Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 02.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 446/2025
Вид
Решение № 208
Подписан
02.12.2025
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Р. Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Р. Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500446 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 261804/22.07.2025г. от КОНПИ ,представлявана от процесуален представител Д. Т. против решение № 260006/16.06.2025г. ,постановено по гр.д. 644/2017г. по описа на ОС-Пловдив , с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Е. Г. А. и Р. С. А. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 53 100 лв.

Развиват се съображения за неправилност

,необоснованост и незаконосъобразност на решението и се заявява искане същото да бъде отменено ,а исковете - уважени .Претендират се разноски за двете инстанции.

От въззиваемите Е. Г. А. и Р. С. А. ,представлявани от адв.А. С. е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в същия заявяват искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.Претендират присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от КОНПИ против ответниците Е. Г. А. и Р. С. А., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 53 100 лв.,както следва :

От Е. А. и Р. А.

- недвижим имот гараж № 3, с идентификатор №****************, с адрес: гр. Пловдив, ул. „******“ № 1, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ************, разположен на партерния етаж, на кота 0,00 м., със застроена площ от 19 кв.м., ведно с 2,255 % ид. части от общите части на сградата или с обща застроена площ от 23,80 кв.м., при съседи: на същия етаж - ******************, ****************, под обекта - няма, над обекта - ****************, ****************, ведно с прилежащите: 2,898% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ************, с площ по кадастрална скица от 263 кв.м., а по документ за собственост от 274 кв.м. лек автомобил, марка и модел „Тойота РАВ 4“, с peг. №********, дата на първа регистрация 27.05.2002 г., рама № *************.

От Е. А.:

- сума в размер на 25 000 лв., предоставена в заем.

Ищецът КОНПИ е твърдял в ТД – Пловдив да е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Пловдив, че ответникът Е. Г. А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 327/ 2013г., пр. пр. № 59/ 2013г. по описа на „ПИП“, за това ,че в периода от м. февруари 2009г. до м. април 2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с лицата Б.И.А., С.М.П., Н.С.А. като извършители и И.А.Г. като помагач, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Фрутико“ ЕООД с ЕИК 115799194 в особено големи размери – 2 057 529,33 лв. и на „Набкос“ ЕООД с ЕИК 115799593 в особено големи размери – 462 048,48 лв., като е потвърдил неистина в 2 подадени декларации, не е издал фактури, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност, водене на счетоводство и представяне на декларации пред органите по приходите – престъпление по чл.

255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т.2, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Настоявал е посоченото престъпление да попада в обхвата на чл. 22, ал.

1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./, поради което с Протокол № ТД08Пл/ УВ-11772/ 13.12.2013 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника А., за периода от 13.12.2003г. до 13.12.2013г.

По отношение на ответницата Р. С. А. ищецът е твърдял същата да е съпруга на ответника Е. А..

Посочил е по нататък в хода на проверката след анализ на събраните доказателства да е установено проверяваното лице, за целия проверяван период, да е реализирал доходи в размер на общо 156 739,47 лв. , разходи в размер на общо 169 910,14 лв., като бил установен отрицателен нетен доход в размер на 13 170,67 лв. и притежавано имущество общо в размер на 690 317,42 лв., поради което било налице значително несъответствие по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ в размер на 703 488,09лв. за целия проверяван период.

Въз основа на изложените твърдения, и след заявен частичен отказ от иска се претендира отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност 53 100 лв.

Ответниците ,от своя страна ,са оспорили иска като са настоявали да не е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице като подборно за посочили източници на приходи ,невзети предвид от комисията при изчисляване на несъответствието.Молят иска да бъде отхвърлен.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да не е налице значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ доколкото наличното имущество на ответниците в края на проверявания период е на стойност 38 887,10 лв. ,т.е. под 150 000 лв.Обсъдил е вариантите на приетата по делото ССЕ-основно и допълнително ,според които по варианта на ищеца нетният доход, относим към изчисляване размера на несъответствието , е с

3 отрицателен знак ,а по варианта на ответниците и този ,изчислен от съда , същият е положителна величина.Допълнително е изложил мотиви ,че доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане, не са ангажирани. Посочил е ищецът да не обосновал твърдения престъпната дейност,за която е повдигнато обвинение , да е годна да генерира доход,както и към настоящия момент престъпна дейност все още да не е установена с влязла в сила присъда на наказателен съд. По така изложените съображения предявеният от КОНПИ иск е отхвърлен,от което недоволен е останал последния ,който настоява да е налице значително несъответствие доколкото нетният доход е с отрицателен знак като ,от друга страна, не споделя виждането на съда досежно липсата на връзка между придобитото имущество и дейността ,станала повод за повдигане на обвинение , а именно укриване на данъци ,която дейност е и годна да генерира незаконни средства.

Безспорно е ,че ответникът Е. Г. А. е привлечен в качеството на обвиняем, по досъдебно производство № 327/ 2013г., пр. пр. № 59/ 2013г. по описа на „ПИП“, за това че в периода от м. февруари 2009г. до м. април 2012г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с лицата Б.И.А., С.М.П., Н.С.А. като извършители и И.А.Г. като помагач, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Фрутико“ ЕООД с ЕИК 115799194 в особено големи размери – 2 057 529,33 лв. и на „Набкос“ ЕООД с ЕИК 115799593 в особено големи размери – 462 048,48 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации, не е издал фактури, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност, водене на счетоводство и представяне на декларации пред органите по приходите – престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т.2, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./ Тук следва да се каже в отговор на оплакванията на жалбоподателя ,че се споделя виждането му,че принципно престъпната дейност ,за която А. е привлечен като обвиняем- укриване на данъци, е от естество да генерира значителни по своя характер приходи от незаконен източник.

За настоящият иск обаче ,за да се постанови отнемане на имущество 4

,основната предпоставка е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя като отнемане може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля законово установения размер на несъответствието от 150 000 лева за целия проверяван период.В този смисъл е и наложилата се съдебна практика ,според която също така ,когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв. няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.В светлината на казаното искът на КОНПИ се явява неоснователен само поради факта ,че наличното имущество на проверяваните лица в края на проверявания период е на стойност под 150 000 лв. Видно от заключението на ССЕ наличното имущество на ответниците към края на проверявания период е на стойност 64 087 ,10 лв. ,включващо три недвижими имота ,два леки автомобила и заем в размер на 25 000 лв. ,предоставен от Е. А. на В.Т. , обезпечен с договорна ипотека ,за която има данни да е заличена през 2016 г.По виждането на настоящия състав и противно на приетото от първостепенния съд в имуществото следва да се включи и така посочения заем доколкото няма данни същият да е върнат в рамките на проверявания период ,поради което същият съставлява вземане на А. ,което вземане има характера на имущество.

Гореказаното изключва необходимостта от изследване на размера на нетния доход ,тъй като имущество под 150 000 лв. не е в състояние да формира значително несъответствие като предпоставка за допускане на отнемането ,поради и което така предявеният иск е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд.Решението следователно е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на адв.А. С., пърномощник на въззиваемите , следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита в размер на 2 000 лв.

Ето защо съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260006/16.06.2025г. ,постановено по гр.д. 644/2017г. по описа на ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, БУЛСТАТ 131463734, съдебен адрес: град Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ 67, ет.4, да заплати на адвокат А. В. С., с адрес: гр.*********, ул. „*******“ 8Б, офис № 2, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита за въззивната инстанция в размер на 2 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6