Решение № 120 от 14.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Казанлък, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510201436 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-000951/ 01.06.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Б. Т. Д., на основание член 53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,пр.2, чл.175,ал.1,т.5 и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, са били наложени административно наказаниеглоба общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. същият не се явява, но негов процесуален представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.

Депозира писмено становище.

При издаването на горното наказателно постановление началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел, че Б. Т. Д. на 01.04.2023г. в 22.30 часа в гр.Казанлък, по улица „Козлодуй“ южно от сградата на управление на „М+С Хидравлик“ до номер 68 в посока изток-запад е управлявала собствения си лек автомобил „Ровър“ с рег.№ СТ0881АК и поради неспазване на необходимата дистанция застигнала и блъснала отзад движещия се пред нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№СТ5724ВХ. Настъпило ПТП с 1 материални щети. Нарушителката не изпълнила задълженията си като участник в ПТП и напуснала местопроизшествието. Не носила контролен талон към СУМПС.

Актосъставителят квалифицирал нейната деятелност като осъществяване на нарушения по чл.23,ал.1, чл.123,ал.1,т.3 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетеляочевидец на нарушението С. М. С. и свидетеля, присъствал при съставянето на акта- полицейския служител Д. Н. Н.. Жалбоподателката отказала да подпише АУАН, без да посочи причина за това. Последната не възразила срещу констатациите в АУАН към момента на неговото съставяне и връчване, както и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че Б. Т. Д. е извършила деянията виновно, и е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че са нарушени чл.23, ал.1, чл.123, ал.1, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителката срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Като взе предвид установените факти съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/, поради което е процесуално допустима.

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление.

В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба.

В обжалваното наказателно постановление №23-0284-000951/ 01.06.2023г., 2 издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, точно са записани трите имена и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те, обстоятелствата, при които са осъществени, доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.

В с.з. свидетелят-очевидец на нарушението С. М. С. потвърди, че поради неспазване на дистанция автомобила на жалбоподателката действително е блъснал отзад движещия се пред нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ СТ5724ВХ, управляван от приятелката му Н. С. Н.. Настъпило ПТП с материални щети. Впоследствие водачът на лек автомобил „Ровър“ с рег.№ СТ0881АК не изпълнил задълженията си като участник в ПТП и напуснал мястото на последното. Казаното от С. напълно се потвърждава и от свидетелката Н.. Макар никой от двамата да не твърди, че е видял конкретно Д. да управлява собственото си МПС, съдът намира, че поради липсата на възражение срещу АУАН от страна на нарушителката, че не тя е управлявала автомобила си на процесните дата и място, се налага извода, че именно тя е сторила това. Предвид това и съдът възприема възражението на адвокат Ж. в тази посока за неоснователно и за опит същия да черпи права за доверителката си от нейното неправомерно поведение.

Поради изложеното настоящият състав кредитира показанията на свидетелите С. и Н. като логични, взаимно допълващи се, последователни и непротиворечиви. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у тези лица, както и други основания за подлагане на съмнение и критика на казаното от тях. В този контекст и имайки предвид факта, че същите са очевидци на извършване на нарушението, съдът приема за доказано обвинението, че на процесните дата и място Б. Т. Д., поради неспазване на необходимата дистанция застигнала и блъснала отзад движещия се пред нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ5724ВХ, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Нарушителката не изпълнила задълженията си като участник в ПТП и напуснала местопроизшествието. В този контекст намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да 3 потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушенията по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По отношение на административното обвинение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП следва да бъде отбелязано, че същото не беше доказано, тъй като нито един свидетел не потвърди липсата на контролния талон у Б. Т. Д. по време на управлението на МПС, а проверката за този документ е била осъществена доста след това, когато същата не е била в автомобила си.

От друга страна- цитираната норма междувременно претърпя промяна, като от същата отпадна задължението водачите на МПС-ва, при предприемане на движение, да носят у себе си контролния талон на автомобила(Държавен вестник бр.67 от 2023г. ). Това изменение на ЗДвП се явява по-благоприятен за дееца закон от този, който е бил в сила по време на извършване на деянието и дава основание на съда да отмени обжалваното наказателно постановление в коментираната част, на основание чл.2,ал.2 от НК.

При осъществяване на функцията си служебно да следи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не установи такива и поради това намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателката в жалбата му и в писменото му становище за наличието на подобни.

Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността размера на наложеното общо административно наказание да бъде намален, като определен за нарушения, осъществени за първи път от жалбоподателя, съдът намира,че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушенията по чл.23,ал.1 и чл.123,ал.1, т.3 от ЗДвП.

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че въззивника е извършил тези деяния.

В случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН.

Тази разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна- съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, с оглед на 4 липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Напротив- беше установено, че Б. Д. безцеремонно е напуснала мястото на причиненото от нея ПТП, макар да е била наясно, че е блъснала движещия се пред нея автомобил, тъй като удара е бил доста силен.

По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание.

Относно наказанията,наложени на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на съставите на административни нарушения по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянията са били квалифицирани от АНО.

В обобщение изводите на наказващия орган, за наличието на визираните в санкционния акт деяния по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници.

Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно потвърдената част на обжалваното наказателно постановление и размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно изразяване само на становище.

5

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0284-000951/ 01.06.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на Б. Т. Д. с ЕГН **********, от гр.Казанлък, ул.„Изгрев“ № 32, са наложени административни наказания- глоба общо в размер на 400/четиристотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, в частта му, касаеща административните обвинения по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и го ОТМЕНЯ в частта му, относно административното обвинение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Т. Д. с ЕГН **********, от гр.Казанлък, ул.„Изгрев“№32, да заплати по сметка на ОДМВР гр.Стара Загора, ЕИК 1290009952- BG30UNCR 76303100115626 оказаната й правна помощ от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 6