Определение № 433 от 25.06.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Монтана, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500291 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 278, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., срещу Определение № 795 от 02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1361/2025 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 1-ви състав, с което производството по това гражданско дело е спряно до посочване от ищеца на наследници на починалия ответник.

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Изразява се разбирането, че при смърт на ответника, какъвто бил и настоящият случай, не ищецът, а съдът следвало да предприеме действия по издирване на наследниците му, респ. служебно да ги конституира и да продължи хода на делото. Сочи се, че изпълнението на дадените от районния съд указания за посочване на наследници и техните адреси е невъзможно. Последното се аргументира с това, че ищецът е частно дружество, което няма достъп до съответните регистри. Настоява се, че за него не съществувал ред, по който да се снабди с удостоверение за наследници и се счита, че това задължение се прехвърля на съда, който разполагал с такъв достъп.

Въз основа на така изложеното от частния жалбоподател се прави искане съдът да отмени определението за спиране и делото да бъде върнато 1 на районния съд за служебно конституиране на наследниците на починалия ответник и за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена по пощата на 16.06.2025 г. (видно от доказателството намиращо се на л. 4 от делото), т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 12.06.2025 г. видно от разписка намираща се на гърба на л. 19 от първоинстанционното дело), от процесуално легитимирана страна-ищец в исковото производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (л. 3 от делото), при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Окръжен съд-гр. Монтана, след запознаване със съдържанието на исковата молба, приложенията към нея, предхождащото я заповедно производство, постановения от съда процесуален акт и изложеното в частната жалба, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано на 05.02.2025 г. по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „Е.“ ЕАД, в качеството му на заявител и кредитор, срещу В.Г.П., в качеството му на длъжник, за вземания за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, и мораторна лихва, начислени по три броя фактури. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 187 от 06.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова на 07.05.2025 г. е постановено разпореждане, с което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск за вземанията по издадената заповед, получено от него на 15.05.2025 г.

Исковото производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано на 2

28.05.2025 г. въз основа на подадена по пощата на 27.05.2025 г., т. е. в законоустановения по чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, искова молба от „Е.“ ЕАД, в качеството му на ищец, срещу В.Г.П., в качеството му на ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Непосредствено след подаването й, при проверка на допустимостта на иска, районният съд е установил, че ответникът е починал на 02.05.2025 г.

(л. 15 от първоинстанционното дело). Тази констатация и съобразяването, че исковото производство е продължение на заповедното, го е мотивирала да постанови обжалваното определение, с което производството е спряно до посочване от ищеца на наследници и техните адреси на починалия ответник в шестмесечен срок. Изрично са указани и негативните последици за ищеца от непредприемане на тези действия, а именно-прекратяване на производството.

При така времево изброените факти, следва, че ответникът е починал преди предявяване на иска, но след издаване на заповедта за изпълнение.

Правната квалификация на предявения иск е такава по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съгласно който искът за съществуване на вземанията се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. от 05.02.2025 г. E r g o тази разпоредба установява изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК, че моментът на предявяване на иска съвпада с момента на подаване на исковата молба. Затова, предвид особеността на момента, от когато този специален установителен иск се счита за предявен и изложените общо теоретични постановки в точка втора от мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г., по тълк. д. № 1/2017 г., на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че в случая е възникнало валидно процесуално правоотношение, тъй като страната е починала след предявяване на иска.

При това положение, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът трябва да спре производството по делото. Кой следва, по време на спряното производство, да предприеме действия по издирване на наследниците на починалата главна страна зависи от качеството, което тя е имала до този момент. При смърт на ищеца съдът е този, който има законово задължение служебно да установи неговите правоприемници (чл. 230, ал. 1 от ГПК). При 3 смърт на ответника обаче ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщаване на спирането да посочи неговите правоприемници и адресите им, като при неизпълнение производството се прекратява (чл. 230, ал. 2 от ГПК).

Определянето това задължение да бъде изпълнено от ищеца е свързано с обстоятелството, че в едно исково производство ответникът се посочва от ищеца. E r g o съвсем логично законодателят е предвидил при смърт на ответника именно ищецът да е този, който трябва да посочи правоприемниците на ответника и да представи доказателства за установяването му. Това задължение на ищеца е посочено и в гражданскопроцесуалната теория (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 482).

Производството по гражданското дело следва да се възобнови, когато отпадне пречката за спирането му. В случая тя ще отпадне едва след посочване от ищеца на правоприемници на ответника. В абзац ІІ на т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, изрично е указано, че при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска (какъвто е и настоящият случай), правоприемниците участват в делото на основание чл. 227 от ГПК. Въз основа на тази разпоредба посочените от ищеца правоприемници ще бъдат конституират в процесуалното качество на ответник, каквото е имал техният праводател, и производството ще продължи с тяхно участие.

Ето защо, след изяснява на това какви точно действия, от кого и в каква последователност те следва да бъдат предприети, при смърт на ответника, в противоречие с разпоредбите на закона се явява разбирането на ищеца-частен жалбоподател, че съдът служебно следва да издири неговите наследници и да ги конституира в това негово процесуално качество.

В допълнение въззивният съд намира за необходимо да посочи, че неправилно в частната жалба се излага, че ищецът е ограничен да изпълни указанията на районния съд за снабдяване с удостоверение за наследници на починалия длъжник. Удостоверението за наследници е официален документ, който се издава от съответната община. В съдебно производство, тогава, когато страна не разполага с официален документ от значение за делото, 4 съгласно разпоредбата на чл. 186 от ГПК, тя има възможност да направи искане от съда да й бъде издадено съдебно удостоверение. Въз основа на последното тя ще може да се снабди с необходимия официален документ. До такива изводи е стигнал и ищецът, тъй като непосредствено след подаване на частната жалба, с молба с вх. № 7537 от 16.06.2025 г. до районния съд, е поискал издаването на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с удостоверение на наследници на починалия ответник. По този начин той ще може успешно да изпълни указанията на районния съд за посочване на наследници на починалия длъжник и едва след това производството може да продължи.

Въз основа на изложеното, в конкретния случай, районният съд е действал изцяло в съответствие с процесуалните правила, поради което постановеният от него акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Настоящият съдебен акт, с оглед цената на иска, не подлежи на касационно обжалване, тъй като определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото макар и временно, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не би подлежало на касационно такова (по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 4 от ГПК).

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 795 от 02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1361/2025 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 1-ви състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5