Решение № 2396 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100506224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №5670 от 31.03.2025 г., постановено по гр.д. №18230/2024 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта с която е уважен изцяло предявения от „Астън Консултинг Партнърс Си Зет с.р.о.“ (Aston Consulting Partners CZ s.r.o) иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 1937,02 лева, представляваща имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2021 г. около 19.15 часа в гр.

Кострена, ********, Република Хърватска на паркинга на търговски център „Плодине“, при което водачът на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******** е отварял врата си и е одраскал вратата на лек автомобилл „БМВ Х5“ с рег. №********, който бил паркиран в непосредствена близост до застрахования при ответника автомобил ведно със законна лихва от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че районният съд не е изследвал и приложил приложимото право, а именно това на Република Хърватска, според което вината за събитието е на водача като произшествието следва да се приеме за злополука, която не е в покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на територията на Република Хърватска. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, вкл. и присъдените на ищеца разноски, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. По отношение на твърденията, че се касае за злополука съгласно правото на Република Хърватска заявява, че липсват доказателства в този смисъл. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят разноски за въззивното производство, по представен списък по чл. 80 ГПК.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че към датата на настъпване на процесното събитие – 09.11.2021 г. между водача на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег.

№******** и ответното дружество е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №BG/30/121001011196. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита. Не е спорно, а и се установява от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и гласни такива чрез разпита на свидетеля Н.Н.Н. – водач на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег.

№********, че при отваряне на вратата на автомобила е одраскал вратата на паркирания в непосредствена близост до него лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №******** (чешка регистрация), вследствие на което е причинил увреждания по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №********, изразяващи се надиране на ламарината на лявата врата с дължина около 2 см. Разпитан пред съда водачът на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******** признава, че е негова вината за настъпване на уврежданията, за което е подписал и нарочна декларация. Съгласно прието без оспорвания от страните заключение на САТЕ причинените на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №******** увреждания се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 09.11.2021 г. ПТП на паркинга на търговски център „Плодине“ на ул. „Мартиншчице“ №48, гр. Кострена, Република Хърватска От изложеното е видно, че ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач на МПС, който не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, вкл. и в паркирано състояние, а именно не е държал вратата на автомобила достатъчно здраво при положение, че твърди да е имало силен вятър. Поведението на водача на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******** съдът намира за противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна 2 забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не са представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Спорно по делото е налице ли е покрит от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ риск, респ. възникнало ли е задължение за ответника да заплати застрахователно обезщетение.

Въззивникът поддържа, че съгласно приложимото право на Република Хърватска, в която е настъпило произшествието същото представлява злополука и не попада в застрахователното покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ на територията на тази страна. Следва да се посочи, че като страна член на Европейския съюз в Република Хърватска се прилага Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, според съобр. 24 на която всички задължителни застрахователни полици за автомобилисти следва да покриват цялата територия на Общността, което означава, че сключената по отношение на автомобил регистриран в страна от Европейския съюз застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто е лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******** е валидна във всички останали страни на Съюза. Тя осигурява покритие на причинени от водача щети при използване на превозното средство, обект на застраховката, по имуществено на друго лице, различно от водача, независимо, че са настъпили на територията на друга държава. Задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за застраховка, сключен със застрахования, в който са посочени и покритите от застрахователната полица рискове.

В случая вредите са настъпили вследствие на отваряне на врата от водача на автомобила, което по смисъла на понятието “използване на превозни средства”, посочено в чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО включва и всяко използване на превозното средство, което отговаря на неговата обичайна функция, а именно положение, при което водач на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата му удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство - така в решение от 15.11.2018 г. по дело С0648/2017 на СЕС. Съдът е уточнил, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, съдържащо се в тази разпоредба, попада всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната му функция. Следователно отварянето на вратите за слизане и качване представлявало такова използване. За този извод е без значение обстоятелството, че двете превозни средства към момента на произшествието са били спрени и са се намирали на паркинг. В това отношение е важно да се подчертае, че това използване на превозни средства не се ограничава само до управлението им, но включва и действия, които се извършват преди и след самото управление. И когато тези действия (отваряне на врата) се дължат единствено на волята на водача на автомобила, което се установява по делото, причинените от тях вреди подлежат на репариране. При това положение съдът приема, че в обхвата на застраховката „Гражданска застраховка“, сключена по отношение на лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. №******** попада и процесния случай, тъй като тя покрива причинените при използването му частични вреди по друго превозно средство, макар и настъпили в друга държава от Общността, поради което наведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на присъденото на ищеца обезщетение, поради което исковата претенция е изцяло основателна в претендирания с исковата молба размер.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на делото пред настоящата инстанция разноски се следват на възиваемия, който претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 евро, за заплащането на което са представени доказателства. Въззивникът е направил възражение 3 за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 5 ГПК, по което съдът не следва да се произнася, тъй като съгласно приложимата към датата на депозиране на молба вх. №23988/20.02.2026 г. (п.кл. 19.02.2026 г.) разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г.) съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, каквито мотиви липсват. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати претендираните разноски в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5670 от 31.03.2025 г. постановено по гр.д. №18230/2024 г. по описа на СРС, 144 състав,

ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „Астън Консултинг Партнърс Си Зет с.р.о.“ (Aston Consulting Partners CZ s.r.o) ЕИК 08963673 със седалище и адрес на управление: гр. Прага, ул. „Поликанска“ 1487,190 16, Република Чехия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.