Определение № 803 от 13.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Ловеч, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500472 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба с вх.№ 4725/21.09.2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт Г. С.К. срещу Разпореждане № 1863/12.09.23 г., постановено по ч.гр.дело № 570 по описа за 2023 година на Тетевенския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Б. Е., ЕГН ********** от **** за неплатена главница в размер на 350,59 лв. и за неплатено договорно възнаграждение в размер на 42,99 лв, дължимо за периода от 10.11.22 г. до 10.04.23 г.

Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно, като изразява становище, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като цитира практика на ОС-Габрово и ОС-Варна. Счита, че съдът разполага само с правомощието да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза и поради което заповедният съд е превишил правата си, като е извършил преценка за валидност на договора за потребителки кредит. Намира, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на критериите в чл.143 от т.1до т.20 ЗЗП, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит, а освен това не е приложена правилно и разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП. По същество счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.

Смята, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания, подробно 1 са отразени всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, преди сключването му на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е налична цялата преддоговорна информация, фигурира и погасителен план, в него е посочена методиката на формирания ГЛП в случая 40,90%, ясно е посочен и ГПР-48,8% и дължимите от длъжника суми. Изразява становище по отношение на понятието добри нрави, като счита, че цитираният договор не им противоречи нито в частта с ГПР нито в частта досежно ГЛП. Не е нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че кредиторът не е дал невярна информация на потребителя. Счита, че не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране и е видно, че допълнителните услуги са извадени от ГПР по кредита и те са закупени по искане на клиента, а не се прилагат автоматично по всички договори. Цитира практика на РС в страната. Счита, че не неправилно съдът е извършил прихващане на всичко платено от оставащата неизплатена главница, тъй като съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни част не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника В. Б. Е. и да бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението вземания-главница и договорно възнаграждение.

Атакуваното разпореждане е получено по електронен път на 18.09.23 г, а жалбата е подадена на 21.09.23 г. т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано по подадено до Тетевенския районен съд заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника В. Б. Е. ЕГН ********** от **** за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № ********* от 16.05.2022 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, направил е 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Претендира вземане общо в размер на 820,19 лева, включващо: неплатена главница 350,59 лева; неплатено договорно възнаграждение – 42,99 лева за периода от 10.11.2022 г. до 10.04.23 г, неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 113,08 лева, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 212,75 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 25.11.22 г. непогасена лихва за забава- 45,85 лева за периода от 11.09.2022 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 10.04.2023 г, законна лихва в размер на 24,93 лева, дължима от 10.04.2023 г. до 27.07.2023 г., като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИППП. Към заявлението са приложени договорът с два анекса към него и обр. разписка.

Районният съд е оставил без движение заявлението като нередовно и е дал указания с разпореждане №1546/31.07.23 г. да приложи ОУ към договора.

2

С молба вх.№3894/8.08.23 г. тези указания са изпълнени.

ТРС е постановил Разпореждане № 1863/12.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 570/2023 г., като отхвърлил изцяло заявлението, като е изложил мотиви, че двете закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и такси за извънсъдебно събиране на вземания са нищожни поради заобикаляне на закона чл.19 ал.4 от ЗПК, като това са и неравноправни клаузи, като съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговори индивидуално, а в случая не са налице такива данни за индивидуално договорени клаузи.

Приема се че договорът за потребителски кредит е недействителен и нищожен. Позовава се на действието на чл.23 от ЗПК, като приема, че след като длъжникът е заплати 5 вноски от по 120,13 лв, т.е. 600,65 лв, то главницата по кредита е изплатена.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт ********* от 16.05.2022 година се установяват условията и параметрите на кредита. Заемната сума е 600 лева, срокът на договора е 11 месеца, размерът на погасителната вноска по кредита е 65,59 лева при ГПР 48.08%, ГЛП 40.90%, лихвен процент на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 721,53 лева. Възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е 210 лева, възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ е 390 лева , като размерът на вноските за допълнителните услуги е включен в погасителния план в общия размер на месечната вноска (120,13 лв.), заедно с месечната погасителна вноска по кредита или общо задължението възлиза на 1321,53 лв. Заявителят е посочил, че длъжникът е изплатил само 5 от вноските.

Частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстнция приема, че е сезирана с обжалване на разпореждане № 1863/12.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№570/23 г. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Освен това разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

3

Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на първата, досежно наличието на неравноправни клаузи в ДПК №**********/16.05.22 г. и това се възнагражденията за пакета допълнителни услуги и таксата по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Категорична е забраната в текста на чл.10а ал.2 от ЗПК да се събират такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито по своя смисъл са посочените в уточнителната молба приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

В договора чл.12 т.1 изрично е посочено, че се начислява обезщетение за забава ОЛП +10% върху размера на просроченото плащане т.е. върху цялата вноска, включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги., както и договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница. Освен това чисто сумарно твърденията на заявителя, че длъжникът е заплатил 5 бр. вноски, всяка от които по 120,13 лв. означава, че той е заплатил 600,65 лв. общо заедно с неравноправните клаузи. По този начин в това производство съдът не би могъл да установи размерът на задълженията досежно главницата и договорното възнаграждение, тъй като той е определен произволно и на база неравноправни клаузи.

Действително в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, но след като дължимите главница и възнаградителна лихва е с включени в общия размер на месечните погасителни вноски неравноправни клаузи, които длъжникът е заплащал, като това се твърди и от заявителят, то размерът на дължимото е различен от заявения и не може да бъде определен в настоящето производство, а евентуално това би станало в исковото производство.

По същите съображения, не би могъл да се преизчисли и размерът на лихвата за забава и законната лихва след настъпване на падежа, при положение, че длъжникът вече е заплатил 5 вноски, в които както вече се отбеляза по-горе са включени и сумите от неравноправните клаузи.

По изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС с тези, отразени в атакуваното разпореждане на РС- Тетевен, то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 1863/12.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№570/23 г., по описа на Тетевенски районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5