Решение № 939 от 08.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Казанлък, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101829 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. Е.И., с адрес:

**********, против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Х.М.Т. Твърди се, че на 29.04.2024 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 800,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите - 42,58% . Съгласно чл. 17 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължал неустойка визирана в чл. 27 от договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение или сумата от 570,00 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент. Сочи, че съгласно договора, заемополучателят следвало да представи обезпечение визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора в размер почти равен на заетата сума. Сочи, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на по‐ 1 ръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на не‐ устойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит, сключен със „СТИК – КРЕДИТ“ АД на 29.04.2024 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-равните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Заявява, че оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна.

Налице била липса на правен интерес от предявяване на установителен иск.

Твърди, че в конкретния случай кредитът бил погасен изцяло, договорът между страните бил прекратен. Едновременно с това, в производството бил предявен единствено установителен иск за недействителност договора и на клаузи от него. При успешен развой на настоящото дело ищецът щял да постигне резултат, който по никакъв начин нямало да се отрази на правната му сфера, нещо повече същите обстоятелства ще трябвало да се твърдят и отделно да се доказва плащането в следващото производство по осъдителния иск. Предвид изложеното, моли делото да бъде прекратено като недопустимо поради липса на абсолютната процесуална предпоставка – наличие на правен интерес.

Твърди, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. Процесният договор отговарял напълно на нормативните 2 изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42,58%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. По отношение на действителността на лихвата по договора. Сочи, че възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. Още в Стандартния европейски формуляр били посочени размерът на заемната сума, размерът на възнаградителната лихва и размерът на общата сума, която следвало да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят бил напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор. Погасителният план, неразделна част от Договора, включвал пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представляват главница и каква лихва. Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, 3 кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Освен това, страните се договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично било уговорено правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спирала да се начислява. Моли съдът да прекрати производството или евентуално да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски в производството.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание не се явяват, но чрез писмени становище поддържат изложеното в исковата молба и в отговора. Ответникът изрично оспорва претенция на ищцата за разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № ********** г. с твърдените нищожни клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

Предявеният иск е установителен и у ищеца е налице правен интерес от предявяването му (в този смисъл определение № 1968/19.06.2025 г. на ОСПловдив по в. ч. гр. д. № 1666/2025 г.). Действително ищецът разполага с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде прогласена нищожността на договора. Ищецът длъжник във всички положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други 4 претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между страните договор.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът счита, че по делото се установява, че на 29.04.2024 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **********. Съгласно чл. 1 от Договора кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на паричен заем съгласно условията на този договор. Страните се съгласили за размера на главницата на заема 800 лева (осемстотин лева ); срок за погасяване на първи транш – 30 дни; при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите - 42,58% .

Договорът за кредит е вид договор за заем, който е реален договор и същият се сключва с предаването на сумата от заемодателя на заемополучателя. Страните не спорят, че с оглед превеждане на сумата от ответника на ищеца е сключен договорът за кредит.

Предвид изложеното съдът намира, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит от разстояние № ********** г., по който ищцата е кредитополучател, а ответникът –кредитор.

С превеждане на сумата от 800 лева ответникът е изпълнил и задължението си по договора за кредит.

Спорен въпрос по делото е действителността на договора за кредит.

Разпечатката съдържа 24 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3288d079-f3bc-42bf-b751-2953ee4ecf2e