Решение № 458 от 19.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Благоевград, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Лозена Димитрова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №

20231200101112 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена с вх.№ 982/24.01.2024г./, подадена от М. Д. Д., с която против Апелативен съд П. и Окръжен съд П. са предявени осъдителни искове - за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.2в ЗОДОВ.

В последно поддържаната поправена искова молба ищецът твърди, че е имал качеството на подсъдим по нохд№ 236/2020г. по описа на ОС П., по което докладчика съдия В. Е. - съдия от ОС П., заедно с двамата съдебни заседатели са отказали да се отведат. С това на ищеца не бил осигурен безпристрастен и независим процес, съобразно директиви и решения на Европейския съюз и решения на Европейския съд. Твърди се, че съдията е следвало да се отведе, тъй като са били заведени дела, като срещу него и заседателите, така и срещу съда, в който работи, заради нарушения, както и че по друго дело срещу РС П. съдията се бил отвел.

Твърди се, че по цитираното дело от съдията е било разрешено на телевизионен екип и журналистката В.А. да снимат ищеца, след което този филм, както на български, така и на английски език бил гледан от милиони зрители. За това ищецът твърди, че получил и заплахи, както и, че снимането е било в нарушение на законите на страната и правата на човека, както и допускане от съда журналистката да присъства и прави записи и в съдебната зала. Твърди се, че по делото са ползвани като доказателства две изпълнителни дела, иззети по неправомерен начин, в нарушение на чл.22 ЗЧСИ, без за това съдията да сезира 1 прокуратурата, както и самоволно назначаване на разпити на определени хора. Твърди се в исковата молба, че с всички тези действия по посоченото дело съдия Е. била нарушила принципа за публичност на съдебния процес при строго спазване и гарантиране на справедлив такъв, поради което се твърди, че с описаните действия от съда е допуснато нарушение на чл.32, ал.2, чл.31, ал.3 от Конституцията на РБългария,презумпцията за невиновност и чл.16 НПК, КЗПЧ, чл.6, чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на европейския съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.

11 от Всеобщата декларация за правата на човека.

В последно поправената искова молба на л.23-24 от делото в пунктове от т.1 до т.10 подробно чрез метода на изреждането са описани конкретни действия на съдия Е. от ОС П., с които ищецът счита, че са извършени от съдията, но въпреки това е отказала да се отведе, с което твърди, че не може да му се осигури безпристрастен съд и независим процес.

Твърди се от ищеца, че е сезирал Апелативен съд П. с искане да отведе съдия Е., но състав от Апелативен съд П. е оставил жалбата му без разглеждане съзнателно и без мотиви в нарушение на закона. Изтъква се, че това е грубо погазване на европейското право , на законите на страната, НК и НПК. Цитира се и практика на Европейския съд.

Като неимуществени вреди се сочи - подронване чест, достойнство, добро име, поради липса на безпристрастен и справедлив съд, влошено здравословно състояние - с описване на конкретни здравословни проблеми и заболявания.

Като имуществени вреди се твърди - загуба на клиенти, тъй като поемал клиенти за водене на търговски дела, по ЗЗД, по чл.410 и чл.417 ГПК.

При тези твърдения се прави искане за осъждане на всеки от ответниците да му заплати поотделно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск от 26 666 лв. от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, както и обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск от 26 666 лв. от 3 500 000 лв., ведно с лихвата от завеждане на исковете .

Доказателствените искания на ищеца с за приемане на приложени писмени документи като писмени доказателства, за допускане до разпит по делегация в СГС или СРС на двама свидетели, като единият от тях е посочен М. А. Г. - Д.. Искането з разпит по делегация е обосновано с твърдение за влошено здравословно състояние на лицето.

Иска се от ищеца да бъде изискано нохд№ 236/2020г. по описа на ОС П., протоколно определение от 08.06.2020г., жалбата срещу това определение от 09.06.2020г., както и определение № 132 от 25.06.2021г. по в.ч.н.х.д.№ 325/2021г.

От ответната страна Апелативен съд П. в срока по чл.131 ГПК не се оспорва допустимостта на предявените искове, но се считат за неоснователни. Оспорва се наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане за ищеца.

Оспорва се твърдението на ищеца, че съдът с актовете си е накърнил негови права, от което за ищеца да са произлезли вреди, както имуществени, така и неимуществени. Оспорва се наличието на противоправно действие или бездействие на съда, което да е в пряка 2 причинно - следствена връзка с настъпилите за ищеца вреди.

