Решение № 291 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000502755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247, чл.248 и чл.251 от ГПК.

С молба вх.№ 3360/06.02.2026 г. по реда на чл.248 от ГПК К. А. С. е поискала от съда да допусне отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 1410/02.12.2025 г., касаеща частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение. Поискала е съдът да измени постановеното по делото решение № 1410/02.12.2025 г.,, в частта за разноските. Поддържа, че е налице е неправилност и необоснованост в изводите на съда относно размера на присъдените разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата и по реда на чл.78, ал.3 ГПК в ползва на ответника във въззивното производство. Не бил съобразен общият размер на уважената искова претенция на ищцата и неправилно билпреценен размера на дължимо се адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Неправилно бил намален размера на дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищцата, присъден в първоинстанционното производство. Съдът допуснал грешка като въобще е присъдил разноски в полза на ответното дружество във въззивната инстанция, тъй като такива не му се следвали. Необосновано и погрешно ищцата била осъдена да заплати разноски за първа инстанция. Поискала е съдът да увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение; да увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение във въззивното производство; да отмени решението в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 1 452.32 лева - разноски за първа инстанция и да отмените решението в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 3 874.56 лева - разноски за въззивната инстанция.

С молбата е поискано съдът да се произнесете по възраженията по отношение на отхвърлителния диспозитив за сумата от 30 000 лева, съгласно посочено в решението на САС, като поясните какво представлява той по своята същност.

1

Ответникът по молбата Застрахователна компания „Бул Инс” АД я оспорва.

Съдът констатира, че в мотивите на решение № 1410/02.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 2755/2025 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 16-ти състав, съдът е формирал воля, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен за сумата 44 000 лева като в останалата част за горницата над тази сума до претендираните 60 000 искът е преценен като неоснователен.

С диспозитива на решението в съответствие с формираната воля съдът е отменил Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 2 000 лева, дължима над присъдената с решението сума 42 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното издължаване като е осъдил Застрахователна компания „Бул Инс” АД да заплати на К. А. С. на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лева, дължима над присъдената с Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д.

№ 10/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин сума 42 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В противоречие с формираната воля обаче съдът е потвърдил Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№*** вместо да потвърди решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 16 000 лева /разликата между уважения размер на иска от 44 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№***.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1410/02.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 2755/2025 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 16-ти състав, която следва да бъде отстранена.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите. При втората хипотеза на чл.

248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото.

2

Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК.

Съдът като е взел предвид, че по делото първоинстанционното решение е било обжалвано както в частта, с която искът е уважен, така и в отхвърлителната му част и като е преценил че с въззивното решение се уважава частично жалбата на ищцата в производството е преценил, че отговорността за направените по делото разноски е на двете страни. При определяне на разноските въззивният съд е изходил от това, че в първата инстанция, при предявени искове в общ размер 60 227 лева, съотношението на уважена част към отхвърлена част е съответно 44 181.60 лева към 16 045.40, а във въззивната инстанция при заявен обжалван инстерес от страните в общ размер 32 068.10 лева, съотношението на уважена към отхвърлена част е 2 045.40 лева към 30 022.70 лева. Съдът е преценил, че дължимите от ответника разноски на ищцата за първата инстанция съобразно уважената част от иска са 366.79 лева от общо 500 лв. за експертиза. Преценил е, че на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В. М. се дължи възнаграждение съобразно уважената част от иска, в размер на 3610.22 лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. Констатирал е, че ответникът е претендирал разноски за първата инстанция: 30 лв. депозит за свидетел и 500 лв. депозит за САТЕ, 9000 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение с включено ДДС по два договора за правна защита и съдействие, сключени на 03.02.2025 г. Въззивният съд е констатирал, че ищцата е възразила за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 9000лв. с включено ДДС. Установил е, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е 4921.35 лв. с включен ДДС. При преценка на извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът е счел, че адвокатско възнаграждение в размер над 4921.35 лв. с включен ДДС е прекомерен, поради което договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответника за нуждите на настоящото производство и за изчисляване на припадащите се разноски следва да се намали до сумата от 4921.35 лв. с включен ДДС. Изхождайки от това е приел, че ответникът е направил общо разноски в размер на 5451.35 лв. /30 лв.- депозит за свидетел, 500 лв. - депозит за САТЕ и 4921.35 лв. с включен ДДС адвокатско възнаграждение/, от която сума ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 1 452.32 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Констатирал е, че ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски съобразно с уважената част от иска във въззивното производство, но е посочил, че липсват данни за направени от въззивницата ищца разноски във въззивната инстанция.

Въззивният съд е приел, че въззивницата – ищца следва да заплати направените от въззивника-ответник във въззивното производство разноски съобразно с отхвърлената част от иска във въззивното производство. Констатирал е, че ищцата е възразила за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 4560 лв. с включено ДДС. Съдът се е съобразил с Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за въззивното производство е 3848.53 лв. с включен ДДС. При преценка на извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът е счел, че адвокатско възнаграждение в размер над тази сума е прекомерен, поради което договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответника за нуждите на настоящото производство и за изчисляване на припадащите се разноски следва да се намали до сумата от 3848.53 лв. с включен ДДС. Изчислил е, че частта от разноските /280 лв. държавна такса и 3848.53 лв. за адвокатско възнаграждение/, дължима от ищцата е 3874.56 лева. Отделно е счел, че на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В. М. се дължи възнаграждение съобразно уважената част от иска, в размер на 205.09 лв. от общо 3215.44 лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НВАР.

Съдът намира своите изводи законосъобразно и правилни.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да 3 бъде оставена без уважение.

Съдът не счита, че решението, в която и да било негова част се нуждае от тълкуване.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1410/02.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 2755/2025 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 16-ти състав като ВМЕСТО:

„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№***.“ СЕ ЧЕТЕ:

„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№***.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 3360/06.02.2026 г. по реда на чл.248 от ГПК К. А. С. за изменение на постановеното по делото решение № 1410/02.12.2025 г в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4