Присъда № 274 от 02.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ по н.о.х.д. № 6896/2022 г., СРС, НО, 14 състав Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 326/2021 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 3319/2021 г. по описа на СРП срещу Ц. В. К., ЕГН **********, за престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за това, че на 23.02.2021 г., в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. "Разсадника", бл. 26, вх. А, ет. 1, ап. 2, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Ю. Д.

В. заблуждение /убедил В., че е познат и съсед на дъщеря й Д. и че дъщеря й Д. го изпраща, като й обяснил, че му трябва в заем парична сума от 295 лева, за да плати три банки кръв за операция на майка му, която сума впоследствие ще й върне/ и с това причинил на В. имотна вреда в размер на 170,00 лева, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: 1. По НОХД № 2259/2018 г. на СГС, в сила от 18.07.2018 г., за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК, по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК и за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим; 2. По НОХД № 628/2017 г. на СРС, в сила от 18.10.2018 г., за престъпления по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдебното разглеждане на делото е проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл.

372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение от 07.11.2022 г. е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимия и от събраните на досъдебното производство доказателства.

Пледира съда да наложи наказание на подсъдимия около средния размер, като отчете многократните осъждания и липсата на смекчаващи обстоятелства.

1

Счита, че веществените доказателства следва да бъдат отнети в полза на държавата, а разноските по делото възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия - адв. К. моли съда да наложи наказание към минималния размер, като отчете ниската стойност на причинената вреда и доброто процесуално поведение на подсъдимия.

Подсъдимият Ц. В. К. изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда да прецени размера на наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Ц. В. К. е роден на ***, основно образование, неженен, осъждан, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, ЕГН **********.

Пострадалата Ю. Д. В. обитавала жилище, находящо се в ***.

На 23.02.2021 г. Подсъдимият К. позвънил на входната врата на обитаваното от пострадалата В. жилище, последната му отворила и подсъдимият влязъл вътре. В проведения между двамата разговор, подсъдимият убедил пострадалата В., че е познат и съсед на дъщеря й Д. и, че дъщеря й Д. го изпраща, като обяснил, че му трябва в заем парична сума от 295 лева, за да плати три банки кръв за операция на майка му, която сума впоследствие ще върне. Подсъдимият знаел, че заявените от него обстоятелства не съответстват на обективната действителност, не познавал дъщерята на свидетелката, но въпреки това заявил посочените обстоятелства с цел да набави за себе си имотна облага. Мотивирана от думите на подсъдимия, пострадалата В. дала на К. парична сума в размер на 170,00 лева.

Подсъдимият взел парите, с обещание, че ще ги върне. На един лист написал името „Стефчо“, с което се представил на В. и мобилен номер „***“, и напуснал жилището на пострадалата. Малко по-късно тя решила да проведе разговор с дъщеря си, която я уведомила, че не познава лице с името “Стефчо“ и не е изпращала никой за помощ при нея. Пострадалата В. разбрала, че е измамена и веднага подала сигнал.

Назначената за нуждите на досъдебното производство дактилоскопна експертиза установява, че по предоставените за изследване хартиени листа и един брой химикал не се проявяват дактилоскопни следи.

От назначената съдебно-графическа експертиза се установява, че изписаният текст „Стефчо“ и „***“ във фактура № 001900243851 от 30.09.2020 г. е положен от подсъдимия Ц. В. К..

От приложената към делото справка за съдимост от Районен съд София е видно, че подсъдимият е осъждан многократно, като от значение за делото са следните осъждания:

- По НОХД № 2259/2018 г. на СГС, в сила от 18.07.2018 г., за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и 2 б. “б“ от НК, по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК и за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим;

-По НОХД № 628/2017 г. на СРС, в сила от 18.10.2018 г., за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе от: самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите Ю. Д. В., П.К.С., Б. Р. М., Г. В. Т., С. С. Й. и М.Г. В.; заключенията на дактилоскопната и графическата експертизи; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, епикриза, писмо от Национален център по трансфузионна хематология и справка за съдимост.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по общия ред.

Съдът поставя в основата на посочената фактическа обстановка показанията на свидетеля Ю. Д. В.. Съдът кредитира изцяло показанията й, като извърши преценката им особено внимателно, съобразявайки обстоятелството, че същата има качеството на пострадало лице. Съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, свидетелят дава подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност и убедителност. Показанията й съдържат детайлни сведения за датата, мястото, времето и механизма на извършване на 3 деянието.

Показанията на свидетеля В. се подкрепят и от показанията на свидетеля П. С. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля като прецизни, вътрешно непротиворечиви и съпоставяйки ги с останалите доказателства обуславят крайния извод за тяхната достоверност.

Показанията на свидетеля В. намират опора и в показанията на свидетелите Б. Р. М., Г. В. Т. и С. С. Й., които свидетелстват безпристрастно и незаинтересовано. Въпреки, че показанията на свидетелите са производни, същите не са очевидци на деянието, те описват прецизно и подробно споделеното им (напълно съответстващо на описаното от пострадалата), като съдът не констатира тенденциозно и некоректно изложение на възприетите от тях факти и обстоятелства, напротив същите се подкрепят изцяло от съвкупния доказателствен материал.

Описаната фактическа обстановка намира подкрепа и в протокола за разпознаване, като процесуално-следственото действие е извършено в съответствие с изискванията на НПК, а резултатът от него е обективиран във валиден процесуален акт.

Решаващо значение има и изготвената графическа експертиза, която потвърждава изложеното от свидетеля В..

На дактилоскопната и графическата експертизи съдът даде вяра, като прецени, че са обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета на доказване по делото.

Писмените доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към главния факт на доказване в производството.

Фактически констатации за съдимостта съдът изведе от приложената по делото справка за съдимост.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Подсъдимият Ц. В. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

От обективна страна на 23.02.2021 г., в жилище, находящо се в гр.

София, ж.к. "Разсадника", бл. 26, вх. А, ет. 1, ап. 2, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Ю. Д. В. заблуждение /убедил В., че е познат и съсед на дъщеря й Д. и че дъщеря й Д. го изпраща, като й обяснил, че му трябва в заем парична сума от 295 лева, за да плати три банки кръв за операция на майка му, която сума впоследствие ще й върне/ и с това причинил на В. имотна вреда в размер на 170,00 лева, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е 4 бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: 1. По НОХД № 2259/2018 г. на СГС, в сила от 18.07.2018 г., за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК, по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК и за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим; 2. По НОХД № 628/2017 г. на СРС, в сила от 18.10.2018 г., за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 211, вр. чл. 209, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.