Определение № 1056 от 13.04.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 796/2020
- Вид
- Определение № 1056
- Подписан
- 13.04.2020
- Състав
- РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1 - ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1 - ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1 - ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.1 - ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.88, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -1056 13.04.2020 година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 796 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 303 от
22.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8285/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.П.Р., ЕГН ********** *** сумата от 1517,57 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 215,36 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.
Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на Р.Р. , сумата от 420 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд 190 лева разноски по делото.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се урежда от ЗМВР. Посочва още, че има и служители по чл.142, ал.1, т.2, които също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в системата на МВР има лица по трудови правоотношения, които се регулират от КТ. За всяка една от трите групи служители има специални правни норми,които уреждат правоотношенията им във връзка с полагане на труд. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна уредба, когато законодателят е счел, че тя следва да е идентична с тази в КТ, то препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми – напр.чл.38а, ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4 от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правоотношението между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на нощния труд според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР, поради спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не могат да се ползват.
Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията
‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден нощен труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават нормата за отчетния период.
Изложени са подробни съображения защо основанието в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат. Действително , Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в последващите наредби, а и същата няма за цел генериране на извънреден нощен труд, а само цели да установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвиден допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от 0,25 лв. на час.
Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на трудовото възнаграждение.
Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Р.П.Р..
Тя е оспорена като неоснователна.Направен е анализ на нормативната уредба на заплащането на труда на полицейските служители в МВР в ЗМВР и се прави извод ,че при липса на специални норми се прилагат общите.В действалите в исковия период наредби,издадени от министъра на вътрешните работи по силата на законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, липсва изрична норма,която да преобразува нощния труд в дневен с коефициент 1,143.Липсата на такава уредба не води извод за забрана за преизчисляване,а като празнота в уредбата.При такава непълнота следва да се приложи общата НСОРЗ,а именно чл.9,ал.2.Счита,че искът е доказан по основание и размер и е установено,че след преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен е получена разлика от 215,36часа, представляваща извънреден труд ,които не е заплатен и ответникът дължи сумата 1517,57лв.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски за втората инстанция на въззиваемия –ищец.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:*** против решение №303/22.01.2020г по гр.д.№8285/2019г на БРС и отговора на Р.Р..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: