Решение № 4 от 05.01.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Първомай, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100419 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. М. М. срещу „Макроадванс“ АД с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. е недействителен.

Ищецът Н. М. М. твърди, че на ******* г. в качеството на кредитополучател сключил с ответното дружество „Макроадванс“ АД в качеството на кредитор Договор за потребителски кредит № ******* при следните параметри: 500 лв. главница; 36,99 % годишен лихвен процент; 49,65 % годишен процент на разходите; 12-месечен срок за погасяване на заема; 605,74 лв. обща сума, дължима от кредитополучателя; обезпечение – поръчителство. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора в тридневен срок от сключването му заемът следвало да се обезпечи с поръчителството на физическо лице, одобрено от кредитора, което следвало да отговаря на определени от дружеството условия. В случай на неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължал на кредитора неустойка, която съгласно чл. 10, ал. 1 от договора била в размер на 3,53 лв.

+ 0,235 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,235 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Според погасителния план към договора неустойката възлизала на 423 лв., разделена на 12 вноски от по 35,25 лв. всяка, дължими заедно с вноските за главница и лихва.

Сочи се, че за ищеца на практика било невъзможно да изчисли дължимата неустойка, както и да представи обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания на кредитора. Счита, че по същество неустойката представлявала скрита договорна лихва, която била маскирана по този начин, за да не попадне в ГПР. Неточното посочване на ГПР влечало недействителност на договора за кредит. Счита още, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване изискванията 1 на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. В тази връзка изразява становище, че неустойката за неизпълнение на уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение следвало да се включи при изчисляването на годишния процент на разходите. Затова счита, че ГПР не бил определен точно, което целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, следователно и договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По тези съображения моли да бъде уважена исковата му претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Макроадванс“ АД, с който признава за основателен предявения иск.

Същевременно по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане от ищеца на сумата от 124,26 лв., представляваща непогасената част от главницата в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната претенция – 07.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че тъй като страните не спорели, че сумата от 500 лв. главница е усвоена от кредитополучателя, при уважаване на главния установителен иск на основание чл. 23 ЗПК първоначалният ищец дължал връщане на чистата стойност на кредита. Доколкото постъпили плащания в общ размер на 375,74 лв. от усвоените 500 лв., ответното дружество и ищец по насрещния иск претендира остатъка в размер на 124,26 лв. По тези съображения моли да бъде уважена насрещната му претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца Н. М. М., с който счита предявения насрещен иск за допустим и основателен, като признава, че на основание чл. 23 ЗПК дължи на „Макроадванс“ АД сумата от 124,26 лв.

С оглед направените признания както на първоначалния, така и на насрещния иск, всяка страна е поискала постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направените признания.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове – първоначален и насрещен, да бъдат уважени изцяло. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно: признатите права не противоречат на закона или добрите нрави, а от друга страна са права, с които страните могат да се разпореждат.

Поради това въз основа на признанието на исковете следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а ищецът и ответник по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника и ищец по насрещния иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 124,26 лв., представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 07.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца 2 следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса с равностойност 25,56 евро. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба. В тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следователно с оглед даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид материалния интерес по иска, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв. Г. не е присъствал и в хода на което са приети единствено представените писмени доказателства, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 480 лв. ведно с начисленото ДДС. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (така Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т. о.). Именно в този размер е и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по този иск, поради което последният не би могъл да релевира възражение, че на другата страна се дължи по-ниско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че счита за неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Напротив, с начисляването на съответната неустойка в договора за потребителски кредит и с включването й в погасителния план, въпреки знанието, че това ще доведе до недействителност на целия договор предвид константната практика на съдилищата и указанията на Комисията за защита на потребителите, ответникът несъмнено е станал причина за иницииране на настоящото производство, възползвайки се от по-слабата информираност на кредитополучателя. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение (с равностойност 245,42 евро). С оглед изхода на спора по насрещния иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 450 лв. (с равностойност 230,08 евро), представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

3

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявен от Н. М.

М., ЕГН: **********, адрес: *********************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК:

*********************, със седалище и адрес на управление:

*********************, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на Н. М. М., ЕГН:

**********, адрес: *********************, сумата от 50 лв. (25,56 евро), представляваща сторени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК Ловеч на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата от 480 лв. (245,42 евро) за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН: **********, адрес: *********************, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 124,26 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба – 07.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 450 лв. (230,08 евро), представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Присъдените в полза на „Макроадванс“ АД суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ****************************************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Първомай, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100419 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. М. М. срещу „Макроадванс“ АД с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. е недействителен.