Определение № 1046 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514551 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Пред Районен съд-гр.Исперих е образувано гр.дело №650/2025г. на основание подадена искова молба вх.№2843/05.08.2025г. от Н. С. Х., с ЕГН **********, срещу "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, с ЕИК 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. поради противоречие със закона.

С определение рег.№365, постановено в закрито с ъ д е б н о заседание на 25.09.2025г., по гр.дело №650/2025г. по описа на Районен съд-гр.Исперих, е прекратил на основание чл.118, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.108, ал.1 ГПК производството по образуваното гр.дело и е изпратил същото по подсъдност на СРС. В мотивите на постановеното определение е прието, че в конкретния случай искът е предявен срещу юридическо лице - "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, със седалище в град София и с оглед приложими правилата за определяне на местна подсъдност, предвидени в чл.108 ГПК, а именно искът се предявява пред съда, в чийто район е седалището на юридическото лице - ответник, т.е. обоснован е извода, че в случая компетентен да разгледа повдигнатия от ищеца спор е СРС и Районен съд-гр.Исперих не е компетентен да се произнесе по предявения пред него иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. поради противоречие със закона.

С определение №51588 в закрито съдебно заседание на 18.12.2025г., 1 постановено по гр.дело №54485/2025г. по описа на С Р С , Г.О., 167-ми състав, е повдигнат спор за подсъдност на делото между СРС и Районен съд-гр.Исперих и на основание чл.122 ГПК делото е изпратено на Софийски градски съд за решаване на повдигнатия спор и за определяне на местно компетентния съд. В мотивите на постановеното определение е прието, че ищецът има качеството потребител на финансова услуга като страна по сключен с ответника - "КРЕДИРЕКТ" ЕООД договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. по смисъла на §13, т.1 вр. с т.12 ДРЗЗП, в която хипотеза, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители. Изложени са съображения, че ищецът е физическо лице и като страна по договора за предоставяне на кредит е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което на основание чл.113 ГПК, доколкото се касае до иск на потребител, същият се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв - по постоянния адрес. На следващо място е прието, че съгласно чл.119, ал.3 ГПК /в ред. след изм.ДВ, бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г., относима към процесния случая/ съдът следи служебно за спазване на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители. В случая от извършената служебна справка от НБД "Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на ищеца е в гр.Варна. В тази връзка е прието, че Районен съд-гр.Исперих в нарушение на чл.113 ГПК е изпратил делото на СРС, който не е местно компетентния съд да разгледа предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което е налице възникнал спор за подсъдност по смисъла на чл.122 от ГПК между СРС и Районен съд-гр.Исперих, който следва да се разреши от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните доказателства намира за установено следното:

Настоящият въззивен състав счита, че в случая между Районен съдгр.Исперих, като изпращащ съд, и СРС, като повдигнал препирнята за подсъдност, няма спор за подсъдност, който да обуслови компетенциите на СГС да го разреши по смисъла на чл.122 ГПК. За да е налице спор за подсъдност, се предполага противоречиво разрешение между два съда /след като вече единият е приел, че спорът не му е подсъден и е прекратил производството пред себе си и е изпратил спора за разглеждане пред другия съд/ на въпроса на кой от тях е подсъден спорът, с който е сезиран. В случая този въпрос би стоял, ако е налице противоречие между Районен съд-гр.Исперих и СРС, кой е компетентният измежду тях да се произнесе като първоинстанционен съд по искова молба вх.№2843/05.08.2025г. от Н. С.

Х., с ЕГН **********, срещу "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, с ЕИК 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване 2 недействителността на договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. поради противоречие със закона, каквото противоречие очевидно не съществува. В настоящия случай СРС правилно е преценил, че ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДРЗЗП, в която норма е дадена легална дефиниция на понятието "потребител", а именно всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл досежно повдигнатия от ищеца правен спор са приложими правилата, уреждащи специалната подсъдност по чл.113 ГПК, която не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл е определение №241/05.04.2013г. по ч.т.д. №1395/2013г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., определение №1019/09.11.2012г. по ч.т.д. №783/2012г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).

Следователно специалната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима и за исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, които са предвидени от законодателя като форма на защита на потребителя. Съобразно нормата на чл.119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.113 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая исковата молба е депозирана в съда след изменението на нормата на чл.113 от ГПК (изм.ДВ бр.65/2018г. в сила от 07.08.2018г.), с което отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребителите с цел оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната. С извършените промени в процесуалните норми от законодателя, независимо от причините за това, подсъдността п о чл.113 ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен краен срок - приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл определение №655/03.12.2018г. на ВКС по ч.т.д.

