забава върху главницата от 1 280 лв. в размер на 60,09 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за претендирания размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.