Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 589 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1106/2026
Вид
Решение № 589
Подписан
25.06.2026
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.15, ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 55а, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59, ал.5, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120201106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „СЕНТРАЛ ПАРК БУРГАС“ ЕООД, ЕИК:

201403853, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2А, представлявано от З. Г. С. - управител, чрез адв. Н. Д. Г., против Наказателно постановление №880853-F875106/23.03.2026г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за дружеството - жалбоподател, редовно уведомено, се явява адв. Н. Г., която поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Карабелева, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2026г. в 16:17 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - фитнес клуб, находящ се в гр.Бургас, ул.“Сердика“ №2А, ет.3, стопанисван от „СЕНТРАЛ ПАРК БУРГАС“ ЕООД с ЕИК: 201403853. Във връзка със същата е бил съставен Протокол за извършена проверка cep. АА №0052292/18.02.2026г. на 1 основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените.

В хода на проверката е събрана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 18.02.2026г. по приложен ценоразпис. От монтираното въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещ към момента на проверката, фискално устройство модел „DATECS FP 700 MX“, с индивидуален номер DT989929 и ИН на ФП 02989929 са изискани и представени справки „КЛЕН“ за дните : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 18.02.2026г.

В хода на проверката е изискана и информация за продажните цени на определени услуги. На 18.02.2026 г. от органа по приходите е изпратен имейл с приложени в него таблица с искане до електронен имейл ([email protected]), посочен по време на проверката от присъствалата С. Щ. - рецепционистка и посочен в информационните масиви на Национална агенция за приходите (НАП), обслужван от дружеството „СЕНТРАЛ ПАРК БУРГАС“ ЕООД с ЕИК 201403853 , с адрес по чл. 8 от ДОПК - гр. Бургас, ул. „Сердика" №2А, ет.3 стопанисващ Търговски обект фитнес клуб. В поканата подробно е описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на посочените услуги по ценоразпис, като същата се представи за дати - 11.08.2025 г.; 11.10.2025 г.; 18.02.2026г.

На 18.02.2026 г. органи по приходите извършили посещение на търговския обект фитнес клуб, находящ се в гр.Бургас, ул. „Сердика“ №2А, ет.3, където била връчена и подписана, изпратената в имейла покана на представител на проверяваното дружество и допълнително от ОП са дадени разяснения относно изискванията към попълване на таблицата. За извършените действия е съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0052292 / 18.02.2026 г.

В електронен вид на електронен адрес на ОП е предоставена таблицата в Excel формат, относно услугите и цените им към дата 11.08.2025 г., 11.10 2025 г. и към дата 18.02.2026 г. Изисканите от лицето данни са получени в изискуемият срок. При анализа на данните е установена със 51,94 % повишена цена към дата 18.02.2026 г., спрямо 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г., на два броя услуги, както следва:

- Петнадесет посещения цената на предлаганата услуга - към 11.08.2025г. е 85,00лв., а за 11.10.2025г. и 18.02.2026г. е 53,00 евро/103,66 лв. Увеличението е с 85,00 лв./ 53,00 евро или 21,95 % и е възприето от АНО за необосновано от обективни икономически фактори.

- Тридесет посещения- към 11.08.2025г. е 120,00лв/61,35евро, и за 11.10.2025г. а 18.02.2026г. е 89,00 евро/174,07лв. Увеличението е с 174,07лв/ 89,00 евро или 45,06 % и е възприето от АНО за необосновано от обективни икономически фактори.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025г. и приключва на 8 август 2026г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025г. до 8 август 2026г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на цената на две от предлаганите услуги - петнадесет или тридесет посещения на обекта, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените.

3

При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Нещо повече, в НП е изрично посочено, а и актосъставителят поясни в съдебно заседание, че преценка от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица в Exel формат. Така посочената „таблица“ обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. Прави впечатление също така, че макар от дружеството да са представени писмени доказателства за повишаване на разходите на същото за режийни, консумативи, ток и наем, в НП същите не се конментират и не се обосновава, защо се приема, че промяната в тези разходи на търговеца не съставлява обективни икономически фактори, обосновавщи промяна в цената на предлаганата услуга. АНО е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автомтично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай например режийните разходи на търговеца за м.08.2025г. са били 2 410,90 лева, а през м.01.2026г. – 7 067,63лв. Токът през м.10.2025г. е бил 991,86 лева, а през м.01.2026г. – 1422,72 лева т.е. наблюдава се почти двойно увеличаване в разходите на търговеца, което съвсем закономерно е отразено и в цената на предлаганата от него услуга. В тази връзка съдът кредитира с доверие и показанията на свидетеля Николов, който заяви в съдебно заседание, че търговецът дори работи на загуба, а цените са върнати на старите им нива с оглед констатациите в хода на проверката.

С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлагания продукт, БРС счете, че НП следва да се отмени. В тази връзка следва да се изтъкне още веднъж, че липсата на прецизно законодателство и въвеждането на ясни критерии за извършване на преценка по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, в никакъв случай не следва влияе негативно на правата на гражданите и на бизнеса. Действително, видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (№ 51-502-01-36 от 21.07.2025 г., 51во НС), законодателят е направил опит да се прецезира понятието „обективни икономически 4 фактори“ с цел улесняване на спазването на изискванията от търговците и по-ефективно прилагане на контролните правомощия от компетентните органи. Предвид липсата на яснота относно прилаганите критерии от НАП, КЗП и КЗК в тази връзка обаче, не се е достигнало до постигане на целения резултат.

Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се отменя.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателя, който е приложил на л.76 от делото договор за правна защита и съдействие, видно от който размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е 300 евро. С оглед изложеното, предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на АНО и конкретната фактическа и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски именно в посочения размер.