Решение № 22 от 04.03.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Берковица, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. Ц. при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц. Гражданско дело № 20231610100340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХІX ГПК.

Производството по делото е делбено - по чл. 341 и сл. ГПК и се намира във фазата по извършване на делбата.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С Решение № 30 от 15.03.2024 г. по гр.д. 340/2023 г. по описа на Районен съд-Берковица е допусната делба между съделителите Ц. П. И., В. И. Д. и М.

Г. Д., по отношение на следните недвижими имоти, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....., с. З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 03.10.2022 г.; Адрес на поземления имот: с. З., с площ: 1753 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, предишен 1 идентификатор: няма; номер по предходен план: 116, квартал: 17 , парцел VII, при съседи: ....., заедно с построените в поземления имот:

СГРАДА с идентификатор ...., с. З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е разположена в поземлен имот с идентификатор: .....; Застроена площ:

63 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор ....., с. З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-563/25.10.2017г. на Изп.директор на АГКК; с адрес: с. З., която е разположена в поземлен имот с идентификатор: ....; Застроена площ: 43 кв.м.; Брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение:

Селскостопанска сграда; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Делбата е допусната при следните права на съделителите, както следва:

-

30/60 ид.ч за Ц. П. И.,

-

1/60 ид.ч за В. И. Д.,

-

29/60 ид.ч в режим на СИО за В. И. Д. и М. Г. Д..

Искания по начина на извършване на делбата :

Становището на страните е, че допуснатите до делба имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.

По делото е изискано становище за поделяемост на имота /л. 64/, и е изготвена съдебно – техническа експертиза /л. 89-л. 92/ от вещото лице С. Р..

Съгласно заключението на главния архитект поземленият имот е неподеляем. В същия смисъл е и заключението на вещото лице С. Р..

Относно пазарната стойност на имотите съдът кредитира заключението на вещото лице С. Р. / л. 89-л. 92/, което не е оспорено от страните и съгласно което същата е в размер на 29 953 лева.

Относно извършването на делбата съдът намира следното:

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин да се извърши делбата. Основен принцип 2 при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността - чл. 69, ал.2 ЗН.

Водещият критерий при избора на способа, при който ще се извърши делбата е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и теглене на жребий /чл.351 от ГПК/ или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.

В случая броят на допуснатите до делба имоти е равен на броя на съделителите, но поземления имот и сградата на допълващо застрояване с идентификатор .....не могат да бъдат поставени в самостоятелен дял отделно от сградата на основно застрояване с идентификатор .....

Това е така, тъй като поземленият имот по своето предназначение представлява прилежаща част към построените в него сгради, а сградата на допълващо застрояване има обслужващо предназначение спрямо построената в същия имот сграда на основно застрояване с идентификатор .....

Тоест в случая не може да се образува повече от един дял - един за съделителя Ц. П. И. и поне още един общ дял за съделителите В. И. Д. и М. Г.

Д. /като се има предвид, че двамата са съпрузи/.

Предвид което имуществената общност е реално неподеляема и съдът не може да я разпредели по нито един от посочените по-горе два начина – нито чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и теглене на жребий /чл.351 от ГПК/, нито чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато имотите са по малко и са неподеляеми и никой от тях не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, а получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите съобразно правата им.

3

В конкретния случай публичната продан е единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите, тъй като от поземления имот и сградите може да се образува само един дял.

Поради което съсобствеността между страните следва да бъде прекратена чрез изнасянето на публична продан на допуснатите до делба имоти.

Искания по сметки:

В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, съделителят Ц. П. И. е предявил против съделителите В. И. Д. и М. Г. Д. искане по сметки при условията на чл. 346 ГПК с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС, който иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство - за заплащане на подобрения в общ размер на 7756.80 лева, извършени в сграда с идентификатор ....., от които 5850 лева за извършени подобрения през месец юни-юли 2022 г. и 1906.80 лева за извършени подобрения през 2024 г., подробно описани в молба на л. 66 от делото, като твърди, че същите са извършени с мълчаливото съгласие на ответниците и без тяхното противопоставяне.

Твърди, че са извършени следните подобрения: в периода месец юни-юли 2022 г. – на обща стойност 5850 лева, от които – частичен ремонт на покрива и ремонт на тавана на две стаи /замазване, шпакловане, боядисване/ - 340 лв. за труд, замазване на комина – 270 лв., циментова замазка на подовете на двете стаи – 240 лв. за труд, шпакловане и боядисване на стените – 700 лв. за труд, смяна на дограма – 2100 лева за закупуване и монтиране, обръщане на прозорци /три броя/ - 100 лв. за труд, боядисване на входна врата – 100 лв. за труд и закупуване на строителни материали – на два пъти – първо за 1100 лева, и втори път за 900 лева. през 2024 г. – на обща стойност 1906.80 лева, от които - ремонт на покрива – 1400 лева за труд, закупуване на строителни материали – 87.20 лв., поставяне на оградна мрежа – 200 лв. за труд, закупени материали /мрежа, тръби, тапи/ - 219.60 лв. и превоз на материалите от гр. Монтана до с. Замфирово – 70 лв.

