Решение № 2765 от 07.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8224/2024
- Вид
- Решение № 2765
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 07.05.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 151, ал. 1 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 151, ал. 1 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 156, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 185, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 186а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 191 и 233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 191 и 233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 56 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 11, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 61, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2765 гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6240 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 67856/2023 г. Софийски районен съд, 180 състав: Отхвърлил като неоснователни предявените от Й. К.
Р., ЕГН **********, срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, код по БУЛСТАТ 129009938, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 4 640 лв. – левовата равностойност за неосигурена храна за периода 01.01.2021 г. – 11.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, и 738.74 лв. - мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. – 11.12.2023 г.; Отхвърлил като неоснователни предявените от Й. К. Р., ЕГН **********, срещу МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, при условията на евентуалност обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 4 640 лв. – левовата равностойност за неосигурена храна за периода 01.01.2021 г. – 11.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 1 молба на 11.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, и 738.74 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. – 11.12.2023 г. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ разноски по делото в размер на 100 лв., и на ответника МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – разноски в размер на 100 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Й. К. Р., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че парите за храна по реда на чл. 181, ал. 1 ЗМВР са нормативно включени в основната заплата на ищеца бил необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства – удостоверение на СДВР рег. № 513р-13200/02.02.2024 г. и платежни бележки за периода м. 01.2021 г. – м. 12.2023 г. От удостоверението се установявало, че на ищцата не е предоставяна храна и не е изплащана левовата й равностойност в процесния период, а от платежните бележки било видно, че левовата равностойност за храна не е част от брутните заплати.
Решението било постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, според която на служителите в МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съдът следвало да извърши не само буквално и граматическо тълкуване на нормата, но и да съобрази принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече тази за забрана за дискриминация и обективност. В нарушение на заложения в чл. 11, ал. 2 ЗНА принцип, че общата уредба на определена материя – в случая ЗДСл, не се прилага, когато е налице специален закон – ЗМВР. Не намирал законодателна опора изводът на СРС, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР, приложими към статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не правела разлика между трите категории служители, работещи в системата на МВР, а от друга страна съгласно чл. 1 ЗМВР същият уреждал статута на всички служители в МВР, не само на определени категории. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР следвало да се тълкува във връзка с чл. 1 от същия закон.
ЗМВР не съдържал норма, изключваща приложението на чл. 181, ал. 1 относно категорията служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и не можело да се приеме, че не се прилага по отношение на тях. Освен това, въпреки нормативно определеното задължение съгласно § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР, в 2 сила от 01.02.2017 г., в индивидуалната основна заплата на ищцата не била включена като компонент левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР и не й били изплащани дължимите суми, видно от приетите платежни бележки, а твърденията на ответниците в тази връзка били недоказани.
Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове срещу предпочитания ответник СДВР, а ако счете исковете срещу този ответник за неоснователни – да уважи исковете срещу евентуалния ответник МВР. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 16.04.2025 г.
Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззиваемата страна МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но частично недопустимо и частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Според ал. 4 на чл. 142 (в относимата за процесния период редакция), статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със 3
Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл.
181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР в относимата му за спора редакция, на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност.
Според § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР (в сила от 01.02.2017 г.), служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на § 69, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
В случая между страните не е спорно и по делото се установява, че считано от 01.02.2017 г. ищцата е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като попада именно в категорията служители, индивидуализирана в § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР.
По делото се установява, че в процесния период 01.01.2021 г. – 10.12.2023 г. вкл. ищцата е била в служебни правоотношения последователно с Дирекция „Комуникационни системи“ при МВР – в периода от 01.01.2021 г. до 30.03.2021 г.; след това и до 17.02.2022 г. – с ОД МВР – София, и от 18.02.2022 г. до 10.12.2023 г. и понастоящем - с предпочитания ответник СДВР. Не се спори, че ответникът СДВР не й е предоставял безплатна храна в периода 18.02.2022 г. – 10.12.2023 г. вкл., нито й е заплащал отделно левовата равностойност на такава.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава 4 с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавната служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в този смисъл решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО, решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.).
В случая орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а структурата (предприятието), в което ищцата е заемала длъжност в част от исковия период, е СДВР. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица. Поради това процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове е предпочитаният ответник – СДВР, но само за частта от процесния период, в която ищцата е била в служебно правоотношение с него – 18.02.2022 г. – 10.12.2023 г. вкл.
Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дължи ли се на ищцата като държавен служител в МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР безплатна храна или левовата й равностойност по силата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР в относимата му за спора редакция.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №1 от 27.11.2024 г. по тълк.д. № 1/2024 г., ОСГК на ВКС, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Обстоятелството, че правният статут на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители 5 на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 181, ал. 4 ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на сумите и доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като законът не делегира на министъра на вътрешните работи с тази заповед да може да определя и кои лица следва да получават храна или парична равностойност. На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт.
С оглед така приетото задължително тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съдът следва да приеме, че нормата на § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР касае само начина на формиране на индивидуалното основно възнаграждение на държавните служители по ал. 1 на § 69 при преобразуване на служебните им правоотношения като такива по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г., но не лишава същите служители от правото им на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а при неосигуряването й – от правото да получат паричната й равностойност.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3288e5c9-bd33-43c4-8e11-59eb73672b07