№2781/2018г.). Предвид на изложеното в случая правилно СРС в изпълнение на задължението си по чл.119, ал.3 от ГПК следи служебно за местната подсъдност на предявения иск. В настоящата хипотеза СРС след извършената служебна справка в НБД "Население" е установил, че към датата на подаване на исковата молба в съда регистрираният настоящ адрес на ищеца е в град Варна. Нормата на чл.113 ГПК в действащата към настоящия момент редакция (изм. - ДВ, бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г., доп. - ДВ, бр.100/2019г.) постановява, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. По тези аргументи СРС след като е приел, че изпратеното от Районен съд - гр.Исперих дело не му е подсъдно, тъй като досежно повдигнатия от ищеца правен спор са приложими 3 правилата, уреждащи специалната подсъдност по чл.113 ГПК, а компетентен да разгледа правният спор е Районен съд - гр.Варна с оглед обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба в съда настоящият адрес на ищеца е в град Варна, СРС с оглед правомощията си по чл.118 ГПК е следвало да прекрати делото и да го изпрати на надлежния съд, за какъвто приема, че е Районен съд - гр.Варна.

По тези аргументи настоящия въззивен състав приема, ч е така образуваното производство е без предмет, което налага оставянето без разглеждане на повдигния спор за подсъдност. Делото следва да бъде върнато на СРС за упражняване на правомощията по чл.118 от ГПК.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия с определение №51588 в закрито съдебно заседание на 18.12.2025г., постановено по гр.дело №54485/2025г. по описа на СРС, Г.О., 167-ми състав, спор за подсъдност.

ВРЪЩА делото на С Р С , Г.О., 167-ми състав за продължаване съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на това определение. на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т.9, изр. последно от ТР от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514551 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Пред Районен съд-гр.Исперих е образувано гр.дело №650/2025г. на основание подадена искова молба вх.№2843/05.08.2025г. от Н. С. Х., с ЕГН **********, срещу "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, с ЕИК 207024290, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. поради противоречие със закона.

С определение рег.№365, постановено в закрито с ъ д е б н о заседание на 25.09.2025г., по гр.дело №650/2025г. по описа на Районен съд-гр.Исперих, е прекратил на основание чл.118, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.108, ал.1 ГПК производството по образуваното гр.дело и е изпратил същото по подсъдност на СРС. В мотивите на постановеното определение е прието, че в конкретния случай искът е предявен срещу юридическо лице - "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, със седалище в град София и с оглед приложими правилата за определяне на местна подсъдност, предвидени в чл.108 ГПК, а именно искът се предявява пред съда, в чийто район е седалището на юридическото лице - ответник, т.е. обоснован е извода, че в случая компетентен да разгледа повдигнатия от ищеца спор е СРС и Районен съд-гр.Исперих не е компетентен да се произнесе по предявения пред него иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. поради противоречие със закона.

С определение №51588 в закрито съдебно заседание на 18.12.2025г., 1 постановено по гр.дело №54485/2025г. по описа на С Р С , Г.О., 167-ми състав, е повдигнат спор за подсъдност на делото между СРС и Районен съд-гр.Исперих и на основание чл.122 ГПК делото е изпратено на Софийски градски съд за решаване на повдигнатия спор и за определяне на местно компетентния съд. В мотивите на постановеното определение е прието, че ищецът има качеството потребител на финансова услуга като страна по сключен с ответника - "КРЕДИРЕКТ" ЕООД договор за потребителски кредит №1020690 от 19.02.2024г. по смисъла на §13, т.1 вр. с т.12 ДРЗЗП, в която хипотеза, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители. Изложени са съображения, че ищецът е физическо лице и като страна по договора за предоставяне на кредит е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което на основание чл.113 ГПК, доколкото се касае до иск на потребител, същият се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв - по постоянния адрес. На следващо място е прието, че съгласно чл.119, ал.3 ГПК /в ред. след изм.ДВ, бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г., относима към процесния случая/ съдът следи служебно за спазване на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители. В случая от извършената служебна справка от НБД "Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на ищеца е в гр.Варна. В тази връзка е прието, че Районен съд-гр.Исперих в нарушение на чл.113 ГПК е изпратил делото на СРС, който не е местно компетентния съд да разгледа предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което е налице възникнал спор за подсъдност по смисъла на чл.122 от ГПК между СРС и Районен съд-гр.Исперих, който следва да се разреши от настоящата инстанция.