Съделителите В. И. Д. и М. Г. Д. оспорват така предявеният иск, като навеждат доводи, че не са били съсобственици с ищеца към периода на 4 извършване на подобренията през месец юни-юли 2022 г. и оспорват подобренията да са били извършени с тяхното мълчаливо съгласие, като поддържат, че са се противопоставили на тяхното извършване.

Като писмени доказателства по делото са приети, представени от ищеца фактури и касови бонове, а именно – за закупени строителни материали за сумата от 1100 лева на 06.06.22 г. /фактура и касов бон на л. 68/, за закупени строителни материали за сумата 900 лева на 27.07.2022 г. /фактура и касов бон на л. 70/, за закупени строителни материали за сумата 87.20 лева на 04.09.2024 г. /касов бон на л. 71/ и за закупена мрежа, тръби и тапи на стойност 219.60 лева на 29.08 – без година /касова бележка на л. 72/. Така представените фактури и касови бонове /с изключение на касовата бележка на л. 72/ не съдържат описание какви строителни материали са били закупени, още помалко пък доказват, че същите са били закупени именно за процесния имот, а не за друг имот, като се има предвид и че във фактурите като получател дори не фигурира ищеца Ц. П. И., а трето лице. Касовата бележка на л. 72 пък не съдържа отбелязване на годината, в която са закупени посочените материали.

Ето защо съдът намира, че посочените писмени документи не доказват, че Ц.

П. И. е закупил строителни материали, които са били вложени за подобрения в процесния имот.

Разпитани са като свидетели А.Х.Н., К.Д.С. и И.Х.И.

По делото е изготвена експертиза от вещото лице С. Р. / л. 127-л. 129/, съгласно чието заключение, което не е оспорено от страните, извършените строително монтажни работи, които се претендират от ищеца като извършени подобрения са на обща стойност 4898.34 лева, което е с 2858.46 лева по-малко от общия претендиран от ищеца размер от 7756.80 лева.

Съдът намира претенцията на ищеца за изцяло неоснователна, а не само над сумата 4898.34 лева до пълния претендиран размер.

На първо място, от изготвената по делото експертиза от вещото лице С.

Р. / л. 127-л. 129/ не се установи да съществуват част от претендираните като подобрения строителни дейности, а именно – стените не са шпакловани, а само измити и боядисани с латекс; в стая 1 няма циментова замазка; комин няма, а само етернитова тръба, която е замазана в основата си, за да стои прикрепена към покрива, като в ОСЗ вещото лице уточни, че тази тръба не може да се ползва за комин; керемидите и капаците са стари, покрива е в 5 лошо състояние, има паднало от тавана; „оградна мрежа не е поставена, има закупени два топа оградна мрежа и 6 тръбни колове, които не са поставени, а се намират в двора“.

А съгласно трайната практика, заплащане на подобренията се дължи само доколкото същите съществуват към момента на постановяване на съдебното решение за заплащането му /така т. 6 на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленум на ВС по гр.д. № 9/1974 г., Решение № 93 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК/.

Ето защо след като такива подобрения не същестуват само на посоченото основание претенцията за заплащане на посочените дейности се явява изцяло неоснователна.

Второ, относно претенцията за поставяне на оградна мрежа – 200 лева за труд и закупуване на материали за същата /мрежа, тръби, тапи/ 219.60 лева, както и за превоз на материалите – 70 лева:

В случая оградната мрежа, съответно тръбните колове представляват движими вещи, които не са прикрепени към процесния имот. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение, а могат да бъдат вдигнати от имота, поради което и цената на тези движимости не следва да се включва в увеличената стойност на имота /така т. 8 на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленум на ВС по гр.д. № 9/1974 г., Решение № 93 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2015 г., I г. о., ГК/.

Посоченото е допълнителен аргумент, който обуславя отхвърляне на претенцията за заплащане на посочените дейности свързани с оградата.

Трето, относно претендираните подобрения за периода юни-юли 2022 г.:

В. И. Д. и М. Г. Д. не са били съсобственици на процесния имот към периода, в който се твърди, че са извършени претендираните подобрения.

С Решение № 30 от 15.03.2024 г. по гр.д. 340/2023 г. по описа на Районен съд-Берковица, с което процесните имоти са допуснати до делба съдът е приел, че на 05.09.2022 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .....г. /л. 4 от делото/ Г. М. Т. и Р. М. Т. даряват на ответницата В. И. Д. по 1/60 идеална част от процесния поземлен имот и построените в него сгради.