Решение № 404 от 30.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Перник, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. П.

Членове:

КРИСТИАН Б. П.

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500499 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 897/29.05.2023 г. от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Р. Б. срещу Решение № 79/22.05.2023 г. по гр.д. № 411 по описа за 2022 г. на РС-Брезник, в частта, с която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., жк. „С.“ бл. **, ет. **, ап. **, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от образуваното срещу ищеца наказателно производство по ДП № 5/2021 г. по описа на РУ Трън, пр. пр. № 3736/2020 г. по описа на РП-Перник, по което е образувано НОХД № 16/2021 г. по описа на РС-Трън, по което с присъда от 26.11.2021 г. е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане на присъдата в сила – 18.05.2022 г., до окончателното й изпащане.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са съобразени и отчетени обстоятелствата от значение за основателността и справедливостта на обезщетението. Навежда доводи, че от съдебно-психиатричната експертиза може да се направи извод, че негативните преживявания са започнали след внасяне на делото в съда, но прокуратурата може да носи отговорност единствено за периода от повдигане на обвинението до съдебната фаза на процеса. Сочи, че спрямо обвиняемия не е била взимана мярка за процесуална принуда задържане за 72 часа, не е бил ограничен във възможността да се придвижва, да контактува и да води работите си. Излага, 1 че прокуратурата не е направила официално изявление до медиите във връзка с повдигнатото обвинение, както и че производството е приключило в разумен срок и ищецът не е търпял вреди над обичайните. По изложените съображения се моли решението да бъде отменено или изменено в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, със съответстващите на това последици за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата - С. И. Ц., не е изразил становище.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 1015/15.06.2023 г. от С. И. Ц. чрез адв. Т. срещу Решение № 79/22.05.2023 г. по гр.д. № 411/2023 г. по описа на РС-Брезник, в частта, с която предявеният от С. И. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 3 000,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000,00 лв. като неоснователен.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че поради неправилна оценка на доказателствата съдът е приел, че в случая са претърпени обичайни неимуществени вреди от наказателната репресия, тъй като спрямо невиновно лице изобщо не е следвало да се прилага такава. Навежда доводи, че от СПЕ по делото е установено, че воденото наказателно производство е довело до нарушение на психичното състояние на ищеца, изразяващо се в развитие на психично разстройство - разстройство в адаптацията.

Излага, че в медийното пространство са публикувани статии, от които в очите на обществото ищецът е приет като престъпник. С оглед установените по делото вреди и икономическата обстановка в страната, счита, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципна за справедливост. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, в съответствие с което да бъдат присъдени и адвокатските хонорари на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата - Прокуратурата на Република България, не е изразила становище.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само на поддържаните основания.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ДП № 5/2021 г. на РУ гр. Трън се установява, че е образувано въз основа на постановление на прокурор от РП-Перник от 15.01.2021 г. за престъпление по чл.

194, ал. 1 НК по повод сигнал от В. Т. В., че по време на жътва на слънчоглед водач на товарен автомобил е прибрал част от продукцията, която е превозвал.

2

С постановление за привличане на обвиняем от 17.02.2021 г. ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, като постановлението му е предявено в присъствието на неговия защитник – адв. Г. Т. С постановлението не е взета мярка за неотклонение.

На 25.02.2021 г. ищецът е разпитан като обвиняем. На 01.02.2021 г., 09.02.2021 г., 10.02.2021 г., 26.02.2021 г., 06.03.2021 г., 10.03.2021 г. са извършени разпити на свидетели, на 26.02.2021 г. е съставен протокол за доброволно предаване на ксерокопие н актуално състояние на ЕТ “Кентон“ от В. Т. В., с постановление от 10.02.2021 г. е назначена съдебнооценителна експертиза, на 25.02.2021 г. разследването е предявено на обвиняемия в присъствието на неговия защитник. Изискана е справка за съдимост на обвиняемия, видно от която същият е неосъждан. След произнасяне на наблюдаващия прокурор по исканията на обвиняемия и защитника му разследването им е предявено отново на 11.03.2021 г.

