Решение № 20744 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20744 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110107528 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството се развива след изпращане на делото от СГС за разглеждане от друг състав на СРС.

С Решение *****г. постановено по *****г. по описа на СГС, ГО, III-В състав, влязло в сила на 20.01.2025г., е обезсилено Решение ***** от 15.05.2023г., постановено по ГД.№ 15400/2021г. по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав, и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС, затова е образувано настоящото ГД№ 7528/2025 г. по описа на СРС, 163ти състав.

Производството по ГД№ 15400/2021 г по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав, е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ и уточнителни молби /УМ/ от ищец ******** срещу ответник ********, с предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 ЗЗД.

С решението на СГС е указано делото да бъде продължено от стадия по изготвяне на доклад по делото по чл.146 вр.чл.140 ГПК. В изпълнение на дадените указания с Определение №30102/15.07.2025г. СРС 163-ти състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, като преди това с Разпореждане №39394/06.03.2025г. е предоставил възможност на ищеца да уточни твърденията си по отношение на предявен иск и основанията въз основа, на които го предявява, като конкретизира необходимото с оглед постановеното решение от СГС.

ИЩЕЦЪТ предявява иск, като първоначално моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв., предявен като частичен от общата сума от 5000 лв., представляваща платени без основание суми (при липса на договорно правоотношение между цедента по договора за цесия и ответното дружество) от **********, ЕГН **********, на ответника в периода от 01.12.2015 г. до 26.02.2020 г., което 1 вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждането на разноски при уважаване на иск.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В ИМ и УМ вх.№ 25075168/28.04.2021 г. ищецът навежда твърдения, че между него, в качеството му на цесионер и **********, ЕГН ********** от гр. Троян, в качеството му на цедент, е бил сключен Договор за вземания от финансови институции (договор за цесия) от 26.02.2020г., с който му били прехвърлени вземания в размер на 5000 лв., произтичащи от неоснователно обогатяване, възникнали в периода от 01.01.2015 г. до дата на сключване на договора. Твърди, че ********** в периода от 01.01.2015 г. до 26.02.2020 г. е платил на ответника „******* сума в общ размер на 5000 лв. без основание, при липса на сключен договор и без да се основава на неравноправни клаузи от договори за кредит или на недействителни договори за кредит, т.е. поради грешка. Вземанията за посочената сума заедно с всички принадлежности били цедирани в полза на ищеца с посочения договор.

Твърди, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника, връчено на 08.05.2020 г., за което бил надлежно упълномощен от цедента.

С уточняваща молба /УМ/ с вх.№ 115086/01.04.2025г. ищецът поддържа искането си за увеличение размера на иска на сумата от 696,45лв. по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК, като моли същият да се счита като предявен в пълен размер, т.е. отпада предявяването при частичност.

Сочи, че претендираната сума е била осчетоводена от ответника по Договор за потребителски кредит/ДПК/ № 3023042933 от 25.08.2017г. и представлява сбор от следните суми – 443,91лв. осчетоводена като такса за допълнителна услуга, и 252,54лв. осчетоводена като такса за предсрочно погасяване (същата е начислена и платена в сума от 280,86лв.).

Въвежда твърдения, че ДПК е изцяло недействителен /главно основание на предявен иск/, евентуално твърди, че клаузите, на които се основават плащанията, са нищожни /първо евентуално основание на предявен иск/, и ако не се уважат предходните две то в евентуалност /второ в евентуалност основание на предявен иск/ – че сумите са платени поради грешка. Поддържа, че и в трите случая искът следва да е един, но с три отделни основания. Твърди, че между ********** и ответното дружество бил сключен ДПК № 3023042933 от 25.08.2017г., по силата на който била предоставена в заем сумата от 3000лв. срещу възнаградителна лихва в размер на 1451,04лв., както и пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждението от 1451,04лв. За предсрочно погасяване по кредита била събрана такса от 280,86лв.

С оглед изложеното в УМ с вх. № 115086/01.04.2025г. ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 696,45 лева/лв./, представляваща платена при начална липса на основание от **********, ЕГН **********, на ответника в периода от 01.12.2015г. до 26.02.2020г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020г. до окончателното й изплащане.

Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Счита също, че въпреки двукратните указания на съда ищецът все още не е индивидуализирал вземането си, което твърди да има срещу ответника. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност на заявените претенции, като се сочи, че между ответното дружество и което и да е от лицата, индивидуализирани в исковата молба не е налична облигационна връзка, която да е източник на вземане срещу ответника. На следващо място, се твърди, че договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като не 2 е имал годен предмет. В приложения към ИМ Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020г. не е индивидуализирано конкретното вземане, което се прехвърля от цедента на цесионера, респ. се претендира от последния в настоящото производство, а е посочено общо като съвкупност от вземания цитирам: „прехвърля всички свои вземания, дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора, възникнали в периода от 01.01.2015г. до датата на сключване на този договор“, т.е. без индивидуализация на основанието и размера на конкретното вземане, което води до извод, че сключения между ищеца и цедента ********** е недействителен на осн. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. На следващо място, ответника оспорва действителността на представения договор за цесия, тъй като оспорва вземането, което се прехвърля с него да е съществувало към момента на прехвърлянето и то в претендираните размери. Оспорва, че са извършвани плащания от цедента ********** в посочения период, възлизащи в размер на процесната сума, евентуално претендира, че плащанията са извършени въз основа на сключен договор.

Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От друга страна, доколкото договорът за цесия не е приложен в цялост към ИМ, ответника счита, че в липсващите страници е възможно да има уговорени клаузи, които да отлагат действието на договора или да обосновават извод за настъпило прекратително условие или симулативност, като с оглед и преценка за процесуалната легитимация на ищеца, ответникът моли съда да задължи ищеца да представи договора за цесия в неговата цялост. Ответникът оспорва също договорите за цесия да са подписани от индивидуализираните в тях цеденти /в конкретния случай от лицето **********/ както и че няма доказателства за връзката между подписалият договора за цесия А.С и ищцовото дружество и доколкото първият може да ангажира отговорността на втория, поради което оспорва цесията да му е надлежно съобщена.

Поради всички изложени съображения ответникът моли съда да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, евентуално да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски по делото.

В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа ИМ и всички УМ, подадени във връзка с производството до този момент. Оспорва възраженията на ответника, направени с ОИМ. Прави възражение за размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети всички доказателства, събрани по ГД№ 15400/2021г. по описа на СРС, 2 ГО, 164-ти състав.

Страните не са представили допълнителни писмени доказателства след насрочване на делото за о.с.з. за 17.10.2025г., нито са направили искания към съда за събиране на допълнителни доказателства в хода на настоящото разглеждане на спора от 163-ти състав.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани в рамките на настоящото производство пред 163-ти състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът предвид твърденията и наведените възражения, намира че спорното в производството е обусловено от наличието на следните предпоставки (юридически факти):

1. Наличието на валиден договор за цесия;

2. Цедентът да е предал на ответника претендираната сума;

3. Липсата на валидно правно основание за престиране на имущественото благо, предмет 3 на делото.

Доколкото ответникът е оспорил действителността на процесния договор за цесия Договор за вземания от финансови институции от 26.02.2020г., въз основа на който ищецът черпи твърдените от него права в настоящото производство, съдът следва, на първо място, да се произнесе във връзка с валидността на този договор, и едва след това да разгледа исковата претенция за неоснователно обогатяване въз основа на трите наведени отделни основания.

1/ По отношение на действителността на Договора за вземания от финансови институции от 26.02.2020г. /договор за цесия/.:

В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, доколкото кредитор по вземането става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил своето вземане. По този начин се осъществява промяна в облигационната връзка между кредитор и длъжник.

Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т.е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - чл.99, ал.2 ЗЗД. По отношение на длъжника договорът за цесия няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл.99, ал.4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е Решение № 160/04.07.2018 г. по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, и Решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО/.

За да породи договорът за цесия своите правни последици, достатъчно е прехвърленото вземане да е индивидуализирано по основание и размер. Прехвърлянето на право, което не е изискуемо, е действително, съответно настъпването на изискуемостта не обуславя годността на вземането да бъде предмет на договор за цесия. Не съставлява пречка за прехвърлянето на това вземане и съществуващ спор между кредитора и длъжника относно действителния размер или изискуемостта на вземането.