Оспорва се твърдението на ищеца, че Апелативен съд - П. изобщо не се е произнесъл по депозираните от него частни жалби. Сочи се, че са подадени няколко частни жалби срещу действията на съдията-докладчик и съдебните заседатели по НОХД № 236/2020 г. по описа на Окръжен съд - П., по които е било образувано ЧНД № 325/2021 г. по описа на Апелативен съд - П.. Сочи се, че по това дело е постановено определение № 132/25.06.2021 г., с което е отменено разпореждане № 263694/12.05.2021 г. на съдията-докладчик при Окръжен съд - П. за връщане на жалба per. № 273971/29.04.2021 г. на М. Д. Д. и М. А. Г.-Д. срещу протоколно определение на първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г. на Окръжен съд - П., с което съдът се е произнесъл по искане за отвод, като вместо това е оставена без разглеждане цитираната жалба per. № 273971/29.04.2021 г. срещу протоколното определение на първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г., както и са оставени без разглеждане подадените от М. Д. частни жалби вх. № № 277220 и 277357, и двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд - П., като и частна жалба вх. № 1314/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд - П. /последната копие от първите две жалби/, всички насочени срещу протоколно определение за отказ на решаващия съд да отправи преюдициално питане до СЕС по НОХД № 236/2020 г. с протоколно определение в проведеното на 09.06.2021 г. съдебно заседание по делото, както и частни жалби вх. № № 277219, 277359, и двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд - П., както и жалба вх. № 1313/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд - П. /последната - копие на първите две жалби/, всички насочени към отказа на съдебния състав на Окръжен съд - П. по НОХД № 236/2020 г. да се отведе от разглеждане на делото с протоколно определение в проведеното на 09.06.2021 г. съдебно заседание.

При тези данни се изтъква, че съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по депозираните пред него частни жалби, с които е бил сезиран от ищеца Д., като доколкото НПК не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване на протоколните определения на съда, с които той се е произнесъл по искания на страните за отвод на съдебния състав и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, Апелативен съд - П. е оставил жалбите без разглеждане.

В тази връзка се обосновава липса на противоправно действие или бездействие на Апелативен съд - П., както се твърди в исковата молба, което от своя страна води до извод, че не е осъществена първата необходима предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Оспорва се осъществяване и на втората предпоставка за уважаване на иска - настъпили вреди, имуществени и/или неимуществени, в патримониума на ищеца, като дори същите се сочи, че не са достатъчно индивидуализирани, не става ясно в какво точно се изразяват претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, какъв е техният характер, обем, размер, източник и период, в който са настъпили.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди се изтъква липсата на доказателства за 3 притежавана от ищеца правоспособност да представлява трети лица пред съд, да упражнява адвокатска професия, както и не е посочен период и конкретен вид дела и клиенти, които са се отказали той да ги представлява поради действията или бездействията на Апелативен съд - П., и какви приходи би реализирал ищецът от тази си законна дейност, ако не беше вредоносното поведение на ответника, т.е. размера на претендираните пропуснати ползи.

По отношение на неимуществените вреди се сочи липсата на конкретика в какво се състои влошеното здравословно състояние на ищеца, респ.как се съотнася с поведението на ответниците.

Сочи се липса на доказателства и за причинна връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.

При евентуалност, при уважаване на исковете, се прави възражение за прекомерност на исканите обезщетения и несъответствието им с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

При поддържане на оспорвания и възражения в горната насока се иска отхвърляне на исковете като неоснователни, а при евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканите размери и съобразяване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Доказателствените искания на ответната страната:

Апелативен съд П. няма искания за събиране на доказателства. Не се възразява и по искането на ищеца да приобщаване като доказателства на посочените съдебни дела и актове.

Възразява се по искането за допускане на съдебни експертизи, поради непосочване на фактите, които ще се установяват с тях, липсата на формулирани въпроси за преценка на относимостта им към спора, както и за допускане на гласни доказателства, пак поради липса на посочване какви конкретни факти ще се установяват с тях и доколко те имат отношение към спора.

Възразява се на ищеца да се даде възможност да ангажира допълнителни доказателства, които е могъл да посочи и ангажира своевременно още повече такива, които има данни, че са били в негово държане. Възразява се по приемане на част от вече представените писмени доказателства с обосноваване на тезата за тяхната неотносимост към предмета на спора.

От ответната страна Окръжен съд П. в срока по чл.131 ГПК също е постъпило писмено становище.

Освен подробни възражения за нередовност и неяснота на исковата молба, исковете се оспорват като недопустими.

Оспорва се наличието на пасивна легитимация за ответника, доколкото от изложеното в исковата молба не става ясно в какво се изразяват противоправните действия на длъжностни лица от ОС П..

Изтъква се, че основание за ангажиране на отговорността на държавата, чрез процесуалния й субституент ОС П., е да се касае до достатъчно съществено нарушение на норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, която да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените факти, но за това ищецът следва да изложи ясни и 4 конкретни твърдения за сочените предпоставки, а не банкетно като е подходено в случая, поради което се оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.2в ЗОДОВ.

Изтъкват се и подробни правни доводи относно принципната възможност за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.49 ЗЗД, което включва във фактическия си състав и елементите на общия деликт по чл.45 ЗЗД. В случая се изтъква, че постановяването на съдебен акт не е неправомерно действие по см. на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е предвиден специален инстанционен контрол за проверка на този съдебен акт по реда на обжалването.

Ответната страна се позовава на чл. 132, ал. 1 от Конституцията, според който текст при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, т.е. неправомерно действие е налице, когато съдия умишлено постановява неправилен съдебен акт, за което той или тя носят наказателна отговорност, което следва да се установи с влязла в сила присъда.