Решение № 640 от 31.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501525 по описа за 2022 година

С Решение № 1362 от 24.06.2022г., постановено по гр. дело № 1414/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на А. Г. Ж. против Прокуратурата на Република България, с който се иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на престъпление по прекратеното досъдебно производство № 506/2021 г. по описа на Пето РУ на ОДМВР - Бургас, прокурорска преписка № 14208/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване до окончателното изплащане на сумата.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.

Г. Ж., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявения иск да бъде уважен.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е 1 неправилно и е постановено в абсолютно противоречие с установената еднопосочна практика на българските съдилища, в това число и практиката на ВКС на РБ. Сочи се, че атакуваното решение страда от противоречия, тъй като съдът първоначално цитира практиката на ВКС на РБ, отнасяща се до употребения в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“, а впоследствие съдът посочва, че първоначалните действия по разследването, без последващо привличане на ищеца като обвиняем, не могат самостоятелно да съставляват обвинение в посочения смисъл и по този начин съдът аргументира извод за липса на предпоставката на отговорността по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и отхвърля предявения иск. В жалбата се посочва, че съдът се е ограничил с кратко изброяване на извършените в хода на досъдебното производство действия, като не е обсъдил обстоятелството, че всички тези действия са насочени против Ж. и уличават само и единствено него в извършване на престъпление и е изложил разсъждения относно формалните изисквания, на които трябва да отговаря актът, с който едно лице може да бъде привлечено в качеството на обвиняем. В жалбата се посочва, че от всички представени по делото доказателства се установява, че е било образувано и водено наказателно дело за престъпление против А. Ж. и всички действия, които са били извършени, както от полицейските служители по реда на ЗМВР, така и от органите на досъдебното производство са били насочени против А. Ж. и са уличавали само и единствено него в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – А. Г. Ж. не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Прокуратурата на Република България не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

2

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и претендира първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от А. Г. Ж. против Прокуратурата на Република България, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, претърпени вследствие на образуваното и водено против ищеца досъдебно производство № 338800506/2021г. по описа на V РПУ до приключването му с влязлото в сила Постановление от 13.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че на 09.10.2021г. около 23.00 часа, ищецът е управлявал собствения си лек автомобил – марка „Митцубиши“, модел „Паджеро Спорт“ с рег. № *** и е бил спрян за проверка от патрулиращи полицейски служители при ОД на МВР – Бургас, които първоначално са го проверили за наличие на алкохол с техническо средство и след като пробата е отчела отрицателен резултат са го тествали и за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, като апаратът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Ишецът в своята искова молба посочва, че е поискал да му бъде взета и кръвна проба, след което е бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ – Бургас, за да му бъде извършено лабораторното изследване, след което е бил арестуван и отведен от полицейските служители в сградата на V РУ – Бургас, където е престоял до 11.00 часа на следващия ден. В исковата молба се посочва, че на 10.10.2021г. със съставяне на акт от първото действие по 3 разследването, а именно – протокол за разпит е било образувано наказателно производство против самия него и му е била наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ и фактически му е била отнета възможността да управлява моторно превозно средство. В исковата молба се посочва, че по образуваното наказателно производство е назначена съдебна химикотоксикологична експертиза и от заключението по безспорен начин се е установило, че в предоставената от него кръвна проба няма съдържание на наркотични вещества или алкохол. Посочва се и обстоятелството, че с Постановление от 13.01.2022г., Районна прокуратура – Бургас е прекратила воденото срещу ищеца наказателно производство. В исковата молба се посочва, че в продължение на целия наказателен процес от образуването му до връчването му на препис от Постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура – Бургас, ищецът е изпитвал непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане, ситуацията е повлияла неприятно и на личния му живот, като се е отразила негативно върху отношенията с неговите близки, които са започнали да се държат пренебрежително към него. Посочва се, че цялата случка се е отразила изключително тежко на психичното му здраве и е изпаднал в депресия – станал изключително напрегнат и не е могъл да спи, започнал да излиза порядко и като цяло е ограничил своите социални контакти, за да не се налага да обяснява на всеки, че не е престъпник, вследствие на което за него са възникнали неимуществени вреди, чието обезщетение претендира в настоящото производство.

Ответната страна по предявения иск – Прокуратурата на Република България депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че между изложените от ищеца оплаквания и действията на Прокуратурата не се установена причинно-следствена връзка, а описаните вредоносни действия са осъществени изцяло и само от полицейски служители, които са упражнили своите правомощия по ЗМвР и НПК. В писмения отговор се посочва, че ищецът А. Ж. не е бил привлечен в качеството му на обвиняем и не му е налагана мярка за неотклонение, а единственото процесуално действие от страна на Прокуратурата се е изразило в прекратяване на наказателното производство, което действие е в полза на ищеца и няма увреждащ характер.

4

Предявеният иск обосновава правното основание на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В отговора на исковата молба – алтернативно се отправя искане в случай, че съдът счете предявеният иск за основателен, то да се намали размера на претендираното обезщетение, тъй като е неадекватно на твърдените вреди и социално-икономическите реалности в страната и не е в съответствие с принципа за справедливост, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е посочил, че в рамките на образуваното наказателно производство не са били извършени каквито и да е процесуално-следствени действия по наказателно преследване спрямо ищеца – тоест – такива, свързани с упражняване на процесуална принуда спрямо него, нито такива с негово участие, протоколите, от които да имат съдържанието по чл. 219, ал. 2 от НПК и да са му били предявени. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че тези първоначални действия по разследването, без последващо привличане на ищеца като обвиняем, не могат самостоятелно да съставляват обвинение и съдът приема, че ищецът не е бил обвинен в извършване на престъпление макар и досъдебното производство да е било прекратено, то това не е основание той да търси обезщетение по реда на специалния закон.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата 5 инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ГПК Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на дата - 09.10.2021г. около 23.00 часа, ищецът е управлявал собствения си лек автомобил – марка „Митцубиши“, модел „Паджеро Спорт“ с рег. № *** и е бил спрян за проверка от патрулиращи полицейски служители при ОД на МВР – Бургас, които са го проверили за наличие на алкохол с техническо средство и пробата е отчела отрицателен резултат. По делото не се спори, а от представените доказателства се установява и обстоятелството, че А. Г. Ж. впоследствие е тестван и за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, като апаратът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е отправил искане да му бъде взета и кръвна проба и след като е отведен, за да му бъде взета такава проба е бил арестуван и отведен от полицейските служители в сградата на V РУ – Бургас, където е престоял до 11.00 часа на следващия ден.

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на 10.10.2021г. е образувано и досъдебно производство по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на акта, удостоверяващ извършването на първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел, за това, че на 09.10.2021г. около 23.35 часа в гр. Бургас, по ул. „24 Черноморски пехотен полк“ до блок 15, с посока движение към булевард „Демокрация“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил – марка Мицубиши, модел Паджеро Спорт с рег. № ***. За започнатото досъдебно производство на основание чл. 356, ал. 2 от НПК е била уведомена Районна прокуратура Бургас на 11.10.2021г., след което с Постановление от 6

Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/328a9fb7-c8e7-4fc9-a590-19c00c4317ef