Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 04.07.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 71/2025
Вид
Решение № 170
Подписан
04.07.2025
В сила
29.10.2025
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.103,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Тетевен, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100071 по описа за 2025 година

Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за кредит и на договор за предоставяне на поръчителство,съединени с искове за заплащане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва и разходи по договор за поръчителство.

Ищецът излага,че на с година е сключил с „Кредисимо“-ЕАД-София договор за потребителски кредит № с/сг и с втория ответник „Ай тръст“-ЕООД-София договор за предоставяне на поръчителство,като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 5000.00 лева.

Излага,че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и на основание чл.143,т.19 от ЗЗП,поради неспазване на изискванията на чл.11,ал.10 от ЗПК.

Твърди,че действително приложения в кредитното правоотношение годишен процент на разходите/ГПР/ е различен от посочения в договора,че кредитора,вписвайки в контракта ГПР от 31.89% е заблудил потребителя,като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР ,с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК-нищожност н а кредитната сделка.

Уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е разход по кредита,който е следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите.Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК,тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 5000 лева с посочен ГПР 31.89%.,нарушил е правата на потребителя,тъй като не е посочил по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР.В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР,като липсва разписана методика за формиране на ГПР.

Ако не се приемат доводите за нищожност на кредитния контракт,твърди,че не е 1 произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване в негова страна на лично обезпечение.

Уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчител не поражда правни последици,предоставянето на изискване на заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,транспонирана в ЗПК.Възлагането на потребителя да заплаща задължения,които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя,като послабата страна в гражданския и търговския оборот.

Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор поръчителя,Кредисимо АД е договорял в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 ЗЗД. с

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер,той може да съществува валидно единствено при условия,че съществува действително главен дълг.Кредитната сделка е нищожна,поради което не е породил правно действие и договора за учредяване на поръчителско правоотношение.

Недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от крудитора дружество-поръчител.

Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит № с/сг.,както и на договора за предоставяне на поръчителство от сг.,сключен с „Ай Тръст“- ЕООД.

Моли да бъде осъден „Кредисимо“-ЕАД да върне сумата от 50.00 лева, ,представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит,както и сумата от 50.00 лева, съставляващи престирани от него парични плащания,извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № с/сг.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, от ответниците,както следва:

-От „Кредисимо“-ЕАД-София,в който се оспорва исковите претенции по основание и моли същите да бъдат отхвърлени.

Оспорва ,че за ищеца е било задължително сключването на договор за поръчителство.Оспорва,че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какво е било възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

-От ответника „Ай Тръст“-ЕООД-София,в който се оспорват изцяло по основание исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Не отрича съществуването на облигационни правоотношения между страните,както и сключването на договора за кредит.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е предявен насрещен иск срещу ищцата,главен,за заплащане на сума в размер на 3970.49 лева,представляваща падежирала главница по договора за кредит,а алтернативно ,ако бъде отхвърлен главния иск да бъде осъдена ищцата да му заплати сумата от 5082.69 лева главница,представляваща чистата стойност на договора,със законната лихва от датата на предявяване на претенцията.

В отговора по насрещния иск ответницата по същия оспорва исковете като неоснователни и недоказани.Възразява срещу посочените в иска суми,тъй като кредитополучателя е заплащал дължимите суми съобразно погасителен план към договор за кредит и не са налице предпоставки за предсрочна изискуемост на същия.Договора за кредит е нищожен и моли да се отхвърли насрещния иск.Твърди,че Кредисимо е надвзел неправомерно възнаградителна лихва в размер на 820.19 лева и получено възнаграждение за поръчителство в размер на 2200.00 лева.Получило ги е без основание и прави възражение за прихващане ако се счете предявения иск в размер на 5082.69 лева за основателен,на 2 основание чл.103,ал.2 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,приема за установено от фактическа страна следното:

Приложен е договор за потребителски кредит №с/с година.,сключен между ищеца и „Кредисимо“-ЕАД-София,при следните параметри:размер на кредита

5000 лева,застрахователна премия 657.84 лева, брой вноски 24,лихвен процент 28%,,годишен процент на разходите/ГПР/31,89%,обща сума на вмноските-7500.53 лева.

Представени са от ответника „Кредисимо“-ЕАД Общи условия за предоставяне на кредити.

Представен е от ответника „Ай Тръст“-ЕООД-София Договор за предоставяне на поръчителство ,сключен между него и ищцата на дата с година,с който поръчителят/Ай Тръст/ се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо,по силата на който да отговаря пред последния солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя,възникнали съгласно договора за потребителски кредит и възникнали в резултат на неизпълнение от потребителя по договора,включващи задължение за заплащане на предоставения кредит от 3000.00 лева,задължение за плащане на опредЕ. в договора възнаградителна лихва,за плащане на разноски,лихва за забава,разноски за извънсъдебно събиране.

Съгласно чл.8 от договора,потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер по приложение №1 в общ размер на 4485.56 лева,дължимо за целия период на действие на договора.

От заключението на назначената и приета като неоспорена от страните Съдебносчетоводната експертиза се установява, че договорения ГПР от 31.89 % включва договорените разходи за лихва при годишен лихвен процент 28.00%.,изчислен при 24 анюитетни вноски.Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 4485.56 лева,платимо на месечни вноски за срока на действието на договора за кредит.

Годишния процент на разходите,при включване на договорените възнаграждения по договор за поръчителство за 24 месеца е в размер на 127.65%.

Платените суми по договора за паричен заем,по представената отКредисимо ЕАДД справка/стр.213 от делото/ са в размер на 590.00,отнесени както следва:погасена главница в размер на 162.03 лева,погасена лихва 132.02 лева, погасена лихва за забава в размер на 1.85 лева,погасена вноска за поръчителство 279.10 лева.Констатация в тази насока и становище е изразило вещото лице Х. в съдебно заседание/протокол на стр.224 от делото/.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност -нищожност, като противоречащ на закона на договор за потребителски кредит №с/сг. и на договор предоставяне на поръчителство от сг и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50.00 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит и сумата от 50.00 лева, представляваща парични плащания/възнаграждение/по непородилия действие договор за поръчителство.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните в производството, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на с г. между М. П. В. от к и „Кредисимо“ ЕАД е сключен 3

Договор за потребителски кредит № с/сг. Видно от договора и Приложение № 1 към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 5000.00 лева, като в Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента – 28.00% % и ГПР в размер на 31.89%, общ размер на всички плащания 7500.53 лева. Инкорпориран е и погасителен план на 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата В.- сг. последната и втория ответник/Ай Тръст/ са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е определено на сумата в размер на 4485.56 лв. на месечни вноски с посочен падеж и размер на вноската.

Видно от договора за поръчителство, В. е следвало да заплаща възнаграждението, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител.

По делото не се спори, че ищеца е заплатил възнаградителна лихва в размер на 132.02 лева по договора за кредит,както и възнаграждение по договора за поръчителство,в размер на 279.10 лева/съгласно справка от Кредисимо ЕАД и заключение на съд.-счетоводна експертиза/.