Решение № 598 от 10.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500592 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435 ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на А. В. А., ЕГН: ********** - трето лице по изпълнително дело № 846/2020г. по описа на Частен съдебен изпълнител И. Б. Ц. с рег.

№ .... на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - В. Т., допълнена с жалба от 20.07.2023г., с която се обжалват действията на ЧСИ – опис, запор и провеждане на публична продан, тъй като са насочени спрямо движими вещи, които са собственост на жалбоподателката, поради което се иска от съда да постанови прекратяване на изпълнителните действия върху тях.

В жалбата се сочи, че от 2017г. жалбоподателката е собственик на жилище в с.

П., ул. "П." № 17, обл. В. Т. и че в него е извършен опис на движимо имущество по изп. дело, по което длъжник е майка й. Изтъква се, че всички описани в него вещи са собственост на жалбоподателката, намират се в нейното жилище и са закупени от нея и от мъжа, с когото живее на семейни начала. Оспорва се, че нито една от описаните и запорирани вещи не е собственост на длъжника по изпълнението, която пребивава в имота, заедно с мъжа си, след като са изгубили жилището си в гр. В. Т., за да се грижат за децата на жалбоподателката. Последната посочва, че на 12.05.2023г. е узнала за извършения опис на движимите вещи и за насрочената им публична продан в периода 1

16.04.2023г. - 16.05.2023г., когато в дома й се е явил купувач, за да ги огледа. Освен отмяната на горепосочените изпълнителни действия, на осн. чл. 438 ГПК се иска спиране на действията по изпълнение до произнасяне на съда.

Преписи от жалбата са връчени на първоначалния взискател „Ф. И.“ ЕАД и на длъжника С. И. А., като в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от същите.

В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК в хронологичен ред е описано движението по изпълнителното дело. Заето е становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на жалбата. Позовавайки се на чл. 465 и сл. ГПК, съдебният изпълнител посочва, че описаните вещи принадлежат на длъжника по изпълнението, тъй като същата се е намирала в имота в деня на описа и не е възразила, че описаното имущество не е нейно. Освен това, същата многократно е откривана на посочения адрес при връчване на книжа и е регистрирания й настоящ от 13.02.2019г., а едва по късно този адрес е настоящ и на жалбоподателката. Съдебният изпълнител е приел, че тези обстоятелства, както и соченото в жалбата, че родителите на жалбоподателката са загубили жилището си, а тя самата едва на 19 г. през 2017 г. е придобила процесния имот, обзавела го е, родила е дете и е приютила в жилището си своите родители, са в явно противоречие и не дават основание към датата на описа да се приеме, че описаните движими вещи, които са намерени във владение на длъжницата и нейния съпруг явно принадлежат на друго лице, пък било то и формален собственик на недвижимия имот. Сочи, че не е оборена презумпцията, уредена в чл.

465 ГПК. Поради гореизложеното, съдебният изпълнител е описала движимо имущество, което се намирало във владение на длъжника.

В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

За принудителното събиране на паричните вземания по издадени в негова полза срещу длъжника С. А. изпълнителен лист № 2732/15.07.2010г. по ч.гр.д. № 2551/2010г. и изпълнителен лист от 12.09.2011г. по ч.гр.д. № 2438/2011г., двете по описа на ВТРС, взискателят е образувал изп. дело № 9662/2015г. пред ЧСИ Н. М.. Впоследствие по негова молба и с разпореждане от 13.11.2020г. на ЧСИ И. Ц. принудително изпълнение на тези парични притезания е продължило по изп. дело № 846/2020г. по нейния опис. На 18.03.2021г. съденият изпълнител е извършил опис в обитаваното от длъжника жилище в с. П., ул. „П.” № 17, при който е наложил запор, описал и оценил посочените в протокола за опис движими вещи, като е назначил длъжника за техен пазач. С разпореждане от 20.02.2023г. ЧСИ е насрочил в периода 16.04.2023г. – 16.05.2023г. публична продан на описаните и запорирани движими вещи. С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 17.05.2023г. за купувач на модулна кухня, червено и черно– 2 вертикални и 2 хоризонтални шкафа с метална мивка, 2 хладилник „Либхер” с горна камера и цвят инокс, телевизор „Самсунг” 32 инча, тримодулна секция с гардероб и шкаф за телевизор, пералня „Беко” АА, ъглов диван, бежово и тъмнокафяво, е обявено едно от лицата участвали в проданта. След внасяне на предложената от него цена въпросните вещи са му били възложени с постановление за възлагане от 25.05.2023г. От представените с жалбата титул за собственост и удостоверение за настоящ адрес се установява, че от 2019г. имота в с. П., ул. „П.” № 17 е собственост на жалбоподателя, който е дъщеря на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е подадена чрез съдебния изпълнител на 17.05.2023г. и доколкото по делото няма категорични доказателства кога жалбоподателят е узнал за атакуваните от него действия, за достоверна следва да се приеме посочената от него дата – 12.05.2023г. В тази връзка жалбата се явява депозирана в рамките на двуседмичния преклузивен срок, установен в чл. 436 ал. 1 ГПК от трето лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 ГПК, което е изложило твърдение, че към датата на описа процесните вещи са негова собственост. Въпреки това подадената от него жалба се явява недопустима по отношение на продадените на публичната продан движими вещи, поради което в тази й част следва да се остави без разглеждане.