От приложеното НОХД № 16/2021 г. на Районен съд – Трън се установява, че на 19.03.2021 г. е внесен обвинителен акт, с който на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Пред първата инстанция са проведени общо девет открити съдебни заседание, като първото съдебно заседание е отложено по молба на пострадалия да бъде представляван от конкретен процесуален представител, едно съдебно заседание е отложено поради невъзможност за явяване на подсъдимия по здравословни причини, а останалите съдебни заседания са отлагани за събиране на допуснатите доказателства. Съдът се е произнесъл с оправдателна присъда на 26.11.2021 г., с която подсъдимит е признат за невиновен в това, че на 24.10.2020 г. в землището на с. С., общ. Т., чрез използване на МПС – товарен автомобил, марка „Ивеко“ с рег. № РК ****, е отнел чужди движими вещи – 4 /четири/ тона семена слънчоглед на обща стойност 2680,00 лв. от владението на В. Т. В., живущ в с. Веселиново, общ. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Присъдата е протестирана от РП-Перник, въз основа на което на 04.02.2022 г. е образувано ВНОХД № 43/2022 г. на ПОС. Производството пред въззивната инстанция е приключило в рамките на едно съдебно заседание, като въззивният съд е постановил решение на 18.05.2022 г., с която е изменил първоинстанционната осъдителна присъда като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е установил, че наказателното производство, в двете му фази-досъдебна и съдебна фаза е продължило от 15.01.2021 г., когато е било образувано досъдебното производство, и е приключило на 18.05.2022 г. с влязло в сила решение на Окръжен съд - Перник, като съдебната фаза е преминала на две инстанции - първа и въззивна инстанция. Като се съобрази, че ищецът е привлечен като обвиняем на 17.02.2021 г., следва, че наказателното преследване срещу него е продължило една години и три месеца.

Приети са по делото заверени копия от публикации в интернет медии – „Infomreja“, „Мироглед“, „Глашатай“, „ PernikNews”, съдържащи текст „62-годишен мъж от С. ще отговаря за кражба на 4 тона слънчоглед в гр. Т. от селскостопански производител“, „столичанин ще отговаря за кражба“.

Съгласно етапна епикриза от 19.07.2022 г. от д-р Е. на ищеца поставена диагноза разстройство в адаптацията, остра стресова реакция; отразено е обективно състояние: ало авто всестранно ориентиран, психомоторно силно напрегнат, потиснато настроение, хипобулия, загуба на удоволствено изживяване, натрапливи мисли свързани със стресовата ситуация, тежко нарушен сън, гадене, замайване, хипомнезия, хипопросексия. Назначена е терапия ефектин – покачване до 150 мг сутрин, хедонин – 100 мг половин или 1 таб. вечер, 3 селеногин – 1 сутрин. Не е назначена консултация.

В производството по делото е прието заключение на вещото лице Крумов по допусната съдено-психиатрична експертиза. Вещото лице посочва, че психичния статус на ищеца е психомоторно спокоен, долавя се леко вътрешно напрежение при разказ за преживяванията му вследствие на воденото срещу него наказателно производство. При анализа на резултатите от проведения психиатричен преглед и данните от представените материали, вещото лице приема, че от психиатрична гледна точка при ищеца за периода от няколко месеца преди и няколко месеца след датата на издаване на етапната епикриза /19.07.2022 г./ е била налице изявена клиничната картина на Разстройство в адаптацията. Описаните в етапната епикриза симптоми и приемът на предписаната терапия за период от около три месеца е показателна за подобен род психични разстройства. Становището на вещото лице е, че другата поставена диагноза в етапната епикриза – остра стресова реакция, е неправилно поставена, тъй като такъв вид психично разстройство се развива при преживяване на внезапни, извънредно тежки, катастрофални и животозастрашаващи събития, каквито при него не са били налице към момента на пергледа, а вероятно към предходния времеви период. Продължаването на симптомите на това психическо състояние след оневиняването вещото лице обяснява с факта, че е било нужно време от началото на съдебното преследване понасяните психически натоварвания да предизвикат възникването на разстройството, но след отпадането на причината за възникването на разстройството също е нужен период от време, за да отзвучат симптомите. Според вещото лице обстоятелството, че към момента на прегледа /13.02.2023 г./ ищецьт приема медикамента Д.

0,5 мг по 1 или 2 таблетки дневно, говори, че симптомите на психическото състояние не са отзвучали напълно. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че към момента на прегледа ищецът имал остатъчни симптоми, но нещата са на отзвучаване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, че за няколко месеца около датата на прегледа, от който е представена етапна епикриза /19.07.2022 г./, при ищеца е било изявено клиничното състояние на разстройство в адаптацията. Извън представената етапна епикриза от 19.07.2022 г., липсват медицински документи за извършени други медицински прегледи, последващи консултации с психиатър и назначена терапия с медикамента Д., поради което съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която прави изводи, че предвид приемането на това лекарство състоянието не е отзвучало.