Действията по насочване на изпълнението срещу движими вещи са налагането на запор, извършването на опис и насрочването на публичната им продан /т. 1 от ТР № 2/2013г./. Самото извършване на проданта не е действие по насочване на изпълнението, тъй като с нея то не се насочва, а приключва окончателно, съгласно чл.

482 ал. 1 ГПК. Според тази разпоредба извършената продажба на движими вещи не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред, като купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали тя е принадлежала на длъжника /чл. 482 ал.

2 ГПК/. След като продажбата на движими вещи е оригинерен способ за придобиването им, за третото лице липсва правен интерес да обжалва предхождащите проданта действия по насочване на изпълнението, дори същите да са порочни, тъй като не би постигнал целения от него ефект на защита на правата си. Последните могат да бъда охранени по исков ред по чл. 482 ал. 3 и ал. 4 ГПК респ. чл. 441 ГПК, при наличие на законовите предпоставки за това, но не и по пътя на обжалването им по реда на чл. 435 ал. 4 ГПК.

По тези съображения, след като по изп. дело е извършена продажба на част от запорираните и описани в протокола от 18.03.2023г. движими вещи , за жалбоподателя, който счита себе си за техен собственик, не съществува право на жалба по чл. 435 ал. 4 ГПК срещу действията на ЧСИ подготвящи публичната им продан и съставляващи насочване на изпълнението по смисъла на посочената разпоредба. За това по отношение на движимите вещи, за които е издадено постановление за възлагането от 3

25.05.2023г., жалбата на трето лице е недопустима и следва да се остави без разглеждане респ. да се прекрати производството по делото в тази му част.

В останалата част жалбата на третото лице следва да се разгледа по същество, тъй като спрямо другите описани и запорирани вещи на 18.03.2023г. - кафемашина „Суич он” – черна, комплект спалня с матрак, две нощни шкафчета, гардероб и скрин с огледало и телевизор с кинескоп – 19 инча принудителното изпълнение не е приключило, доколкото проведената по отношение на тях продан е обявена за нестанала.

По арг. от чл. 435 ал. 4 изр. 2 ГПК проверката за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител зависи от въпроса за собствеността на вещите върху които е насочено изпълнението. Запорът върху движима вещ се налага с описването й от съдебния изпълнител, който преди да извърши описа е длъжен да извърши проверка за нейната собственост /чл. 450 ал. 1 и чл. 465 ГПК/. Тази преценка се извършва чрез прилагането на презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което съдебният изпълнител описва движимата вещ само ако тя се намира във владение на длъжника, доколкото тогава се предполага, че я държи като своя. В производството по чл. 435 ал.

4 ГПК от значение е владението като фактическо състояние, а не като едно от правомощията на правото на собственост, тъй като факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху веща е ирелевантен за проверката по чл. 465 ГПК.

В случая е вярно, че описаните в протокола от 18.03.2023г. движими вещи са установени в недвижим имот собственост на жалбоподателя, но само това не е достатъчно да се направи извод, че му принадлежат и се намират в негово владение. От една страна вещите са установени във фактическата власт на длъжника, който е присъствал по време на описа и е осигурил достъп до имота. От друга страна последният от няколко години задоволява жилищните му нужди, тъй като е изгубил собственото си жилище. Признание в тази насока прави самият жалбоподател, като посочва, че длъжникът живее в имота и се грижи за детето му, тъй като трайно се е установил извън страната. След като в имота се намира домакинството на длъжника и предвид обстоятелството, че жалбоподателят живее и работи в чужбина, то с оглед вида и предназначението на вещите, може да се направи извод, че длъжникът ги държи за себе си. Извод, който се налага и от факта, че при извършването на описа не е оспорил действията на ЧСИ и не е възразил, че вещите не му принадлежат. В тази връзка съдебният изпълнител законосъобразно е приел, че описаните в процесния имот движими вещи са собственост на длъжника, а и не са били налице обстоятелства, които да сочат, че друго лице, различно от него, е техен собственик. В настоящото производство жалбоподателят е изложил само твърдения относно придобиването на процесните вещи, но не е доказал същите с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства. Не се установи и към момента на запора да упражнява 4 фактическа власт върху тях, доколкото от години живее и работи извън страната.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че ЧСИ правилно и законосъобразно е запорирал, описал и оценил горепосочените три вещи, тъй като към момента на насочване на изпълнението върху тях те са се намирали във владение на длъжника. В тази връзка и с оглед действието на презумпцията на чл. 69 ЗС жалбата на третото лице по отношение на тях се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Недопустимостта на жалбата по отношение на продадените вещи изключва възможността съдът да спре изпълнителното дело до окончателното приключване на въпроса по обжалването. Акта на съда по съществото на жалбата по отношение на останалите вещи има окончателен характер, поради което липсва основание за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 438 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на А. В.

А., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Т. И.” № 3, вх. А, ет. 1, ап. 1 – трето лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 ГПК срещу действията на ЧСИ И. Ц., рег. № .... по налагане на запор, опис и публична продан, с които изпълнението по изп. дело № 846/2020г. по нейния опис е насочено върху изброените в постановление за възлагане от 25.05.2023г. движими вещи - модулна кухня, червено и черно – 2 вертикални и 2 хоризонтални шкафа с метална мивка, хладилник „Либхер” с горна камера и цвят инокс, телевизор „Самсунг” 32 инча, тримодулна секция с гардероб и шкаф за телевизор, пералня „Беко” АА, ъглов диван, бежово и тъмнокафяво и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32879715-6045-42e0-a58b-789eefcac2f9